ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ

24 ДЕКЕМВРИ

БЪДНИ ВЕЧЕР

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Азбучници и речници] [Празници и обичаи] [Ново]

 

 

         Бъдни вечер се отбелязва вечерта на 24 срещу 25 декември. Това е последният ден от Коледния пост. През тази нощ се посреща празника Рождество Христово.

         За народните обичаи при празнуването на Коледа има едно известие на католическия софийски епископ Петър-Бъгдан Бакшев от ХVІІв.: „В деня на Рождество Христово вършеха едни игри (наречени коледари) много скандални, в които вземаха участие хора от двата пола ...”. Архив Документи за католическата дейност в България през 17 век, (Б. Примов, П. Карийски, М. Йовков, С., 1993, стр. 21).

По интересно е сведението в историята на йеромонах Спиридон. Според този разказ Колад бил илирийски крал, който живял през 763г. преди Христа. Той поискал да му се покланят като на Бог. Когато му се родил син, той го кръстил Болг и наредил денят на раждането му – 24 декември да се посреща тържествено и с ядене, игри и песни. В част на събитието се пеело: „Болг се роди, Коладе, тази вечер, Коладе”. След покръстването си българите обаче запазили този езически обичай. Когато Колад починал, синовете му Болг и Брем си разделили властта. Тази част от народа, която се паднала в дял на Болг започнали да се наричат българи.

         В българската народна традиция този празник е свързан с приготвянето на празнична трапеза от нечетен брой ястия, която се прекъдява от главата на семейството, а също с коледарите и бъдникът.

         Бъдникът е дъбово или крушово дърво, което се отсичало от момък, който е на възраст за женитба или най-младия от вече женените мъже. Той се обличал празнично, отива в гората и отсича 3 годишно дърво. Клоните на дървото се отсичали, тъй че да се получи право дърво. Дървото се подрязвало до такъв размер, че да може да влезе в огнището. След като се приберял у дома, жените и момите го посрещали. Като влезел в двора и стигнел до врата на къщата, той питал: „Славите ли млада Бога?”. Жените и момите му отговаряли: „ Славим, славим; добре дошъл.” Тогава момъкът влизал в къщата, казвайки: „Яз в къщи и Бог с мене”, а другите отговаряли: „Амин”. Дървото се занасяло до огнището, където се миросвало. Миросването ставало, като в дървото се пробивала недълбока дупка и в нея се слагало зехтин, тамян и восък. После дупката се запушвала с клинче. След това този край се увивал в чисто бяло конопено или ленено платно. След това дървото се взимало от най-старата жена и се отнасяло до огнището. Това дърво горяло в огнището цяла нощ. Отреждало се някой, който да го пази през нощта докато другите спят.

         Трапезата макар и с постни ястия е била празнична. Докато в обикновените дни се използвала кръгла масичка, наричана синия или софра, то за Бъдни вечер се слагала тържествена обредна трапеза, която е продълговата, а в челото кръгла. Тези тържествени трапези били наричани „позлатени”, „шестореди” или „седмополи”. Наричала се шестореда,  защото се правела от свързването на 6 софри и така се образувала дълга маса. Масата се покривала с месал – вълнена тъкана разноцветна покривка. На трапезата се слагал и ръченик – кърпа за ръцете.

         Ястията, които се слагат са постни, тъй като това е последния ден от поста. Техния брой е нечетен, но може да има и 12 ястия в чест на 12-те апостоли. Най-често на масата се слагали боб, тиква или тиквеник, чесън, орехи, мед, сърми с боб, ориз, тиква или жито, чушки пълнени с ориз, боб, леща или грах, варено жито, ошав, царевица, просо, ечемик. Трапезата съдържа набъбващи храни, които символизират бременността  на света Богородица и предстоящото раждане. Чесънът бил за предпазване от зло, медът за да е сладка годината, просото и ечемика скътвали за цяр. Някъде слагали кромид, който давали на жените за да имали кърма. По орехите се гадаело – ако счупения орех е пълен и годината щяла да е пълна, ако е била куха и изгнила – годината нямало да е добра. Освен това под масата се слагала слама, символизираща яслите на Христос. Някъде слагали също пепел, тор и пясък. Пепелта и пясъка хвърляли в семето да не „лови главня”, т.е. срещу пожари, а торта хвърляли на нивата, за да е плодовита.

         На коледа обикалят коледари. Това става след като вечерята е минала и е настъпила „глуа доба”, т.е. полунощ. Коледарите са били момци. Те имали ръководител, който се наричал станеник. Коледарите се обличали празнично. Тръгването им на места се известявало с изстрел с оръжие. Когато селището е било голямо, коледарите се разделяли на чети или куди, които си имали свой ръководител. Коледарите обикаляли къщите, пеели празнични песни и нареждали благословии за стопаните. Стопаните пък ги дарявали с плодове, краваи или колачета

 

Рецепти с ястия за Бъдни вечер

 

Към съдържанието на събитията за 24 декември