Цариград, Катедралата "Света София" - екстериор / Constantinople, Cathedral "St. Sofia" - exterior
След потушаването на бунта император Юстиниан ІІ наредил храмът да бъде възстановен. Строителните работи се ръководили от Исидор Милетски и Антимий Тралски. За строежа бил докарван строителен материал от цялата империя, като били взимани архитектурни елементи и от стари антични сгради. Юстиниановата сграда била осветена на 27 декември 537г. от цариградския патриарх Мина.На 14.12.557г. обаче силно земетресение разрушило източната част на храма, като при срутването били разрушени кивория, св. престол и амвона. Възстановяването било възложено на Исидор Млади, племенник на починалия Исидор Милетски. При ремонта за подсилване били добавени още стълбове за поддръжка на купола. Самият купол бил повдигнат с още 6м. нагоре.
През 859г. базиликата пострадала от пожар, а на 8 януари 869г. и от земетресение. По нареждане на император Василий І катедралата била отремонтирана.
На 25 октомври 989г. сградата пострадала тежко от земетресение. По нареждане на император Василий ІІ бил извършен нов ремонт под ръководството на арменския архитект Трдат, който се изявил със строежа на черквата в Ани. Били поставени контрафорси и куполът бил повдигнат още. Храмът бил отворен отново за богослужение на 13 май 994г.
През 1204г. Цариград бил превзет от участниците в ІV кръстоносен поход и катедралата била ограбена. Когато на следващата година починал венецианския дож Енрико Дандоло починал, той бил погребан в храма.
През 1317г. храмът бил ремонтиран по нареждане на император Андроник ІІ.
На 19 май 1346г. през нощта земетресение разрушило източната част на храма: едната абсида, 1/3 от купола, амвона и олтара на храма. Бил предприет нов ремонт, който приключил през 1356г.
На 29 май 1453г. Цариград бил превзет от турците. На следващия ден султан Мехмед ІІ посетил катедралата и наредил да бъде превърната в джамия. Към сградата били добавени 4 минарета – първото през 1480г., второто по време на султан Баязид ІІ, а другите две били направени от Мимар Синан при ремонта на джавията. Михрабът сочещ посоката към Мека се намира на югоизток, което налага мюсюлманите да се разполагат под ъгъл спрямо основния обем на сградата. През ХVІв. при султаните Селим ІІ и Мурад ІІІ били пристроени тежки и груби контрафорси. През 1576/77г. било направено тюрбето на султан Селим ІІ, през 1594г. било изградено тюрбето на султан Мурад ІІІ, а тюрбето на Мехмед трети било построено през 1608г. от Далгич Мехмед ага. Сградата била ремонтирана през 1717г. при управлението на султан Ахмед ІІІ, а след това през 1739г. когато били добавени медресе, библиотека и имарет, а през 1740г. бил направен шадравана.
През 1847г. по заповед на султан Абдул-Меджид І архитектите Гаспар и Джузепе Фосати започнали реставрационни работи, които продължили 2г. Били направени нови кръгли медальони на които били изписани имената на Аллах, Мохамед, двамата му внука Хасан и Хюсеин и на първите четирима халифи: Абу Бакр, Умар, Утман и Али. През 1935г. сградата била превърната в музей.
Пред сградата е имало атриум – ограден с колонада двор, който е бил с размери 47.6х32.5м. В центъра на атриума и имало фонтан с формата на каменна чаша. От атриума се е запазила само малка част от стената, включена в основата на северозападното минаре.
Скевофилакият (ризницата, съкровищницата) е най-древната част от храмовия комплекс. Той се намира на около 25м. североизточно от храма. Постройката е от времето на най-старата черква, като не е била засегната от пожарите през 404г. и 532г. Подът на ризницата се намира на 4м. по-ниско от пода на юстиниановия храм. Сградата е кръгла, с диаметър 11м.
Баптистерият отвън е с четириъгълна форма, а отвътре осмоъгълник с абсида от изток. Баптистерият е бил превърнат в мавзолей на османските султани.
Галерии / Gallery
Цариград – галерии / Istanbul – gallery
