Според преданието в Несебър е имало 40 черкви. От тях са се запазили : “Света София”, “Свети Стефан”, “Света Богородица Елеуса”, “Пантократор”, “Свети Йоан Кръстител”, “Св. св. архангели Михаил и Гавраил”, “Свети Йоан Алитургитос”, “Света Параскева”, “Свети Теодор” и “Свети Спас”. Напълно запазена е построената през 1884г. “Света Богородица”, която е действащ храм. Една част от несебърските храмове били оставени да рухнат, тъй като според номенклатурчиците от периода на “Социалистическа България”, те били сгради без особена историческа и архитектурна стойност – храма “Свети Георги – Стари”(1704г.) – в югоизточната част на полуострова над стръмния бряг, “Свети Георги – нови”, “Свети Спиридон”. Запазени са развалини от черкви, а също местното население по предание е сочело местата, където е имало такива като “Свети Климент”, “Св. Влахара” и др.

В грамотите на цар Иван Александър, като манастири намиращи се в пределите на крепостта Месемврия са споменати: “Света Богородица Елеуса”, “Христос Акрополит”, “Света Богородица Агносотириса” и “Свети Власий”. В едно от грамотите, цар Иван Александър казва, че  манастирът “Свети Никола” бил: “построен из основи от преблажената Севина, баба на моето царство” (Според някои Севина е неправилен прочит на преписвача Ερινα, като Σεβινα, т.е. че въпросната баба в широк смисъл е  царица Ирина Комнина – съпругата на споменатия в началото на грамотата като дядо в широк смисъл  цар Иван Асен ІІ. Възможно е обаче да става дума за титлата “севаста”, което е гръцкия аналог на “августа” – тази титла през ХІV век вече била загубила значението на императорска и затова е възможно да е била възприета като лично име.)

©ALD