Тасос, Лименас, Храмът „Свети Никола” / Thassos, Limenas, Church St. Nikolaus
Храмът „Свети Николай” е разположен в североизточната част на Лименас, близо до античната агора и археологическия музей.Според Константинос Хионис храмът е бил построен след Руско-турската война (1768-1774), когато руския флот акостирал на острова. Посещението е отбелязано в дневника на адмирал Степан Хметевски. Според Еманюел Милер при посещението на флота на Тасос, там били погребани починали руснаци. След края на войната, руският адмирал посетил острова и дал пари, за да се построи храм посветен на свети Николай в тяхна памет. Жителите взели парите, но ги използвали за друго. След 20 години друг руски адмирал посетил Тасос, но не открил построен храм и отново оставил пари, които пък били използвани за ремонт на „Успение Богородично“ в Панагия. Според Апостолос Вакалопулос бил открита на 2 юни 1835година. Австрийският посланик Антон фон Прокеш-Остен, който посетил острова през 1828 г. обаче не споменава дали там е имало такъв храм. За наличието на сградата пише Александер Конзе през 1858година. Вероятно разрешението за строеж е било дадено във връзка с ремонт на по-стар храм, тъй като според документите за продажба на земя датиращи от 1807г. там е имало имот на атонския манастир Ватопед.
През 1859 година в Тасос се установил униатския монах Пантелеймон, родом от село Суджак, намиращо се в Източна Тракия. Той закупил за 150 000пиастра 400акра земя и изградил около храма манастирски комплекс, в който се настанили около 15-16 негови последователи. През 1860г. броя на монасите нараснал на 25, а на следващата година били вече 35 души. През униатския период са направени стенописите на купола, тъй като на ръба му е отбелязана годината 1861г., а вероятно по това време е добавен също притвора След смъртта на Пантелеймон през 1868 година униатското братство се разпаднало, а монасите се присъединили към гръцките и българските униати. Възходът и упадъкът на униатското движение са свързани с борбата за независима българска църква, като чрез него е бил оказван натиск върху Цариградската патриаршия и са били използвани протекциите на католическите държави, предимно на Франция. С нарастването на вероятността да се обособи независима българска църква обаче влиянието на католическата пропаганда спаднало и униатското движение загубило голяма част от последователите си. Вероятно храмът е станал отново православен около 1865 година защото там е погребан починалия през тази година митрополит Теоклит Маронийски. След учредяването на Българската Екзархия обаче Тасос останал извън пределите й и през 1873г. била поставена мраморна плоча с двуглав патриаршески орел. През 1890г. храмът получил дарение от 60 пиастра от манастира Ватопед.
През 2007г. е бил направен ремонт на сградата, като е била снета външната мазилка, освен тази на купола.
В архитектурно отношение сградата представлява трикорабна, едноабсидна, еднокуполна псевдобазилика, с притвор без емпорий над него. Храмът има външни размери 20.73м. х 9.41м. и дебелина на стената 1.00м., която намалява до 0.60м. в района на първата арка, чиято дъга е 4.34м. и е по-голяма от другите четири (2.65, 2.50, 2.39, 3.41). Тази разлика и различната дебелина на стената води до предположението, че притворът е добавен след 1860година и че първоначалната сграда е била с дължина 15.80м. Площта на постройката е 148.68 кв.м.. Храмът е разположен на три стъпала под нивото на улицата. Входът е през двойна, централно разположена врата, от чиито две страни има два прозореца с извити трегери. Два други входа има на южната страна - един в района на втората арка и един към олтара. Над западния вход има фронтон с кръст в средата.
Осветлението се осъществява чрез три южни различно оформени прозореца, три северни и два западни. Четири малки прозорци има и в купола, които не се виждат от вътрешната страна. Абсидата отвън е полукръгла с три слепи арки и осветителен процеп. Ъглите са оформени с дялани камъни. Покривът е трискатен и е покрит с каменни плочи, с които е покрит и куполът. Камбанарията е изградена отделно от храма и се намира на север него. Тя е четириъгълна, на 4 нива и е снабдена с часовник.
Трите кораба са разделени от два реда от по пет вторично употребени различни древни колони. Арките са с голяма височина, тъй като древните колони са доста къси и имат полукръгла форма. Корабите са тесни, като ширината на северният е 1,60м., на южният е 1,55м., а на централният е 3,40м. След ремонта на храма, когато сградата е била подсилена с бетонни елементи са били направени нови стенописи, като на свода на централния кораб са изобразени сцени от живота на Христос, а на стените са изобразени светци. Вероятно на стените е имало по стари стенописи, но тъй като към изображенията е имало кирилски надписи по-късно са били варосани и мазилката не е била премахната при ремонта, както е било сторено отвън.
Куполът е външно кръгъл с дванадесет слепи арки и четири прозореца, а отвътре е изписан, като е отбелязана и годината когато е станало това - 1861. Стенописите са в лошо състояние и са в западен стил, очевидно са дело на униатите. Седалките са поставени по протежение на стените, тъй като пространството не е достатъчно, за да бъдат поставени от двете страни на пътеките. Подът е покрит с бяло-сив мрамор. Олтарът е с едно стъпало по-високо от наоса и е с ширина едва 1,22м. В олтарната част освен абсидата има още две ниши, което е обичайно за трикорабната архитектура, като вероятно вторият олтар е бил посветен на св. св. Константин и Елена. Абсидата има три слепи арки и процеп за вентилация в средата.
Дървеният иконостас е нов и е двуредов. В долната част под царския ред има релефни изображения на ангели. На царския ред от север на юг са подредени следните икони: „Свети Георги“, северната олтарна врата с Архангел Михаил, „Дванадесет Апостоли“, „Свети Николай“, „Света Богородица“ с посребрен нимб и ръка, царските двери, „Христос Вседържител“ с посребрен нимб и ръка, „Свети Йоан Предтеча“, „Св. св. Константин и Елена“, южната олтарна врата с Архангел Гавраил, „Свети Димитър“. На вторият ред са поставени икони с ангели.
Литература: Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011, стр. 417-421.
Галерии / Gallery
Тасос – галерии / Tasos – gallery
