ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ

СВЕТИ КОНСТАНТИН – КИРИЛ ФИЛОСОФ

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници и речници] [Празници и обичаи] [Ново]

Папа Адриан ІІ посреща Кирил и Методий, които носят мощите на св. папа Климент – фреска от базиликата „Сан Клементе” в Рим. Предполага се, че Методий може да е бил изобразен приживе, тъй папа Адриан и Кирил са с ореоли, докато Методий няма, т.е. той все още е бил жив

ПРОИЗХОДА НА СВЕТИ КИРИЛ

Светите братя Методий и Константин-Кирил по бащина и майчина линия произхождали от видни родове. Баща им Лъв бил друнгарий, който бил на подчинение на солунския стратег. Друнгарият е бил командир на неголямо кавалерийско подразделение на провинциалната армия – друнга. Друнгарии се наричали също командирите на императорския флот и на дворцовата охрана в Цариград, но в случая ясно е упоменато, че Лъв е служил в провинциалната армия. Името на майка им е споменато само в славянските жития. Тя се е казвала Мария и била славянка. Намек в тази насока има и в Пространното житие, където е посочено, че свети Константин не искал да бозае от дойката, а само от майка си. Към известието е направен извода, че: „Това стана по божие усмотрение, за да бъде отхранена с чисто мляко добрата фиданка от добрия корен”. Това предзнаменование може да бъде обяснено със славянския произход на майката, т.е. че Бог е предопределил, та откърмения със славянско мляко Константин да създаде славянската азбука.

При срещата си с хагана Константин му е казал, че имал велик и славен дядо, който стоял близо до владетеля, но като отхвърлил дадената му голяма чест бил изгонен, отишъл в чужда земя, обеднял и там го родил. А Константин потърсил предишната си дядова чест, не успял да я постигне, защото бил Адамов внук. Не е ясно обаче в каква част казаното съдържа биографичен елемент и каква част се явява библейска алюзия. Ако се възприеме за библейска алюзия, то се има предвид, че Адам е бил в рая и се радвал на Божията благодат, съгрешил и бил прогонен, а Константин се стараел да води праведен живот за да се върне в царството небесно. Ако се приеме като биографичен елемент, то едната възможност е родът на Константин да е бил от Цариград, а отиването в Солун да е обозначено като чужда земя, макар градът да е в пределите на Византия. Често агиографичните съчинения отиването в друго населено място макар и в същата държава се определя като заселване на чуждо място, т.е. някъде, където няма роднини. Друга възможност е да е бил виден сановник при българския владетел, но да е бил принуден да се пресели в Солун, тъй като е бил християнин. Епископ Гаудерих се е ограничил само да спомене, че Константин е бил от знатен произход.

Лъв и Мария имали 7 деца, най-малкия от които бил свети Константин-Кирил. Според пространното житие на свети Методий двамата братя произхождал по бащина и майчина линия от добри семейства, познати на царя и цялата Солунска област. В Климентовата похвала за двамата братя баща им Лъв е представен като човек непорочен, правдив и почитащ Бога.

РАННИТЕ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА НА СВЕТИ КОНСТАНТИН КИРИЛ

Свети Константин е роден през 827г. в Солун.

В житието на свети Кирил се разказва, че когато бил на 7 години сънувал, че солунският стратег събрал всички девици от града, казал му, че на неговата възраст вече трябва да се ожени и му предложил да си избере съпруга. И младият Константин си избрал една от тях на име София. На гръцки „София” означава „мъдрост” и този сън бил изтълкуван като предзнаменование, че Константин ще се посвети на науката. Според житието като чули това, родителите му казали: „Речи на Премъдростта: ти си моя сестра, а Мъдростта направи твоя сродница, Премъдростта грее по-силно от слънцето”.

Според някои изследователи този епизод е подражание на известието за избора на съпруга от император Теофил. Според разказа на Симеон Магистър и Логотет императрицата-майка Ефросина събрала всички неомъжени девойки за да може синът й да си избере съпруга. На синът си дала златна ябълка, за да я подари на тази, която си е избрал. Измежду всички Теофил харесал най-много две – поетесата Касия и Теодора от Пафлагония. Младият император харесал повече Касия и смятал да я посочи като своя избраница. Виждайки красотата й той възкликнал: „Злото е произлязло от жените”, а Касия не му останала длъжна и отговорила: „Но и всичко най-добро произлиза от жените”. Засегнат от този отговор Теофил дал ябълката на Теодора, която станала императрица. А Касия основала манастир, замонашила се и се отдала на научни занимания, като оставила много съчинения.

Разказът обаче е по-близък по типология до българските сказания – кратки исторически съчинения с поучителен край. Подобни са и останалите случки от детството на Константин.

Втората случка от детството също е свързана с избора какво бъдеще да избере. Според обичая децата на аристократите освен с изучаване на книгите се обучавали и на лов със соколи. В житието ловуването е представено като игра, но по онова време ловът е бил любимо занимание на владетелите и аристократите, тъй че обучението да се ловува със соколи е било важно за бъдещата кариера на младежите. Когато по време на лова Константин пуснал своя сокол излязъл вятър и го отнесъл. Младежът бил толкова огорчен от станалото, че два дни не ял. Константин размишлявайки над станалото стигнал до извода, че земните блага са преходни: „Такъв ли е този живот, че вместо радост да иде печал? От днес ще хвана друг път, който е по-добър от досегашния и няма да прахосвам дните си в шума на този живот!”. Подтикнат от това Константин се заел с изучаване на съчиненията на свети Григорий Богослов, като съчинил написал похвала за него.

Тук вече има пряко позоваване на житието на покровителя на ловците свети Евстатий Плакида, който по време на лов за елени решил да приеме християнството.

Третата случка от детството е свързана с обучението по граматика. Според разказа в Солун имало чужденец, който разбирал от граматика. Свети Константин дълго го молил да го обучи. Чужденецът, тъй като вече не преподавал граматика отказал.

По онова време под чужденец разбирали не само човек от друга държава, но и от друг град. По тази причина описания епизод не е много ясен. От предишните две случки от детството става ясно, че Константин е умеел да чете, а в цветущия град Солун едва ли са липсвали учители владеещи добре граматиката. Затова е интересно защо именно този учител е бил толкова важен за Константин. Като цяло описаните в житието епизоди от детството на Константин-Кирил са старателно подбрани и майсторски оформени така, че да подготвят читателя за бъдещите събития от живота на светеца – избора на Мъдростта, отказването от преходните земни блага и обучението по граматика. Затова може да се допусне, че избраният учител е имал някакви познания и във връзка със славянския език.

Когато Константин навършил 14 години баща му Лъв починал.

УЧЕНИЕ В ЦАРИГРАД

Логотетът на дрома Теоктист, който бил регент на малолетния император Михаил ІІІ, като научил за красотата и ученолюбието на Константин го повикал да се обучава в Магнаурската школа.

Магнаурската школа била придворно училище, като занятията се провеждали в една от сградите на Големия императорски дворец, носеща името Магнаура. Императорската школа е съществувала отдавна, като по времето на император Теодосий ІІ е имала 31 катедри. В нея се обучавали членовете на императорското семейство и децата на видни аристократи, които се подготвяли за висши управленски длъжности. По времето на Константин школата процъфтяла благодарение на вниманието, което ѝ било отделяно от Варда, брат на императрица Теодора, който също бил член на регентския съвет. За ръководител на школата бил определен Лъв Математик и Философ, изтъкнат учен, племенник или братовчед на иконоборческия цариградски патриарх Йоан VІІ Граматик. В продължение на 3 години Лъв бил солунски митрополит, но в житията липсва информация в какви отношения се е намирал със семейството на Константин. Запазено е едно слово произнесено през 842г. в Солун от Лъв. Не е изключено именно той да е бил човекът, който отказал да преподава на Константин, тъй като след това се казва, че желанието на момчето се сбъднало и той бил повикан да учи в Магнаурската школа. Друг виден преподавател бил бъдещия цариградски патриарх Фотий. Други известни преподаватели от това време са Теодор, който водел занятията по геометрия, Теодигий - по астрономия и Комит - по антична граматика и литература.

Константин е изучавал Омир и геометрията, при Лъв и Фотий диалектиката и философските науки, а също риторика, аритметика, астрономия, граматика и други антични изкуства.

Логотетът назначил Константин за свой домоуправител и му дал свободен достъп до императорския дворец. След това му предложил да го ожени за една своя кръщелница, която произхождала от знатен и богат род, но Константин отказал. Виждайки ученолюбието на младежа логотетът предложил на императрица Теодора да го подстрижат за духовник и да го направят хартофилакс на патриарха. Хартофилаксът е бил служител на патриаршията, който подготвял патриаршеските и синодалните документи за издаване, а след това се грижел за тяхното съхраняване.

Константин не останал дълго на този пост, а го напуснал тайно и се скрил в един от манастирите край Босфора. Предполага се, че напускането е свързано с някоя от политическите промени във Византия. След около 6 месеца го намерили, но тъй като отказал да се върне на предишния пост бил поставен да учи местните и чужденците на философия. Липсва информация къде точно е преподавал.

Константин взел участие в организирания по заповед на император Михаил ІІІ диспут с низвергнатия иконоборчески патриарх Йоан VІІ Граматик (21 януари 837 – 4 март 843). Йоан VІІ занимавал с гадания и вълшебства, заради което получил прозвището Янис (Анис) по името на библейския египетски магьосник. Виждайки, че опонента му е толкова млад бившият патриарх започнал диспута надменно, но аргументите му били успешно оборени от Константин.

АРАБСКАТА МИСИЯ

Арабската мисия на свети Константин е първата му дипломатическа изява. Макар в житията да се акцентува върху дебатите с арабите, пратеничеството е имало за основна цел уреждането на въпросът с размяната на военнопленници. Тъй като военните конфликти между Византия и Халифата по това време били чести е трудно да се посочи кое е наложило изпращането на това пратеничество.

През 849г. е имало неуспешна арабска кампания срещу Рум. В периода 849-850г. арабите извършили успешно нападение срещу Кастроджовани в Сицилия. През 851г. арабите нападнали Калтавутуро в Сицилия. През 861г. началника на пограничните войски Али-ибн-Яхъя-ал-Армени извършил летен поход в Мала Азия, като предприел такива също през лятото на 852 и лятото на 853г. (Табари, ІІІ, 1414, 1419 и 1420, Ибн-ал-Агир, VІІ, стр. 43, 46, 47).

Според житието по време на тази мисия Константин е бил на 24г. Това означава, че тя се е състояла около 851г. В мисията участвал асикрита Георги Полаша.

С настъпването на мир на бойното поле съперничеството не свършвало, а продължавало в хода на мирните преговори, по време на които се провеждали научни и религиозни спорове. Притеснени че византийският император има човек с толкова големи познания домакините се опитали да отровят своя гост, но не успели.

БРЕГАЛНИШКАТА МИСИЯ

Брегалнишката мисия на свети Кирил се поставя под съмнение от някои учени, тъй като за нея не се казва нищо в Пространните жития. Тя е описана в Краткото житие на свети Кирил известно също като Успение Кирилово. Краткото житие следва по съдържание Пространното, но има и някои допълнения, като посочването на името на майката на двамата братя и Брегалнишката мисия. За проповядване сред българите се говори и в Проложното житие, но там събитието е поставено след Моравската мисия. За Проложното житие се предполага, че е възникнало в Русия, с което се обясняват както някои географски неточности.

В Успение Кирилово не става дума за покръстване на цяла България, а само на едно племе. Посочено е, че когато свети Константин е отишъл там, то намерил, че някои са покръстени, а други – не. Река Брегалница е приток на река Вардар. С оглед местоположението не е изключено да става дума за същото племе, което е било управлявано от свети Методий. В този смисъл определянето на тази дейност като „мисия” не е особено точно, тъй като по-скоро става дума за събитие свързано с управлението на славянското племе. По-проблемен е броят на покръстените, тъй като има разминаване между изворите – в Софийския от ХVв. и Лвовския е 54 000, в Призренския и Погодинския е 4 050, а в Молдавския от 1450г. е 51 000. Вероятната причина за сериозните разминавания може да се дължи както на грешки на преписвача, така и на затруднения при транскрибирането на първоначалните глаголически знаци в кирилски или на гръцки в кирилски.

Най-оспорваният момент от известието е, че именно тогава свети Константин е написал книги на славянски език, доколкото се счита, че славянската азбука е била създадена по-късно. В Пространното житие на Методий стои само неясната фраза, че като го е изпратил там, императора като че ли е предугаждал за бъдещата му дейност и благодарение на това решение светецът е имал възможност за опознае обичаите на славяните и да ги обикне. Сведението не бива да се отминава обаче с лека ръка, тъй като е малко вероятно Кирил и Методий да са създали за кратко време славянската азбука. По-скоро опитите да се създаде славянска азбука са започнали по времето, когато Методий е управлявал славянското племе, с цел да ги утвърдят в християнската вяра, а след това те са продължили работата си в Полихрон. По време на Хазарската мисия също се вижда, че двамата проявяват интерес към еврейската граматика и руните. Не е изключено свети Константин първо да е използвал гръцката азбука и установената от него традиция да е станала причина по-късно свети Климент Охридски да въведе кирилицата.

МОНАШЕСКИТЕ ГОДИНИ В МАНАСТИРА ПОЛИХРОН

След като напуснал поста си Методий се замонашил и се оттеглил в манастира Полихрон на планината Олимп в Мала Азия. Според някои причината за замонашването му е отстраняването от управлението на империята на логотета Теоктист, който покровителствал семейството му. Това е било честа практика, тъй като по този начин държавните чиновници избягвали опасността от репресии от противниците на своя покровител. Но двамата братя съдейки по възлаганите им поръчения са се радвали на благоволението на управляващите и след падането на Теоктист от власт. Затова е трудно да се приеме подобно предположение без резерви, макар да е имало много случаи, в които замонашилите се при падането от власт на покровителя им след това да са направили църковна кариера. В житията обаче се сочат предимно християнски подбуди. Във връзка със замонашването неговият ученик Константин Преславски е съобщил още една подробност, която не е застъпена в житията и похвалните слова - че Методий е имал и семейство: „Оставил род и отечество, съпруга и деца, свети учителю, в пустинята поиска да живееш, със светите отци, преславни.”. По-нататъшната съдба на жената и децата на Методий не е известна.

През 845г. император Михаил ІІІ и майка му света Теодора свикали събор, на който било възстановено иконопочитанието. По време на заседанията Константин Философ се отличил по време на диспута си с иконоборческия патриарх Йоан VІІ Граматик. Когато навършил 24години Константин бил изпратен на дипломатическа мисия при арабите заедно със секретаря Георги. След успешното изпълнение на тази задача, свети Константин предпочел вместо да продължи да се издига в светската йерархия да отиде при брат си. Манастирът Полихрон имал значителни доходи и в него пребивавали 70 монаси. В богатата манастирска библиотека двамата братя се посветили на научни и духовни занимания.

ХАЗАРСКАТА МИСИЯ

Пребиваването на двамата братя сред манастирския покой не продължило дълго. Император Михаил решил да изпрати пратеници при хазарите, защото те застрашавали византийските владения на Кримския полуостров. Владетелят се спрял на свети Константин, като този път с него бил изпратен и брат му Методий. Преговорите протекли успешно, като хазарите снели обсадата на Херсон и се оттеглили, а също така били освободени 200 пленени византийци. По време на престоят свети Константин изучил еврейската граматика, а също били покръстени 200 души. По време на тази мисия той видял Евангелие и Псалтир написани с „рушки букви”, като се предполага, че става дума руните, с които скандинавците извършвали гадания. Черноризец Храбър също споменава, че преди славяните да се сдобият със своята азбука гадаели с черти и резки. Константин като намерил човек, който знаел езика, на който били написани книгите след разговор с него успял да установи значението на знаците и успял да прочете написания текст.

Макар под понятието „руни” обикновено да се разбират скандинавските и германските знаци, подобни символи използвали и други народи като тюрки и унгарци, вкл. българите. Вероятно от там е дошла идеята за оформянето на глаголическите букви, като е било счетено, че ако са направени по начин наподобяващ познатите рунически символи, те ще бъдат възприети по-добре като своя, а не като чужда азбука.

Константин и Методий успели да открият на 30 декември заедно с местния митрополит Георги мощите на римския папа свети Климент, които отнесли със себе си.

Константин написал съчинение за намирането на мощите, което на български е било наричано „Обретение”.

След това Константин бил нападнат от унгарци, които искали да го убият, но той успял да ги убеди да го пуснат заедно с останалите пратеници.

По време на тази мисия светецът унищожил местния свещен дъб сраснал се с череша, който тамошните обитатели от „фулския народ” наричали Александър и му се молели за дъжд. Предполага се, че става дума за жителите на древния град и епископски център Фул на Кримския полуостров.

След тази успешна мисия императорът и патриархът предложили на Методий да го поставят за митрополит или архиепископ, но той отказал. Тогава те го направили игумен на манастира Полихрон.

ПЪРВА МОРАВСКА МИСИЯ

Първата моравска мисия била по инициатива на великоморавския княз Ростослав. Той се обърнал с писмо към император Михаил с молба да му изпрати учители, тъй като в държавата му имало византийски, германски и италиански проповедници, които проповядвали различно и така създавали сериозно объркване за новопокръстените моравци. А императорът, като чул искането извикал Константин и се обърнал към него с думите: “Чуваш ли, Философе, тези думи? Друг освен тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето ти много дарове и иди, като вземеш със себе си и брата си, игумена Методий. Защото вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски.”. Като чул това, свети Константин отбелязал, че би било добре славяните да имат писменост на своя език. Императорът отговорил, че баща му и дядо му, а също и мнозина други се били опитвали да намерят нещо, но не били успели. Това известие от Пространното житие на Кирил показва, че създаването на славянската азбука не било спонтанно и изолирано решение на двамата братя, а по-стара византийска идея за разпространение на християнството, която обаче до този момент не била реализирана успешно. Затова император Михаил и кесаря Варда дали своето одобрение свети Константин да се опита да създаде славянска писменост.

В житията създаването на славянската писменост е описана като бърз процес, дължащ се преди всичко на божието внушение. По-скоро обаче бързият резултат бил последица от дългогодишни проучвания в управляваното от Методий княжество, а също и на информация събрана по време на хазарската мисия. Според Черноризец Храбър славянската азбука била създадена през 6363г. от Сътворението на света, което по Цариградската мондиал отговаря на 655г. Според Куйо Куев датировката е по-вероятно да е по Александрийския мондиал, като тогава вече отговаря на 862-863г., т.е. непосредствено преди началото на Първата моравска мисия. В сръбските летописи се сочи 6360г., т.е. 652г. Това показва, че е възможно азбуката да е била създадена няколко години преди поканата и първоначално да се е разпространявала сред славяните на Балканския полуостров. След кратка подготовка двамата братя се отправили за Великоморавия, където били посрещнати тържествено от княз Ростислав. Той събрал ученици и ги поверил на двамата братя да ги обучават. При това първо посещение двамата мисионери били подготвили преводите на някои от богослужебните текстове – утреннята, вечернята, повечерието, часовете и литургията.

Случващото се предизвикало негодуванието на намиращите се във Великоморавия немски духовници, които се опасявали, че ще загубят влиянието си с въвеждането на славянската писменост в страната. Те започнали кампания срещу мисионерите, като се позовавали на аргументите на триезичната ерес. Това еретично учение твърдяло, че след като на дъската прикована на кръста надписите са били само на еврейски, гръцки и латински, то всички богослужебни текстове може да са само на тези три езици. Тази опасна ерес подкопавала самите устои на християнството, тъй като според древното пророчество името на Месията е щяло да бъде прославяно на всички езици. Затова победата над триезичниците е не само разгром над поредното погрешно учение, а утвърждаване на истинността на самата християнска вяра.

След като прекарали 14 месеца във Вликоморавия двамата братя се завърнали във Византия. По пътя те били посрещнати от блатненския княз Коцел, който им дал 50 души за ученици. За своята преподавателска дейност двамата братя не поискали друго възнаграждение, освен да бъдат освободени пленниците. Те получили от двата князе общо 900 души пленници, които могли да се завърнат в домовете си.

По пътя към Цариград, те преминали през Венеция, за да се качат оттам на кораб. По време на престоя им в града се състоял дебат с намиращите се там триезичници, като свети Константин оборил ереста. За разлика от немското духовенство, което намирало в ереста опора за понемчването на великоморавците, то спорът с венецианците, които не търсели политически изгоди в триезичното учение протекъл подобаващо за църковен диспут. Свети Константин с много цитати от Библията, а и с много примери успял да докаже несъстоятелността на това учение.

СРЕЩАТА С ПАПА АДРИАН ІІ

Научавайки за дейността на светите братя папа Николай І (858-867) ги поканил да го посетят. Константин и Методий приели поканата, тъй като се откривала възможност да получат папската благословия за делото си, което значително щяло да ограничи проблемите, които им създавали немските духовници във Великоморавия. За да спечелят папското благоразположение те взели намерените от тях мощи на свети Климент и се отправили за Рим.

Междувременно папа Николай І починал на 13 ноември 867г.. Независимо от това възкачилия се на 14 декември 867г. нов папа Адриан ІІ ги приел тържествено. След тържествената процесия с мощите на свети Климент папата се отнесъл изключително благосклонно към славянските книги. Той ги осветил и ги положил в храма „Света Богородица Прияслица”, който днес се нарича „Санта Мария Маджоре”. Заедно с архибазиликата „Свети Йоан Латерански” и базиликите „Свети Петър” и „Свети Павел” това е един от четирите главни храма на Рим. Освен това папата наредил на епископите Формоза и Гаудерих да посветят учениците на светите братя в духовен сан – трима за свещеници и двама за четци. Не са посочени имената на учениците, но се предполага, че единия от ръкоположените свещеници е свети Климент Охридски. Формоза Портуенски по-късно през 886г. ръководил папската мисия в България, а след това станал папа (891-896). Гаудерих Велетрийски е бил папски съветник. По негово нареждане Анастасий Библиотекар превел от гръцки на латински съчинението на свети Константин за откриването на мощите на свети Климент, който бил покровител на гр. Велетри. След ръкополагането била извършена литургия в храма „Свети Петър”, на другия ден в „Света Петронила”, на следващия в „Свети Андрей” (дн. „Сан Грегорио ан Чельо”), а след това и в „Свети Павел”. След това на славянски език била извършена и литургия при гроба на свети Климент, като в нея взел участие един от главните епископи Арсений и Анастасий Библиотекар.

Още когато императорът изпращал Константин на Моравската мисия той заявил, че е уморен и болен. По време на престоя в Рим здравословното му състояние се влошило. Предусещайки че ще умре, той се замонашил, като приел името Кирил и 50 дни (според Климентовата похвала 55 дни) по-късно починал на 14 февруари 869г. на 42 годишна възраст. Според „Успение Кирилово” преди да почине Кирил повикал учениците си Климент, Сава, Ангеларий, Горазд и Наум и им дал последни наставления. Папата предложил да бъде погребан в подготвения за него самия гроб в базиликата „Свети Петър”. Методий искал да върне тленните останки на брат си във Византия, но тъй като папата много настоявал погребението да стане в Рим бил постигнат компромис и свети Кирил бил положен в базиликата „Свети Климент” от дясната страна на олтара. Сега мястото на гроба се намира на нивото на старата базилика, но мощите са в параклиса носещ тяхното име на надземния етаж.

Освен дните на Успението на свети Кирил на 14 февруари и на Методий на 6 април те имат и общ празник, който се отбелязва на 11 май. По стар стил техният празник се е отбелязвал на 24 май. Тъй като това е в края на учебната година, след въвеждането на Григорианския календар датата е запазена като официален държавен празник и се отбелязва като Ден на славянската писменост и култура.

На 30 септември 1880г. с енцикликата Grande Munus папа Лъв ХІІІ е определил на 5 юли да се почита паметта на светите братя, за тяхната апостолска дейност свързана с покръстването на народите в Източна Европа. На 30.12.1980г. в своето послание Egregiae Virtutis папа Йоан Павел ІІ обяви Кирил и Методий за съпокровители на Европа. На 2 юни 1985г. папа Йоан Павел ІІ в енцикликата си Slavorum Apostoli оцени дейността на двамата братя като: „Кирил и Методий са като съединително звено, като духовен мост между западната и източната традиции”.

Към празниците и събитията на 14 февруари >>>