ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
* ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ *
НАРОДНИ
ОБИЧАИ - ЧЕРЕН ВТОРНИК
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Азбучници
и речници] [Празници
и обичаи] [Ново]
Черният вторник е подвижен народен празник. Той се
пада през Тодоровата седмица, в която са включени дните между Сирни заговезни и
Тодоровден. Денят е наричан още Сух вторник и Усовски
вторник.
Вторниците по принцип се считали за лошите дни от
седмицата. Във вторник не се сеело, не се сключвали договори, не се тръгвало на
път или най-общо казано нищо ново не се започвало, защото се считало, че
наченатото този ден нямало да е сполучливо. Черният вторник е считан за
най-главният от всички вторници, а следователно и най-нещастния. Вярвало се, че
родените на този ден щели да бъдат нещастни, като за хората, които нямали
късмет в живота казвали: „Родил се на Черен вторник”.
На този ден се извършвали и обреди срещу сушата.
Приготвял се специален обреден хляб от квасено тесто. В средата му имало кръсташка, която символизирала Божията сила (с формата на
ръкописно х), отгоре и отдолу имало два кръга – небето и дъждът, а от
двете страни – дъгата и облаци носещи плодородие. С този хляб се канели
облаците да дойдат. Той се прекадявал и разчупвал. Един залък се хвърлял на
покрива на къщата или на кошарата за облаците, друг залък се отнасял на нивата,
а трети залък се хвърлял в реката, от която дъгата пиела вода. Останалото се
изяждало в хармана, като докато се хранели стояли прави до стожера.
Извършвали се също обреди срещу усовете
– лоши духове, които изсушавали краката на добитъка. Взимали стола, намазвали
един от трите му крака с лой, после го увивали с парцали и червен конец, при
което наричали: „Да съхне кракът на стола, а не на вола”. За здравето на
добитъка на този ден не се тъчало.