Цариград, Дворецът Топкапъ, Диванхането / Istanbul, Topkapı Palace, Divanhane
Диванът или както е турското му название Диван-и Хумаюн е бил правителството на Османската империя. Първоначално Диванът се е председателствал от самия султан. Тази практика била преустановено при Мехмед ІІ, макар че някои от султаните като Мурад III (1574-1595) и Мурад IV (1623-1640) също участвали лично в заседанията. Тъй като султанът все по-рядко взимал участия в работата на правителството, ръководството на съвета се поело от Великия везир. Тогава султанът понякога слушал разговорите в съвета през прозорец с позлатена решетка (каср-ъ айил). В съставът на Дивана освен Великият везир, влизали още 4-ма везири, двамата кадъаскери (главните военни съдии на анадолската и румелийската армия), дефтердарят, който завеждал финансовата служба и нишанджията, който подпечатвал султанските документи. Понякога на заседанията присъствали двамата берлейбейове, които управлявали анадолските (т.е. азиатските), съотв. румелийските (т.е. европейските) провинции, агата на еничарите, а също капудан-пашата, т.е. главнокомандващия на турския флот. Шейх-юл-исламът, който бил ръководител на духовенството, а също и на кадиите, т.е. съдиите, които прилагали Шериата - религиозното право, също понякога присъствал на заседанията на Дивана, ако бъдел поканен. На заседанията присъствали и други, но без да участват в дискусиите, като реис-юл-кютаб, който първоначално ръководел чиновниците, които обслужвали Дивана, а по-късно тъй като оформял международните договори и дипломатическата преписка се специализирал и имал функции, близки до тези на външен министър. Сред останалите султански служители, които присъствали на заседанията на Дивана били чауш-башията, драгоманите и др. Диванът заседавал по7-8 часа в четири дни от седмицата – събота, неделя, понеделник и вторник.След като Одрин станал османска столица в края на ХІV век, Диванът се събирал в двореца или там, където в момента се намирал султанът. След падането на Цариград през 1453 г. Диванът първоначално се събирал в Стария дворец (Ески Сарай) , а след построяването на двореца Топкапъ около 1470г. заседанията се преместили там. В двореца Топкапъ заседанията се провеждали в специална сграда, наречена Диванхане, която се намира във втория двор.
Сегашната сграда на Диванхането е построена от главния архитект Аладин около 1527-1529г. в началото на управлението на султан Сюлейман Великолепния по времето на Великия везир Ибрахим паша. Към ХVІв. се отнасят облицовката на стените с мрамор и аркадата на откритата галерия. През 1792г. при управлението на султан Селим ІІІ арките били затворени с позлатени решетки, декорирани в стил Рококо. Следващият голям ремонт станал през 1819г. Надписите на фасадата са на султаните Селим ІІІ и Махмуд ІІ, а освен тях на една от стените е изобразена и туграта на султан Мустафа ІІІ. Основната зала на съвета е известна като куббеалтъ ("под купола").
Галерии / Gallery
Цариград – галерии / Istanbul – gallery
