ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ПИРГОС (БУРГАС) – ГАЛЕРИИ / PIRGOS (BURGAS) - GALLERY

 

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]

 

ФОТОАЛБУМИ / PHOTO

 

БУРГЪТ / THE TOWERТ

 

РУИНИ ОКОЛО БУРГЪТ / RUINS AROUND TOWER

 

3D-РЕКОНСТРУКЦИИ / 3D-RECONSTRUCTION

 

ФИЛМ / MOVIE

ФИЛМ ЗА БУРГЪТ / MOVIE FOR TOWER

 

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БУРГЪТ


               
Името на град Бургас произлиза от по-старото име на града – Пиргос, което пък произхожда от гръцката дума „пирг”, която означава кула. Така по стечение на обстоятелствата днешното име на Бургас звучи по същия начин като латинската дума за кула – римският „бург” дал името на града.

Бургът, който е дал името на днешният град Бургас се намира при широкия около 20м. оток на Мандренското езеро, който в миналото е бил смятан за река и е известен под името Скафида. През отока се навлиза в езерото и се стигало до потъналото селище Скафида (при дн. с. Димчево), както и до пристанището на значимия в миналото Дебелт. Скафида и Порос са отбелязани на картата на Пиетро Висконте от 1320г. (Ватиканската библиотека). Предполага се, че западно от тази кула се е намирал моста, на който през 1304г. е станала битката между българската армия и византийците. За моста братя Шкорпил дават следните сведения: „Старият път от Pudizo, е минавал към Мандренското езеро, като се разделял тук на два клона: единият клон се отбивал за Дебелт, а другият е минавал покрай морето от към Порос, дето е преминавал широкото устие на Мандренското езеро (в югозападния кът на Бургаския залив. Остатъци от един стар мост, който е бил препречен над езерото, намерихме на североизток от Акрианския чифлик. Тук се намира една мостена подпорка; тя има вид на един правоъгълник; дебелината на зидовете е 0.84м, при 6.10м. дължина и 3.8м. широчина. Подпорката е вътре куха; от малките четвъртити дупки по вътрешните й стени се види, че е имало препречни греди. В посоката към отсрещния бряг на езерото има съборени подпорки на моста. Рибарите ни приказваха, че при ловене на риба мрежата закачала за подводните камъни. Както се научихме, минавали някои опитни хора през туй място на езерото, по съборените камъни, на дълбочина 1м., от единия бряг до другия. Каици, които минават през това място, се закачвали за подводните камъни. По направата на гореспоменатата подпорка се види, че мостът не е много старовремски. Мостът види се произлиза от средните векове, когато в близката околност е съществувал „градът Скафида с добро и сигурно пристанище” (ville de Schaffida); за него споменава старофренската хроника при описанието похода на савойския граф Амадей (в 1366г.) Скафида се наричала в средните векове също и близката Факийска река. Пахимер споменава за едно сражение между българи и гърци на моста на Скафида река в 1308год. (Σκαϕιδα ποταμοϋ). В близост до устието на тази река се намира едно старо градище „Кале-Бурун” то види се да е тъждествено с града Скафида. Градището е разположено на един полуостров, който се вдава в Мандренското езеро; градището има вид на един четириъгълник и е било снабдено с кули, на които основите се намират при разкопаване. На мястото, дето се съединява със сушата, се намира един окоп ... На самия полуостров се намира една голяма изкуствена могила и на брега до Порос се намират остатъците от една кула.” (СНУ, 4/1891, стр.120-121). В споменатата от Шкорпил „Савойската хроника” на Йохан Сервион (съставена около 1464-1465г., по стара редакция от 1417-1420г.) във връзка с похода на Амадей VІ освен, че е отбелязано, че пристанището било хубаво и сигурно, е посочено също, че графът прекарал в него няколко дни, като потопил намиращите се там турски кораби и превзел града (ХИБ, т.2, стр. 170).

         Кулата най-вероятно е охранявала преминаването на протока. Според някои е изпълнявала функциите на фар. Кулата обаче е в средния участък на отока свързващ морето и езерото и би била трудно видима от двата края. Затова, ако е имала  и функция на фар, то по-скоро е предупреждавала за плитчината и камъните, за които говорят Шкорпил.

Изграждането на кулата се свързва с 8-редовия надпис от 155г., намерен край с. Пънчево, Средецка община, който гласи: „Император цезар Елий Хадриан Антонин, благочестивия баща на Отечеството, с трибунска власт за 18 [път], консул за 4 [път] построи бурги и президии за охрана на провинция Тракия, като Гай Юлий Комод Орфелиан, императорски наместник, пропретор, се погрижи да се построят бурги и президиум и по границата на Флавиевата колония Деултум.” По време на разкопките в основите на кулата са открити керамика от натрошени амфори и бронзова монета на римския император Антонин Пий, които потвърждават, че укреплението е изградено по това време.

През V – VI век кулата е била сериозно реконструирана след опожарявания при различни варварски нападения и е използвана активно поне до средата на XV век.

Сведението на византийския поет Мануил Фил, че протостратора Михаил Глава Тарханиот направил край Пиргос „кула на победите” и мост издигнат на колони високо над водата, може да се свърже с възстановяване именно с тези съоръжения.

Днес кулата е много добре запазена до височина почти 5метра. През Средновековието нейната височина вероятно е била стандартна за това време и е достигала 12-15метра. Тя е квадратна със страна 6.4метра.
Основата на съоръжението е плътно изградена от големи каменни квадри, измазани с хоросан. В основата си кулата е малко по-широка, като се стеснява на около метър над повърхността. Пълнежът е от ломен камък, споен с бял хоросан.

Непосредствено до южната стена на кулата, в източния край е открит кладенец със солено-сладка вода. Той е кръгъл, с диаметър 90см. В близост до кулата са намерени няколко полувкопани хижи. От тях са запазени само подовите нива със следи от огнища, овъглени дървени греди и плетове от стените и леките едноскатни покриви. Останки от керамични съдове, животински кости, железни предмети и монети показват, че хижите са използвани от пътници, възнамеряващи да преминат със салове на северната част на Бургаския залив.

На около 10м. от кулата е открита втора, по-малка кула, която обаче е част от голямо укрепление. И двете кули са част от характерните за римската епоха бурги - вид укрепления с малък военен контингент до една кохорта - около 60 души, строени край пътищата.

 

 

"Българската древност