ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
СВЕТИ
ЙОАН КУКУЗЕЛ
[Главна] [Фотогалерии]
[Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Свети Йоан Кукузел – миниатюра Свети Йоан Кукузел – фреска в ман. Арденица, 1744г.
На 1 октомври се почита паметта на
свети Йоан Кукузел. Той бил родом от Драч (дн. Дурас, Албания), който по онова
време влизал в диоцеза на българската Охридска архиепископия. По народност бил
българин. Докато бил малък останал без баща, но майка му е погрижила да му даде
благочестиво образование. Още от малък той се изявил с певческия си талант.
Заради даруванието си той бил извикан в Цариград, за да се обучава. Предполага
се, че е постъпил във възстановеното от император Михаил VІІІ Палеолог
(1261-1282) училище за сираци при храма „Свети Павел”, спрямо което следващия
византийски владетел Андроник ІІ Палеолог (1282-1328) също лично проявявал
загриженост. Подготовката била на високо ниво – там се изучавали латински и
гръцки език, философия, риторика, математика и музика. Там бързо напреднал и
усвоил музикалното изкуство.
Преди да успее да усвои напълно гръцкия
език, той получил прозвището „Кукузел”, защото когато съучениците му го
попитали какво е ял, а той им отговорил на смесен гръцко-български език: „Кукия
ке зелия, т.е. „бакла и зеле”. По-късно заради своя талант той получил и още
едно прозвище – Ангелогласният. След като изучил и гръцкият език, той помолил
императорът да го пусне да иде у дома си, за да види майка си. Императорът му
разрешил и той заминал за родния дом. Когато стигнал до дома си, той чул майка
му да ридае: „Мило мое чедо, Иване, къде си ми ти”. Нейните думи дълбоко
развълнували Йоан Кукузел и под тяхно въздействие по-късно той създал своята
най-оригинална творба известна като „Полиелей на българката” (полиелей – букв.
много умилително, в смисъл на жалба, ридание), в която звучали чутите майчини
слова. В гръцкото житие на светеца тези думи са написани с гръцки букви, но на
български език. Когато майка му го видяла, се изпълнила с голяма радост. Той
прекарал известно време при нея, след което отново отишъл в Цариград.
Йоан Кукузел е живял и работил по
времето на т.нар. „Палеологов ренесанс”. В духа на новите тенденции той
реформирал църковното пеене и се превърнал във „втория стълб” на православната
музика. До тогава византийската традиция следвала „първия стълб” Йоан Дамаскин.
Песнопението било аскетично, лениво и монотонно. Свети Йоан усъвършенствал
църковната музика, като въвел т. нар. „пападическо песнопение” – пространно, с
голям тонов обем, с мелодическа линия в широк диапазон, с логически свързани
тонови последования. Новите тенденции в музиката довели и до промяна на
нотацията – до този момент имало само 25 знака, а след настъпилите промени
броят им надхвърлил 80. Тази нотация известна като „Нововизантийска” или
„Кукузелова”, след като била утвърдила през ХVв. продължила да се използва до
ХІХв. В своите композиции той внесъл както се изразяват византийците
„варварски”, т.е. български мотиви, заети от българските народни песни.
Във византийската столица заради своя
талант светецът получавал много похвали и почести, но неговата смирена душа го
подтиквала към смирен и уединен живот. Когато в Цариград пристигнал игуменът на
атонската Великата лавра „Свети Атанасий”, Йоан Кукузел го видял и решил да
замине за Света гора. Преоблякъл се като просяк и тръгнал след игумена. Когато
пристигнали, Йоан Кукузел помолил да бъде приет в манастира. Когато игуменът
попитал какво умее, той казал, че може да пасе козите. Тъй като имало нужда от
козар, той бил приет, а скоро след това бил подстриган за монах.
Един ден докато бил сам с козите свети
Йоан запял, но бил чут от един от отшелниците. Удивен от гласа на изпълнителя,
който приличал на ангелски монахът се досетил, че това е издирвания от
императора талантлив певец. Той съобщил на игумена, който повикал Йоан Кукузел
и го попитал дали това е вярно. Светецът признал че е той и помолил за прошка,
че е укрил това, като помолил да не го издава, защото иначе ще бъде отведен в
столицата, а той желаел да се посвети на монашеския живот. Игуменът се срещнал
с императора за да измоли съгласието му Йоан Кукузел да остане в манастира.
Императорът макар и да не желаел да се
раздели с талантливия певец, все пак отстъпил и дал съгласието си. Той обаче
отишъл заедно с игумена до манастира, където се срещнал с Йоан Кукузел и било
устроено тържество, след което се завърнал в столицата. А светецът останал в
манастира, където вече без да се крие от другите пеел по време на богослужение.
Той построил недалеч от Великата лавра
отшелническа килия и храма „Светите Архангели”. По време на празничните
богослужение той отивал в манастира и пеел, а през останалото време пребивавал
в уединение.
През светата Четиридесетница, в
акатистната събота той изпял седмогласните стихири и канона на света
Богородица. След края на бдението той се почувствал уморен и като седнал срещу
Богородичната икона, която след това чудо получила названието „Кукузелиса” той
задрямал. Тогава му се явила Богородица сияеща в божествена светлина и му
казала да се радва и да продължава да пее и да я възпява, защото тя няма да го
остави. После му поставила в ръката една златна монета и станала невидима.
Когато се събудил обаче, той видял, че монетата все още е в ръката му. Тази
монета след това била поставена на иконата на света Богородица.
По-късно, когато на крака на свети Йоан се появила
болезнена рана, която се възпалила и загноила света Богородица му се явила и го
излекувала чрез чудо, както сторила някога със свети Йоан Дамаскин. Тя му
казала да бъде здрав отсега нататък и след това той се възстановил. След това
до края на живота си той не боледувал повече.
Когато наближил края на живота му, той
получил откровение свише за предстоящото и помолил монасите да го погребат в
построения от него храм „Свети Архангели”.
Починал на 1 октомври – в деня, в който се отбелязва
празника на Покрова на Пресвета Богородица.
Запазени са няколко жития на светеца, най-старото от
които е от ХVв., а също служба, канон, молебен и акатист.