Велико Търново, Момина крепост / Veliko Tarnovo, Momina Krepost (Maiden’s castle)
Девинград се е развил като ранновизантийска двубазисна крепост заедно с намиращото се западно от него укрепено селище на хълма Царевец.Девинград е бил разположен върху неравен и стръмен терен на десния бряг на р. Янтра. В нея се е влизало през две крепостни порти. Източната порта, здраво укрепена с кули, била построена на много тясна тераса, надвесена над речната долина. Оградената крепостна стена площ обхващала части от стръмните склонове на хълма на север и юг. В югоизточния ъгъл, на най-ниското място, се намирала втората порта, през която се осъществявала връзката с пътя, който вървял по брега на реката. По северния стръмен склон в заграденото пространство било изградено водоснабдително съоръжение с резервоар и водопровод, който докарвал изворна вода от местността Ксилифор. По своя архитектурен стил, строителна техника и строителни материали тя е строена едновременно с крепостта на хълма Царевец и представлявала част от единна крепостна система.
Въз основа на един надпис намерен при разкопките на патриаршеският комплекс е установено, че средновековното име на града е било Девинград. В годините на османското робство се използвало названието „Къз хисар”, а след Освобождението е бил въведен в употреба превода на последното – „Момина крепост”.
Не са открити следи от обитаване на западния склон на хълма Момина крепост през ранното средновековие.
През столичния период на Велико Търново на този склон разположен срещу хълма Царевец се развил неукрепен градски квартал. Той бил обитаван от онова население, което се занимавало със занаяти, които замърсявали околния терен като грънчари, железари и др., а също и със земеделие и скотовъдство, за което се прави извод въз основа на намерените земеделски сечива, ями за съхранение на зърнени храни, много кости от едър и дребен рогат добитък и др.
От този квартал са били проучени няколко жилища, квартална църква и голям некропол около нея. Изследваните жилищни сгради са полувкопани, ориентирани е посока изток-запад. Поради наклона на терена източната им половина е вкопана дълбоко под земята до 1,45м, а западната излизала почти на самата повърхност или с 1—2 стъпала по-ниско, където бил и входът. Те се състоят от едно помещение с изключение на едно, което има и малко преддверие. Подът е от жълта трамбована глина. Запазената пещ в едно от жилищата е вдълбана в пръста на вътрешната стена, а в свода й има отвор за комин.
По-голямата част от ежедневието на населението в този квартал протичало около жилищата, които били с малки размери (средно 4/6,50 м). Около жилищата са запазени останки от огнища и пещи, над които имало лек навес. В пода на някои жилища или отвън около тях имало големи цилиндрични ями, използвани предимно за съхранение на зърнени храни. Съдейки по вместимостта на някои от по-добре запазените и количеството зърно, което побирали, може да се приеме, че във всяко от тези жилища са живели между 10 и 14 души.
В централната част на този квартал се издигала кварталната църква, която по план е еднокорабна, с полукръгла абсида и един притвор. Общата й дължина е 20,70м, а широчината 7,90м. Фасадните й стени са градени с редуващи се каменни и тухлени пояси и за украса били използвани декоративни кръгли панички покрити със зелена глеч.
Около църквата е разкрит голям квартален некропол, погребенията в който имат беден инвентар: бронзови пръстени, гривни, стъклени мъниста и др. Между жилищата и около църквата са оформени тесни улици, покрити с настилка от дребни камъни. Предполага се, че в района на този неукрепен квартал през 1393г. са били разположени значителни части от войската на Баязид, тъй като при разкопките там е намерено много оръжие, предимно стрели. След превземането на Велико Търново от турците кварталът престанал да съществува.
Галерии / Gallery
Велико Търново -галерии/ Veliko Tarnovo – gallery
