Струга / Struga
Струга е разположена край Охридското езеро на двата бряга на река Черни Дрин. Античното име на градът е Енхалон, чието значение се свързва с названието на ягулата (Anguilla anguilla). През 334г. Филип ІІ Македонски превзел Енхалон, а през 148г.пр.н.е. селището попаднало под властта на римляните, като край него преминавал пътят Виа Игнация. От античния период на града са открити античен релеф от ІVв., а край храма „Свети Георги” са намерени няколко древни гроба с предмети за украса и керамика.Сегашното име на града произлиза от думата „струга”, която означава „течение”, „струя”. За стругите говори българският архиепископ св. Теофилакт Охридски: „и за наречените на български струги, а елинът би казал вади (διώρυας), които улесняват риболовството …”. (ГИБИ, т.9, ч. 2 стр. 197). В допълненията към хрониката на Скилица-Кендрин пък е отбелязан, че Дрин: „В края на езерото стига праговете, наречени от местното население струги, и като се съединява с тях, става преголяма река”. (ГИБИ, т.6 стр. 291). Ана Комнина се изразява доста неясно за съществувалите около 100 канала на охридското езеро, като казва, че водата от езерото изтичала по 100 рова, които на гръцки се наричали мостове. (ГИБИ, т.8 стр. 121). Инж. Коста Ханджиев е изразил становището, че текста на Ана Комнина не трябва да се счита като неправилно изразяване, тъй като при прокопаването на сегашния канал за отичане на езерото били открити останките на голям брой мостове. Ана Комнина споменава и селището с името Струга при описанието на бягството на император Алексей І Комнин, след като бил разбит от Боемунд (ГИБИ, т.8 стр. 46).
Тези не много ясни сведения насочват, че името на града е свързано с най-голямата гордост на стружани в миналото – далянът. На около 300 метра от моста реката става широка и в нея наносите образували три продълговати островчета, между бреговете на които имало 4 протока – Мероитка, Лъшка, Сухо Горне и Голямо Горне. Островчетата били свързани помежду си и със сушата с тесни мостове допиращи се до водата наречени „кревати”, които служели за преминаване и за закрепване на лесите, с които се преграждала водата. От тръстика и канап се изработвали прегради, които да позволяват преминаването през тях само на водата и дребната риба. Дългите прегради се наричали леси, а късите протонци. Протонците се закрепвали между „креватите” и дъното на колове наречени „засои”, а лесите се прикрепяли на темели. Тези прегради пречели на рибата да преминава през тях и я насочвали към „котеците”, с които се улавяла рибата. Покрай гърлото рибата се ловяла и с дълги мрежи, наречени „влакове”, чрез които тя се извличала към брега. Риболовът винаги е имал важно значение за икономиката на селището и за него често се споменава в известията свързани със Струга и околността й.
Евлия Челеби посетил Струга през 1667г. и е оставил следното известие за руините на тамошната крепост: „На устието на Охридското езеро сред града имало една четириъгълна здраво построена краси¬ва крепост. .. Ако бъде възстановена, нито една божия твар няма да може да мине на отсрещната страна на залива, а също и никакъв човек не може да мине отсам.".
Струга е родното място на Димитър и Константин Миладинови. След учредяването на българската екзархия местното население се присъединило към нея. През Първата световна война на 26 ноември 1915г. българските войски изтласкали сръбските части от селището и те трябвало да се изтеглят към Албания. След края на войната Струга отново попаднала под сръбска власт. След разпадането на Югославия градът се намила в пределите на Македония.
Галерии / Gallery
Струга - галерии/ Struga - gallery
