ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
* ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ *
НАРОДНИ
ОБИЧАИ – ПЕСИ ПОНЕДЕЛНИК / КУКЕРОВДЕН
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Азбучници
и речници] [Празници
и обичаи] [Ново]
Кукеровден, наричан още Чист понеделник или Песи понеделник, е подвижен народен празник.
Той мени своята дата в зависимост от Великден, но винаги е в понеделник през Тодоровата
седмица (седмицата след Сирни Заговезни).
На този ден не се работи, не се меси квасен хляб и не
се хваща никакво сечиво.
Обредите на този ден са свързани с прогонването на
злите сили и с плодородието.
Люлеене на кучетата
Празникът е наричан Песи
понеделник, защото на този ден се люлеят кучетата, за да не ги лови бяс.
Момците излизат извън селото, отиват на някоя могила и там завързват люлка.
Всеки води кучето си и то бива залюлявано три пъти на тази люлка, за да не го
лови бяс.
Кукери
Най-важните обреди този ден се изпълняват от кукерите.
В миналото са се използвали и други названия, напр. дракуси.
Кукерите са млади, неженени мъже, като само водачът им е женен. Те са облечени
в кожи, а лицата и главите им са закрити със специални маски. През гърдите са
препасани с презрамки от нашарени широки липови кори, а също така имат и колан
от липови кори, на който са закачени големи звънци (хлопки).
Специалните костюми от козина са добили широко
разпространение в по-ново време, когато започнало да се отделя по-голямо
внимание на подготовката на празника. Преди това обикновено са били облечени в
парцаливи женски дрехи, като от слама, парцали или вълна им се правела и
гърбица. В Бургаско пък едната ръка била увита в червена престилка, а другата в
бяла.
Маските наподобяват различни животни: имат рога и
пера. Лицата на маските са направени от кратуни, конски челюсти, носовете се от
червена чушка или от дръжка на кратуна, а брадата от вълна. За украса на
маските се използват също материи в различни цветове, особено червени. В
началото на ХХв. започва да се отделя по-голямо
внимание на маските, които се приготвят предварително и се добавят напр.
огледала. Кукерите носят дървени оръжия: клюнк, топуз
и сабя. Клюнкът е дълга пръчка, чийто връх е извит
като кука. Топузът е пръчка, в единия край на която има топка, но в миналото за
тази цел се използвала и дървената лопата, с която хлябът се мятал в пещта.
Сабята е направена от дърво, а в миналото много често за тази цел се използвало
кросното от стана.
По време на този празник се разиграва своеобразно
представление, в което главната роля е на „майката” („бабата”, „младоженката”).
Ролята се изпълнява от момък, който няма брада и мустаци, който е облечен в
местна народна женска носия. „Майката” носи хурка с прежда и вретено.
Някъде има също „цар” – момче, чието лице е
намазано с брашно, сложена му е изкуствена брада и мустаци направени от бяла
вълна, на главата му има бял пояс и е заметнато с голям чул, който покрива
цялото му тяло. На някои места има също „арапи” – момчета чийто лица са
намазани със сажди. На места има също „мечкар” с „мечка”
(първоначално участвал истински мечкар с мечка, но после мечката била заменена
с куче, наметнато с меча кожа), „елен” или „камила” (изпълнявани
от двама души покрити с черга или кожа, като за еленът се използвали и рога), „харчар” (събирач на данъци) и др. Освен това участват
музиканти, които не са маскирани и носят обичайните си местни носии. Има също „трохобери”, които вървят с торби и събират подаръците,
които се дават на кукерите.
Обиколката по домовете
Още в ранни зори дрънченето на звънците показва, че
кукерите са започнали своята обиколка. Кукерите нямат право да говорят, а могат
само да жестикулират. Когото срещнат по време на своята обиколка, то той трябва
да им даде подарък. Кукерите не закачат само жените, но ако срещнат мома по
улиците, я гонят да я бият. Затова на този ден момите не трябва да излизат.
Кукерите първо обикалят по домовете. Като влязат в
двора получават подарък и играят хоро около „майката” („бабата”,
„младоженката”), която преде. Колкото по-голям е подаръкът, толкова по-дълго се
играе хорото и толкова по-голямо ще е благополучието за тази къща. Ако обаче
стопанинът успее да открадне „майката” и да я затвори, то тогава се счита, че в
тази къща ще има благополучие във всичко. Но кукерите, на които бъде открадната
„майката” не може да бъдат повече такива и затова те трябва да направят всичко
възможно, за да не позволят да бъде отвлечена, а ако това все пак се случи, то
да я освободят.
Заораването
След като обходят домовете, кукерите отиват на
площада. Там майката впряга двама кукери в рало, изорава леха, след това засява
жито и го завлича с брана. Там, където в обичая участва „цар”, то той е този,
който впряга кукерите, изорава лехата и я засява, като изрича благословия:
„Най-малкото зърно да бъде като мене; от едно зърно да станат хиляда.”, а
кукерите отвръщат: „Амин!”. След засяването всички се разотиват, а кукерите се
преобличат в обикновените си дрехи и си устройват празненство със събраните
подаръци.
Произход
Някои считат, че кукерският обичай произхожда от
древните Дионисии, като се сочи, че на места по време
на обреда се извършвало символично „убиване”, а след това и „възкресение” на
„царя”. Древните Дионисии са по-близки до ритуалите
на Трифоновден, за който празник също се избира
„цар”, но обредите са свързани с лозарството и виното. Смъртта и възкресението
на „царя” са свързани с тракийския култ към Залмоксис.
Символичните гробове от Варненският некропол вероятно са останки от такъв
ритуал, при който царят бил „погребван” символично, а след това „възкръсвал”.
Други смятат, че празникът е свързан с бог Пан. Пан е покровител
на пастирите, стадата, ловците, пчеларите и рибарите. Той е много весел бог и
добър танцьор, а също е изобретил музикален инструмент от тръстика. Пан е
известен също така със сексуалната си мощ и затова понякога като негов атрибут е
изобразяван фалос. Според някои легенди Пан е син на
богинята-майка Кибела/Рея. На външен вид обаче Пан е
бил много грозен – тялото му било космато, имал кози рога, крака с копита,
брада и опашка. Кукерското облекло, веселието, хората, благословиите за
плодородие действително може да се свържат с остатъчни обичаи от античността. „Майката”,
която преде и носи плодородие също може да се свърже с богината-майка
Кибела/Рея. Някои оприличават с фалос
предмета, носен от водача на кукерите. Също „харачара”
срещу събрания „данък” издавал „разписки”, които всъщност били рисунки с
порнографско съдържание.
Но дори в ритуалите да са попаднали остатъци някои
древни обичаи, то празникът е свързан преди всичко с обреди за плодородие и
прогонване на злите сили.