ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
Светите мъченици
митрополит Мануил Одрински, епископ Георги Дебелтски,
епископ Петър, епископ Леонтий Никейски, Парод, Сионий и Гаврил, военачалниците Йоан и Леонт
и други пострадали през 814 г.
Хан Омуртаг и
Мануил Одрински – миниатюра от Мадридския препис на хрониката на Скилица-Кедрин
[Главна]
[Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Азбучници
и речници] [Празници
и обичаи] [Ново]
На 7 юни 812г. хан Крум превзел Дебелт и пленил
тамошния епископ. Заради настъплението на българите населението на Анхиало (дн.
Поморие), Берое (дн. Стара Загора), Малка Никея (край Одрин), Проват, Филипопол
(дн. Пловдив), Филипи и др. изоставили градовете си и избягали. Тъй като
император Михаил отхвърлил предложението на българския владетел да бъде
подновен договора сключен между хан Кормесий и император Теодосий, то военните
действия продължили и била превзета Месемврия (дн. Несебър). Заради поредицата
от военни успехи император Михаил абдикирал.
На 11 юли 813г. на византийския престол се възкачил
нечестивия иконоборец Лъв V Арменец. На 17 юли българската армия предвождана от
хан Крум достигнала до Цариград и обсадила градът. Въпреки постигнатите големи военни
успехи хан Крум предложил на император Лъв V Арменец да сключат мир. А
нечестивият иконоборец Лъв решил с подлост и коварство да убие оня, който му
предлагал да сложат край на кръвопролитията. И той отговорил на българския
владетел, че е готов да се срещнат двамата край морето придружени само от
няколко невъоръжени приближени. Тайно обаче наредил край мястото определено за
преговори да се скрият трима въоръжени мъже. Хан Крум пристигнал на мястото на
преговорите придружен от своя логотет, съпругът на сестра си Константин Пацик и
техният син. Но когато императорският пратеник Хексавул подал сигнал да бъде
извършено покушението, то хан Крум се досетил какво е било подготвено, успял да
се качи на коня и да избяга, макар и да бил ранен. Неговият логотет бил убит на
място, а ханския племенник и баща му Константин били пленени.
А цената за проявеното коварство от
нечестивия иконоборец Лъв била платена от обикновеното население. Били разорени
околностите на Цариград, а също крепостта Атира и
моста край нея, стените на крепостта Селимврия били сринати, околностите на
Ираклея били опожарени, крепостта Родосто била срината, а околностите на
крепостите Панион, Апрод и други били опустошени. Братът на хан Крум успял да
превземе Одрин, като сред пленените бил и тамошния митрополит Мануил.
Като възмездие за проявеното коварство
от нечестивия иконоборец Лъв били екзекутирани някои от по-видните пленници.
Одринският митрополит Мануил бил разсечен с меч на две, дебелтския епископ
Георги и епископ Петър били посечени, епископът на Малка Никея намираща се край
Одрин Леонтий бил прободен с меч, като по същия начин били убити Гаврил и
Сионий, военачалниците Йоан и Леонт, а Парод бил пребит с камъни. Екзекуциите
изглежда са протекли в периода на последните месеци на живота на хан Крум и
началото на управлението на хан Омуртаг.
А нечестивият иконоборец Лъв, който
станал причина вместо да бъде сключен мир да се стигне до толкова голямо
кръвопролитие останал скрит зад стените на Цариград и не посмял да поведе
армията за да се притече на помощ на пострадалите заради неговото коварство.
Цариградската патриаршия канонизирала
убитите, а в житията вината за убийството им била хвърлена върху българите,
като се обяснявало, че те били водени от езическа ненавист, но от историческите
хроники става ясно, че това е направено като наказание за проявеното коварство
от византийския император-иконоборец.
В България всъщност не е имало някакво особено преследване на християните по времето на управлението на Крум или Омуртаг, но заради войните е имало значителен брой военнопленници. Жителите на Одринско пък били преселени на север от Дунава, тъй като заради варварските нашествия тази територия била обезлюдена и българските владетели полагали усилия за нейното заселване и развитие. Екзекуцията на Боян-Енравота пък е свързана с борбата за българския престол.