Цариград, Златната порта / Constantinople, Golden Gate

Златната порта е била главният церемониален вход в Цариград. Тя била използвана в случаите на триумфалното влизане на императора в столицата след успешен военен поход. През тази порта Михаил VIII Палеолог влязъл в града на 15 август 1261г., след като Цариград бил отвоюван от латинците. След това обаче настъпил период на упадък. Проходите на портата били зазидани или намален размер, като в по-късен период тя била трансформирана в замък.
Златната порта е свързана с ред славни и печални събития от българската история. През 708г. след като разбили император Юстиниан ІІ в битката при Поморие българските войски нахлули във Византия и достигнали до самата Златна порта. На 30 юни 763г. обаче на същото Поморийско поле след 5-часово сражение император Константин V Копроним разбил българските войски. При завръщането в Цариград пленените българи били избити при Златната порта. Това предизвикало бунт в България и хан Телец бил убит. През 813г. край морето в близост до Златните врата хан Крум извършил жертвоприношение. Той поискал от императора да му се разреши да забие копието си в портата, но му било отказано. Хан Крум виждайки силните укрепления на Цариград започнал преговори за мир, по време на които било извършено покушение срещу него. Българският владетел се оттеглил, но започнал да подготвя мащабна обсада на византийската столица, но починал преди да са завършили приготовленията. През Златната порта минали триумфалните шествия на Йоан І Цимисхий след превземането на Преслав и на Василий ІІ след превземането на Охрид.
Портата е била построена при Теодосий І или Теодосий ІІ, за което е свидетелствал изписания върху нея надпис с позлатени букви, който гласял:
„Haec loca Theudosius decorat post fata tyranni.
aurea saecla gerit qui portam construit auro.”
което в превод означава:
„Теодосий украси това място след падането на тиранина,
донесе златна възраст този, който построи портата от злато.”
Изследователите са раздвоени относно това, кой е неназования по име тиранин. Според едни това е узурпатора Йоан (423-425), а според други е узурпатора Магнус Максимус (383-388).
Портата е била построена от големи квадратни блокове от полиран бял мрамор. Тя има формата на триумфална арка с три засводени прохода, като централният е по-голям от двата странични. Портата е оградена от големи квадратни кули, които се явяват 9-та и 10-та кула на вътрешната стена на Теодосий. Зад портата имало полукръгло укрепление - Castrum Rotundum, което било предназначено за защити града в случай на евентуален пробив.
В древността съоръжението е било богато украсени с множество статуи, включително композиция със слонска квадрига с Теодосий I и лъвска квадрига с Кибела, която увенчавала императора. Част от статуите паднали при земетресението през 740г. Сред скулптурната украса имало голям кръст, който паднал при земетресението през 561г. или 562г.; на Виктория, която била съборена при управлението на Михаил III; на Фортуна с короната града и др. Сред украсата на портата съща така били употребени вторично антични мраморни релефи. Запазените фрагменти от украсата на портата сега се намират в Археологическия музей в Цариград.
След добавянето на напречните стени на периболоса между вътрешни и външни стени, била оформена практически отделна крепост. Тя била използвана по време на борбите за трона между Йоан V Палеолог и Йоан VІ Кантакузин. Заради тектонична активност и предсказанието, че християнският владетел, който ще освободи Цариград от турците ще премине оттам, портата била затворена и била включена в замъка „Йеди куле” („Седемте кули”). Сега от външната страна на рова пред портата е разположено мюсюлманско гробище.
Начало/ Home
Галерии / Gallery
Цариград – галерии / Istanbul – gallery
Сайт управляется системой uCoz