Цариград, Храмът „Свети Полиевкт” / Constantinople, Church of St. Polyeuctus
Храмът „Свети Полиевкт” е бил издигнат от императрица Евдокия, съпругата на император Теодосий ІІ за да се съхранява в него черепът на светеца. Нейна внучка Юлиана Аниция – дъщерята на императора на Западната римска империя Олибрий Аниций и внучка на император Валентиниан ІІІІ решила според посветителния надпис да разшири „малкия храм до сегашния му размер и красота, за увеличаване на слава на предците” (Гръцка антология, 1,10). Новият храм бил завършен около 524-527г. За построената от Юлиана сграда се счита, че е била най-големият храм в Цариград до построяването на „Света София”. В посветителния надпис гордата от постигнатото ктиторка се величае, че като потомка на императорите Константин Велики и Теодосий е надскочила епохата си и по мъдрост е надминала Соломон. Наследникът на император Юстин, по време на който била направена новата голяма сграда – великият владетел Юстиниан І обаче не се примирил лесно с монумента на конкурентния аристократичен род. Първо се опитал чрез властта си да нанесе удар на Юлиана, като й наредил да предаде богатствата си в хазната. Тя обаче намерила находчиво решение и като поискала отсрочка използвала златото си за украса на покрива на храма отвътре. След този неуспех Юстиниан все пак намерил друго, макар и скъпоструващо решение, чрез изграждането на по-голяма конкурентна базилика – „Света София”. След като построил „Света София” Юстиниан І най-сетне имал основание и той да заяви: „Соломоне, аз те надминах!”Сградата просъществувала до XI в., след което била изоставена. Строителните й материали започнали да се разграбват и да се използват вторично за други строежи. Част от материалите били използвани при изграждането на манастира „Христос Пантократор”. Предполага се, че намиращите се във Венеция до храма „Свети Марко” „Пиластри Акритани” също са били отмъкнати от черквата „Свети Полиевкт”след превземането на Цариград от кръстоносците през 1204г. През османския период над руините на храма бил изграден квартала Сарачхане и над останките били построени къщи и джамия. През 1940г. района бил заравнен, а при изграждането на уличната мрежа през 1960г. били открити основите на храма. При разкопките проведени в периода 1964-1969г. били намерени мраморни фрагменти от украсата, сред които и части от известните ктиторски епиграми.
Черквата представлявала трикорабна базилика с квадратна форма, с дължина на страната 52м., а отпред е имало атриум с дължина 26м. Предполага се, че сградата е била висока поне 30м. От епиграмата е известно, че е имала позлатен купол, а интериорът е бил двуетажен с колонади и галерии. Постройката е била богато украсена, като в декоративните елементи има характерното за този период сасанидско влияние. При разкопките са намерени фрагменти от двойката екседри, които са украсени с релефи на разперена паунова опашка. Сред намерените отломки има фрагменти от слонова кост, злато и аметист, които свидетелстват за изключително разкошната украса на интериора. При разкопките са били намерени 10 релефни плочи с изображения на Христос, Дева Мария и апостолите, които са изключително ценни, тъй като през иконоборческия период са били унищожени много от художествените произведения с човешки образи. При разкопките също са открити фрагменти от мозайка изобразяваща кръщението на император Константин І Велики. Според епиграмата храмът е бил много светъл, което се потвърждава и от намерените при разкопките части от внушителните прозорци.
Галерии / Gallery
Цариград – галерии / Istanbul – gallery
