ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
СВЕТИ
РОМАН ТЪРНОСКИ
[Главна] [Фотогалерии]
[Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Азбучници
и речници] [Празници
и обичаи] [Ново]
Свети Теодосий Търновски и свети Роман Търновски, худ. Солнцев, 1894г.
Сведенията за живота на свети Роман Търновски са
запазени в житието на неговия учител свети Теодосий Търновски, написано от
патриарх Калист.
Свети Роман Търновски произхождал от знатен род.
Въпреки това предпочел да прекара живота си благочестиво и се замонашил.
Когато свети Григорий Синаит изпратил свети Теодосий
Търновски да потърси помощта на цар Иван Александър, то свети Роман се
възползвал от пристигането му в българската столица, за да го помоли да му
стане наставник. Свети Теодосий, който познавал свети Роман от по-рано се
съгласил да го вземе със себе си и двамата заминали да Парория. Свети Григорий
Синаит приел свети Роман и го приобщил към останалите монаси.
Когато свети Григорий починал свети Роман се намирал
извън манастира, тъй като се било наложило да бъде изпратен да изпълни
неотложна работа. Монасите поискали да поставят свети Теодосий за свой игумен
на мястото на починалия Григорий. Но свети Теодосий предпочел да се посвети на
отшелнически живот. Затова се установил в Епикерниевия манастир край Сливен.
Свети Роман след като изпълнил поставената му задача отишъл при свети Теодосий.
Те останали там малко време, а след това се отправили към Света гора. Атонските
манастири и тогава, както и днес са били известни като образцов пример за
монашески живот. Затова те били посещавани от много духовници, за да се
подготвят по-добре за отшелнически живот. Свети Теодосий и свети Роман по време
на престоя си там старателно изучавали напътствията за живота, който трябва да
водят като християни и монаси.
Нападенията на турците принудили двамата духовници да
напуснат Света гора. Свети Роман бил изпратен обратно, а свети Теодосий посетил
Солун, Бер и Цариград, където се срещнал с част от най-изтъкнатите духовници на
своето време. След това свети Теодосий отишъл в Парорийския манастир, където се
поклонил пред мощите на свети Григорий и се срещнал със своите съученици. Оттам
заминал за Сливен където намерил свети Роман. С него заминали за Емона, недалеч
от Несебър, където прекарали известно време в отшелничество. Турските шайки,
които върлували по това време там ги принудили да се преместят.
Двамата отишли при цар Иван Александър, който приел с
радост новината, че желаят да се заселят в околностите на Търново. Двамата
отшелници се установили край Килифарево, където си направили малки килии. Свети
Теодосий имал видение, че мястото, в което са се заселили е градина с
всевъзможни цветя и плодни дървета и един светъл мъж му наредил да събира
плодовете. Той разбрал, че видението означава, че там ще се съберат много
монаси, които да отгледат множество плодове на добродетели. Това скоро се
сбъднало и там се заселили около 50 монаси. Сред тях изпъквал йеромонахът
Дионисий, който водел отшелнически живот, знаел наизуст Светото писание и
превел много църковни книги от гръцки на български език.
Тъй като цар Иван Александър се омъжил повторно за
еврейка, то нейните сънародници надявайки се на нейната закрила открито
започнали да хулят християнството. Свети Теодосий заедно със своя ученик свети
Роман се срещнали с цар Иван Александър и го убедили да свика църковен събор.
Съборът се състоял през 1360г. в царския
дворец в столицата Търновград, като присъствали цар Иван Александър, заедно
с царицата и синовете си от втория брак Иван Шишман и Иван Асен, патриарх
Теодосий ІІ, митрополитите Доротей Великопреславски, Захарий Дръстърски,
Лазар Овечки, Партений Ловешки, Мануил Пловдивски, Леонтий Средецки, бившия
мадитски митрополит Яков, епископ Доротей, игуменът на Великата
лавра Йоаникий, както и дошлите със свети Теодосий йеромонаси Сава,
Тимотей, Дионисий и други. По решение на царя, патриарха и събора била издадена
грамота, с която било забранено на евреите да хулят християнската вяра.
Тъй като турците продължавали да настъпват на
Балканите и овладели Одринско, то техните набези започнали да смущават монасите
от Килифаревския манастир. Затова царят предоставил друго място за построяване
на манастир, намиращо се недалеч от столицата Търново. С царска подкрепа бил
изграден манастирски храм и монашески килии.
Когато свети Теодосий заминал за Цариград той поверил
ръководството на манастира на свети Роман. По време на престоя си в Цариград
свети Теодосий починал на 27 ноември (1362/3г.). Като игумен на манастира свети
Роман продължил да управлява подобно на свети Теодосий, а също следвал своя
учител и в начина на живот, като се отдавал на пост и молитви. Свети Роман
заболял тежко и починал на 17 февруари, а монасите погребали с почит своя
игумен.
Към
празниците и събитията на 17
февруари >>>