Цариград, Големият дворец/ Great Palace of Constantinople
Големият дворец в Цариград е бил построен през 330г. от император Константин І Велики, заради което бил наричан също и Свещения дворец. Дворцовият комплекс е бил разположен в южната част на полуострова между морето, Хиподрума и катедралата „Света София“. Константиновият дворец пострадал тежко по време на бунта „Ника“ и се наложило да бъде възстановен от император Юстиниан І. Императорите от династията на Комнините се установили във Влахернския дворец. Последният негов обитател бил латинския император Балдуин II, който поради липсата на средства бил принуден да снеме оловната обшивка покрива на двореца. След отвоюването на Цариград императорите от династията на Палеозите не успели да осигурят достатъчно средства за възстановяването на двореца и той запустял.След превземането на Цариград от турците през 1453 година останките на дворцовия комплекс били използвани като източник за строителен материал, което довело до унищожаването на повечето от сградите. Така наречената „Нова черква” построена от император Василий І била превърната в барутен склад, който избухнал през 1490 година и сградата била унищожена. От някогашния обширен комплекс частично се е запазил само намиращия се в южната му част Вуколеонски дворец.
В началото на XX века били открити основите на някои от сградите на Големия императорски дворец – затворнически килии, складови помещения и зали с мозаичен под направен в периода IV-V век. Намерените мозайки са експонирани в специално създадения за тях „Музей на мозайките”.
Според описанието на Прокопий Кесарийски възстановения от Юстиниан І бил богато украсен. При влизане от юго-запдната страна се преминавало през Халка и се влизало в полукръгъл двор с голяма зала с купол, която била възстановено от императора през 558г. Подът и стените били облицовани с разноцветен мрамор. Там имало мозайки изобразяващи Юстиниан І и Теодора сред сенаторите, сцени от войните водени по време на императора и триумфа на неговия военачалник Велизарий. След Халки се преминавало през караулните помещения на схолариите, протекторите и кандидатите. През тях се стигало до Консистория където се намирала тронната зала. Вратите на тронната зала били украсени със слонова кост и завеси. Стените били украсени със скъпоценни метали, а подът бил застлан с килими. Покритият със злато и скъпоценни камъни трон се намирал под златен купол, а от двете му страни имало статуи на богинята на победата Виктория. Пировете се устройвали в Големия триклиний намиращ се недалеч от Консистория. Близо до него се намирал дворцовият храм „Свети Спас”. Дворецът Дафне е бил сред най-старите части на комплекса и е включвал частните покои на императора. Там се намирал дворцовия храм „Свети Стефан”. Дафне бил свързан чрез Катизмата с императорската ложа на Хиподрума.
Източно от Августеона се намирал Магнаурския дворец, където императора приемал посланици в зала украсена с механични съоръжения имащи за цел да удивят чуждите гости. Дворецът бил ползван от сената, а също така и за учебните занятия на известната Магнаурска школа.
Галерии / Gallery
Цариград – галерии / Istanbul – gallery
