Цариград, Катедралата "Света София" - наос / Constantinople, Cathedral "St. Sofia" - nave

Наосът на катедралата „Света София” в Цариград е дълъг 80метра и е широк 76м., а заедно с двете преддверия общата дължина на сградата е 115м. Интериора е разделен на три кораба – голям централен и два тесни странични галерии. Над преддверието и страничните галерии е разположен втория етаж на сградата с геникона – женското отделение. Централният купол е с елипсовидна форма с размери 31х33м. и се намира на височина 56м. от земята. Той се носи от 4 мощни стълба. От източната и западната страна има по един голям полукупол, а под него от изток три, а от запад два по-малки полукупола. Централният от трите на изток се явява покривът на централната абсида. Днес куполът е покрит с олово и на върха му има позлатен полумесец.
Централният кораб благодарение на умелото конструктивно решение изглежда изключително просторен въпреки внушителните мащаби на храма.
В абсидата се е запазила мозайка изобразяваща Богородица с младенеца на трон. От двете й страни е имало по един архангел, но се е запазило изображението само на архангел Гаврил. Руският поклонник Антоний Новгородски, който посетил храма през 1200г. е записал, че мозайката била дело на иконописеца Лазар, който бил пострадал от иконоборците. Продължителят на св. Теофан обаче не споменава за направата на тази мозайка при изброяването на някои от творбите на иконописеца Лазар. Фрагментарно е запазен и възстановителния надпис в края на конхата, който е гласял: „Изображенията, които тук измамниците низвергнаха, благочестивите владетели възстановиха”. Мозайката е спомената в проповедта на патриарх Фотий произнесена на 29 март 867г. по случай 24г. от победата над иконоборците. Преди участниците в ІV кръстоносен поход да завладеят Цариград и да разграбят ценностите и реликвите в града олтарът се отличавал с изключително богата украса – Светият престол и кивирорият били изработени от сребро и скъпоценни камъни. В олтара на вериги стояли окачени императорските корони.
Подовата настилка се е запазила сравнително добре, тъй като през ислямския период от използването на сградата е била покрита с килими. Подът е бил покрит с бели мраморни плочи, разделени от „реки” – напречни ивици от зелен мрамор. В близост до югоизточния опорен стълб се намира омфалосът („пъпът”) – пурпурна кръгла мраморна плоча, около която са разположени по-малки кръгли плочи от мрамор, с различни цветове. На това място заставал императорът, преди да влезе в олтара.
Счита се, че четирите двойки колони на първия етаж от север и юг са взети от храма на Артемида в Ефес. За четирите двойки колони в ъглите пък се смята, че са донесени от храна на слънцето в Балбек. От многобройните забележителности в храма, днес са останали само „плачещата колона” на св. Григорий и „студеният прозорец”, от който и в най-горещите дни вее прохладен вятър.
На северния тимпан около 878г. били направени мозайки с изображения на 16 старозаветни пророци и 14 светци. От тях до днес са се запазили изображенията на св. Йоан Златоуст, св. Игнатий Богоносец и св. патр. Игнатий Млади.
В южната галерия на втория етаж се намират мозайката „Деисус” и надгробната плоча на един от ръководителите на ІV кръстоносен поход – венецианския дож Енрико Дандоло, който починал след битката с българите при Одрин и бил погребан в храма „Св. София”. На свода е имало 12 фигури, измежду които са идентифицирани пророк Йезакиил, св. Стефан и император Константин. В люнетите на страничните стени са изображенията на 12-те апостола и на четирима цариградски патриарси-светци от иконоборческия период: Герман, Тарасий, Никифор и Методий. На източната стена са мозайките на император Константин ІХ Мономах и императрица Зоя. Над главата на императора стои надписа: Константин, в Христа Бога самодържец, верен император на ромеите Мономах”, а до императрицата е изписано „Зоя, най-благочестивата августа”. При по-внимателно вглеждане се вижда, че главата на императора е правена допълнително. Императрица Зоя се е женила три пъти – за Роман Аргир, за Михаил пафлагонец и за Константин Мономах. Съдейки по броя на буквите в заличеното вече име, то може да се определи, че първоначално изображението е било на император Роман Аргир, а след това е било подменено с лицето и е поставено името на Константин Мономах. Прави впечатление, че лицата на Зоя и Христос също са подменени. Тъй като надписът при портрета на императрицата не променян, то се предполага, че по-старото изображение е било унищожено, когато вторият й съпруг Михаил Калафат я свалил от трона и я затворил в манастир между 18 и 20 април 1042г. Пак на източната стена се намира и мозайката с император Йоан ІІ Комнин, императрица Ирина (Пиришка) и синът им Алексий. Надписът на тази мозайка гласи: „Йоан, в Христа Бога верен багренороден император и самодържец на ромеите. Ирина, най-благочестивата августа. Алексий, багренороден император.”
На северозападния стълб в северната галерия при реставрационните работи е бил открит портрета на управлявалия Византия през 912г. император Александър. Над сферичната „държава” в лявата ръка на императора има два медальона, в горния от които е изписано името: „Александър”, а в този под него има монограм, който се разшифрова като: „Господи, помогни на своя раб, верния православен император.”. При ремонта на храма през 1346-1356г. е бил направен портрет и на тогавашния император Йоан V Палеолог, но при реставрацията от 1847г. изображението е било замазано и днес е известно само по направената рисунка от Фосати.
След превръщането на сградата в джамия в нея били добавени михраб указващ посоката за молитва към мека, минбар, махфилинините на султана и на мюзеина.
Начало/ Home
Галерии / Gallery
Цариград – галерии / Istanbul – gallery