ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ИСТОРИЧЕСКОТО МИНАЛО НА САМОКОВ И НЕГОВОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Самоков - галерии/ Samokovgallery

[Главна] [Галерия] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости]  [Форум] [Ново]

В легендите и писмените извори първото споменаване на Самоков е свързано със завладяването на българските земи от турците. В съчинението на ходжа Садедин „Корона на историите” 1 първите турски набези срещу Самоков са отнесени към 768г. от Хаджира (07.09.1366-27.08.1367г.), т.е. още към началния период на османските завоевания на български територии. При този по същество акънджийски набег предвождан от възпитателя на султан Мурад – Шахин паша били отвлечени множество пленници. Следващия удар върху Самоков бил нанесен през 772г. от Хаджира. Предвожданата от Шахин паша турска войска завзела и разрушила укреплението при Траянови врата, а след това бил превзет и град Ихтиман. При Чамурли била разбита съюзната християнска армия командвана от княз Лазар Хреблянович, след което бил превзет и Самоков. Евлия Челеби2 също отнася завладяването на Самоков от турците към 772г. от Хаджира, но според неговото описание сраженията не били само низ от победи за терците – според него княз Лазар нападнал предвожданата от Шахин паша

70 000 войска по пътя между Самоков и Сапарева баня с 40-50 000 армия, нанесъл и поражение, в което били избити около 20 000 турци.

Според легендите 3 турските войски настъпили срещу Самоков от Костенец и Ихтиман, като първоначално сраженията се водили в местностите „Дъбова глава” и „Сефер чешма” (бойна чешма), а след това в м. „Цареви кладенци”, където бил посечен цар Иван Шишман. Относно местоположението на града обаче има някои различия в преданията. Според едни градът се  е намирал при Бельова черква, а на мястото на днешното селище е имало само ханове. Според други обаче, селището е било на днешното си място, като при нахлуването в града турците извърши масова сеч в Долна махала и от там тя получила името „Лешкер махала” (махалата на труповете). Според преданието там бил убит и тогавашният местен владика. Като довод се сочи и обстоятелството, че Бельовата къща се намира там, където са били българските махали на днешния град.

За Бельо също има доста спорни моменти в преданията. Той е представян като болярин и ктитор на Бельова черква, като собственик на мадри или пък на мадани. Според преданията стадата му пасели на Бельова поляна (Бяла поляна), а млякото по коруби (направени от дървета улеи) се спускало до Бельова черква. Семерджиев пише, че край Искъра имало развалини и купища сгурия, които били известни под името „Бельово маданище”.

Друго ранно сведение за съществуването на града е хронограмата от гробницата на Малкоч бей, която е била преписана от Евлия Челеби, където е дадена годината 855 по Хаджира (03.02.1451-22.01.1452г).4

В османските регистри Самоков е споменат във връзка с въдворяването на 2 ханета (домакинства) от вилаета Алаеддин в Самоков5.

През ХVІв. в турските регистри Самоков вече фигурира като център на каза и санджак, а в различни летописни бележки се споменават имената на самоковски митрополити.

През 1737г. във връзка с въстанието в Западните български земи и Сърбия загинал мъченически самоковския митрополит св. Стефан. Според преданието той е бил погребан в Бельова черква и действително неотдавна в черквата до северната стена беше открит гроб, в който бяха намерени останки от архиерейски одежди (останките от одеждите сега са изложени в градския музей).

Заради кърджалийските нападения в периода 1792-1806г. Самоков бил укрепен със стени и окопи, а в града се влизало през 4 порти защитени с кули. Едната порта била в Долна махала, друга на моста при Искъра, трета на пътя към Бельова черква (пътя към Боровец) и четвъртата на пътя за Шипочан - Долна Баня.6

При посещението на Самоков от Евлия Челеби в градът имало 12 молитвени места. На чершията Малик се намирала джамията Хунгяр, която правела впечатление с високото си минаре. Пак на чершията била и джамията на Маркоч бей, която наричали също и Новата джамия. Другите две джамии била тази на Шейх ефенди и на Юнус войвода. Освен тях имало 8 месчида, 2 медресета, 3 начални училища, Маркочбеевето теке, а също гробниците на Малчок бей и на Шейх Шакир Ефенди. Наред с ислямските духовни сгради, Евлия Челеби е описал с особено внимание самоковите, а също е дава сведения, че в града имало 6 изидани от камък търговски ханища, 2 бани и 240 дюкяна. Интересно е сведението, че всички домове в градът имало водоснабдяване с вода взимана от самоковите, като за по-чиста вода са били ползвани и кладенци. В своето описание е дал сведения също за Голямата чешма и за дървеният мост над Искъра. Към освобождението Семерджиев изброява 12 джамии: Ески-джамия намираща се на Горната чершия, в която бил гробът на ходжа Ахмед Али починал през 1050г. от Хаджира (1640г.), която според преданието преди това е била черква; Шарената джамия, наричана още Ени-джамия; при моста на река Искър се намирала джамията на пашата построена от някой си Сюлейман ефенди, а по-късно била подновена от Хусреф паша през 1249г. от Хаджира (1834г.), както било отбелязано на надписа над входа й; Кешкек-джамия, при която Хусреф паша изградил библиотека с арабски, френски и др. книги. Другите религиозни постройки били месчиди: Куршумли джамия, Сефер-Деде с гробница на същия дервиш; Таке-джамиси, Али ефенди джамия; Мусала джамия при р. Боклуджа, Хаджи Молла джамия; Джабар джамия и още 2 в еврейската махала.

В Самоков имало и часовникова кула, която се намирала близо до Голямата чащма, но след освобождението е била съборена. Камбаната на часовниковата кула вероятно е била донесена като трофей, защото е била с кирилски надпис: „1630г., месец август, 27 ден, град Року”. Друг интересен паметник, който е бил разрушен след Освобождението е бил градската баня, тъй като за нея също е имало предание, че преди това е била черква.

 

 

 

 

Бележки:

 

  1. „Корона на историите”, Садеддин, прев. М. Калицин, В. Търново, 2000, стр. 183-184,186.
  2. „Пътепис”, Евлия Челеби, прев. Стр. Димитров, София, 1972г., стр.29-32.
  3. Сборник народни умотворения, т. V, стр. 177-186г. , раздела за „Предания за лица и места”, а също и Хр. Семерджиев, „Самоков и околността му, 1913г., стр. 103 и сл.
  4. Цит. съч.
  5. ИБИ, т. ХХVІ (= ТИБИ т. VІІ), 1986г., стр. 38
  6. Семерджиев, цит. съч., стр. 124
Сайт управляется системой uCoz