Царево, Руините на стария град / Tsarevo, Ruins of the old town
Под името Василико арабския географ Идриси споменава пристанище намиращо се на 25мили от Созопол.В периода 1436-1440г. в сметководната книга на Джакомо Бадоер няколко пъти е споменат търговеца Калоян от Василико.
Повече и по-конкретни сведения е оставил Евлия Челеби. Той пише, че царевската крепост била малка, хубава, четириъгълна, разположена на един хребет край морето.С типичния си подход по отношение на произхода на названията на селищата, той го свързва с името на основателя и пише, че е основана от един от внуците на Константин Велики – княз Васил. Евлия Челеби назовава крепостта Василико Бургаз, като относно второто обяснява, че това на гръцки означава крепост. Според Евлия Челеби Царево било завладяно от Муса Кеседжия.
През 1830г. Енголем описва Царево като село, разположено е на равния морски бряг, което няма удобно пристанище. Селото имало черква, 220 български домове и има 72 кладенеца. (Энегольм, „Записки о городах забалканских, занятых российскими войсками, 1830, стр. 123).
Н. Лукянович в книгата си „Описание турецкой войны 1828 и 1829 (СП, т. 4, 1847, стр. 53-54) е оставил описание на превземането на Царево от руските войски. В хода на военните действия, руското командване планирайки настъпление на юг от Балкана решило да завладее някое пристанище за да се осигури снабдяването с припаси на настъпващата армия. Изборът паднал на Созопол, който бил превзет и в него бил настанен 3 000 руски гарнизон. Турците се опитали да си върнат града, но след като не успели се ограничили с блокада. За обезпечаване сигурността на руската военна база в Созопол било решено да се овладеят съседните селища Царево и Ахтопол. На 16 юли 1829г. генерал-лейтенант Понсет изпратил поручик Стерио да разузнае каква е числеността и разположението на неприятела. Той успял да научи, че турски отряд от 300 души, който разполагал и с оръдие се движел по пътя Царево-Ахтопол. Самите жители на Царево пък опасявайки се от турски репресии се обърнали към адмирал Грейг с молба градът им да бъде зает от руските войски. Адмирал Грейг вечерта на 21 изпратил към Царево фрегатата „Поспешни” и брига „Орфей” с две роти от Камчатския пехотен полк начело с капитан-лейтенант Колтовски. По пътя към Царево корабите срещнали кораба „Метеор”, на който се намирал инженер-подполковник Бюрно и според дадените указания той поел общото командване. Приближавайки към Царево русите забелязали движещия се към града турски отряд и го нападнали, като го принудили да се оттегли. Подполковник Бюрно завзел височините над града, а брегът бил зает от десантите части. В резултат от това руската част съставена от 236 души успяла да завзема отбранявания от 300 турци град. След превземането на Царево, руските войски успели да овладеят и Ахтопол. На 25 юли в Царево били настанени две роти от Камчатския полк, които направили редут с три оръдия. За постигнатите успехи инженер-полковник Бюрно със Заповед № 575 от 05.10.1829г. бил удостоен с орден „Свети Георги” ІV степен.
През 1882г. Царево бил опустошен от унищожителен пожар. Жителите се преместили на северния бряг на залива, а на мястото на стария град днес се намира квартал „Василико”.
Галерии / Gallery
Царево – галерии / Zarevo – gallery
