ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ВОДЕН (ЕДЕСА)

Воден-галерии / Edessa – gallery Воден (Едеса) – христоматия

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]

Гръцкото име на селището – Едеса, а също и българското название Воден както на града, тъй и на тамошната река Водена са свързани с изобилието на водни ресурси в района. Водните запаси са привлекли обитатели от дълбока древност, като са открити находки още от медната епоха. През 7-5в. пр.н.е. селището се развива в подножието на днешния град. В тази част са намерени останки от сгради, колони, улични настилки, а също и части от крепостни стени запазени на височина до 5метра. В горната част на града също са открити антични артефакти и останки от сгради. Видния античен историк Тит Ливий нарича Едеса „знаменит град” (45.30.5). В града е имало храмове на Зевс, Дионис и богинята Ма, както и други обществени сгради.

С идването на българите на Балканите и разселването им на юг градът получил българското име Воден. Градът придобива важно значение след превземането на Велики Преслав от византийците и изместването на бойните действия на югозапад. След превземането на патриаршеските центрове Велики Преслав и Дръстър (дн. Силистра), българския патриарх Герман, наричан още и Гавраил се преместил в София, от там известно време резидирал във Воден, а накрая се установил в Преспа. Византийския хронист Скилица описва Воден като малка крепост, разположена на стръмна скала. След смъртта на цар Самуил по време на военната кампания срещу България при която били превзети Прилеп и Щип от там преминал император Василий ІІ като на 9 януари 1015г. се отправил за Солун. Но през пролетта на същата година му се наложило да предприеме обсада и на самия Воден, тъй като жителите на града отхвърлили византийската власт. Тогава тамошните жители били преселени във Волерон. След кампанията срещу българските военачалници Иван и Кракра Василий ІІ отново за известно време отседнал във Воден, откъдето на 9 януари 1018г. заминал за Цариград.

В епархийски списък от времето на имп. Алексий І Комнин епископа на „Едеса или Мъглен” е споменат на 6-то място сред архиереите от диоцеза на Охридската архиепископия.

След възстановяване на българската държава през 1185г. Воден в различни периоди е в българските или византийските предели. При управлението на Стефан Душан градът бил в пределите на Сърбия. Последвали военни действие и съгласно сключеният договор Воден преминал в пределите на Византия, като в градът бил оставен гарнизон от 200 войници, начело с Георги Лизик.

Между 1385-1389г. Воден бил превзет от турците, а през 1395г. пострадал тежко от земетресение, след което крепостните стени повече не били възстановени.

Турският пътешественик Евлия Челеби пише, че Воден е бил превзет от Евренос бег, като крепостта била срутена, тъй като била трудна за превземане. В града имало 1060 покрити с керемиди къщи и 7 черкви, като към някои от тях имало мъжки и женски манастири. Евлия Челеби разказва, че във Воден всяка година били потурчвани по 5-10 души.

Въпреки турската асимилация населението на Воден си останало предимно българско. Английския дипломат Уилям Лайк дава следното сведение за града през 1806г.: „Водена е наречена така от българската дума за "вода" с гръцко окончание, като напомня за неговите чудесни води. Това е епархия на митрополит, която притежава сто села с български християни, които изобщо не знаят гръцки език.”

През 1823г. Воден пострадал от пожар.

В едно писмо от 15.09.1861г. до Раковски, в което Георги Гогов се оплаква от злоупотребите на тамошния митрополит Никодим е посочено, че „Воденската епархия има 115 села сос три главни градища: Воден, Пазар и Гуменджа. Къщи сичките 12 000” („Македония- Сборник от документи и материали”, С., 1978г., БАН, стр. 187).

На 07.05.1870г. е създадена българска община във Воден, като в учредителния й протокол са посочени три нейни основни цели: „1-во: като чисти българе не познавами гръцка патрикина и нейни владици, затова сакаме да ни донесат от народната ни Бълг. черква бълг. владика. 2-ро: в училищата ни саками да е пръв майчиний язик и на него първо да ся възпитава челядта ни, после на тур., и напокон, ако има время и на други. 3-то: в църквите си саками да слушями молитвите, словото божие на язика си, както другите си братя българе в царщината.” („Македония- Сборник от документи и материали”, С., 1978г., БАН, стр. 258). Членовете на общината изпратили на 11.05.1870г. писмо до архимандрит Павел в Лесновския манастир, като го уведомяват за създадената българска община и в него пишат и следното: „Преди 15 дни, когато да испъдими Никодима, научихми ся, че гръцката патриаршия изпровожда, без да пита нас друг на Никодимово място, за то телеграфисахми на Великий везир, че епархията ни, като е населена чисто от българи, според царский ферман не познаваме гръцка патриаршия, нито тоя владика, що изпровожда, без да пита, а саками вл/адика/ българин и от Българската църква” („Македония- Сборник от документи и материали”, С., 1978г., БАН, стр. 259).

Според статистиката на Васил Кънчов ( „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр. 148) през 1900г. населението на Воден наброявало 11700души, от които 7000 българи-християни, 4000турци, 30власи и 40 цигани. По данни на Димитър Машев във Воден са живеели 10 000 българи, от които 3 600 екзархисти, 6 400 патриаршисти (6 280гъркомани и 120сърбомани), 30 власи и 270 цигани Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр. 190-191).

След Руско-турската война обаче Воден остава в пределите на Османската империя. След Балканските войни и двете световни войни българите са принудени да напуснат града, а на тяхно място са настанени гръцки изселници от Турция.