ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ

ЧУДОТО НА СВЕТИ ГЕОРГИ С ЖЕЛЕЗНИЯТ КРЪСТ И БЪЛГАРИНА

 

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници и речници] [Празници и събития] [Ново]

 

 

Средновековни кръстове от колекцията на НИМ

 

        

 

На 26 ноември се отбелязва празникът свързан с Чудото на свети Георги, който спасил български войник по време на българо-унгарската война. Разказът е запазен в две редакции: „Чудото на свети Георги, за кръста и за българина” (обширна редакция) и „Чудото на светия мъченик Георги с българина, който бягаше от войската, как коня му си счупи крака и го изцели свети Георги” (кратка редакция). Обширната редакция на този разказ е и един от основните извори за тази българо-унгарска война.

На 10.11.893г. византийската императрица света Теофана починала. Овдовелият император Лъв VІ се оженил за Зоя, а баща й Стилиян Зауца се сдобил с огромно влияние и бил удостоен с титлата „василеопатор”. Зауца имал слуга на име Мусик, който се сприятелил с двама гърци от Елада – Ставракий и Козма. Те се възползвали от контактите си с него и го подтикнали да премести тържището на българските търговци от Цариград в Солун. Това обаче било неблагоприятно за българите и те се оплакали на княз Симеон. Българският владетел се опитал чрез преговори да разреши възникналия проблем, но Лъв VІ под влияние на тъста си Зауца отказал да върне тържището в Цариград.

През 894г. княз Симеон нападнал Византия. Император Лъв ІV изпратил срещу българите армия, командвана от военачалника Кринит, която била разбита.

Император Лъв VІ решил да организира нов поход. Тъй като нямал достатъчно войски на Балканския полуостров, той решил да си осигури подкрепата на маджарите. Императорът изпратил патриция Варда Склир при маджарите и ги подтикнал да нападнат България.

През 895г. византийският флот командван от патриций и друнгарий Евстатий отплавал от Цариград към Дунава. Същевременно сухопътната армия, командвана от патриций и доместик Никифор Фока достигнала до българската граница. При българският владетел бил изпратен Константинаки с предложение за мир.

Междувременно флотът навлязъл в Дунава. Княз Симеон обаче се досетил за измамата. Той наредил пратеникът да бъде хвърлен в затвора и да се вземат мерки за бъде забавено прехвърлянето на маджарите през Дунава. Реката била препречена чрез опъването на въжета, което затруднило движението на корабите. Михаил Варкалас с още двама моряци прерязали въжетата и флотът успял да превози маджарите през Дунава.

Първото сражение с маджарите, начело на които стоял Арпадовият син Лиунтин било неуспешно за българите. В редиците на българската армия се сражавал и конникът Георги. Когато българската войска била разбита, той побягнал с още 50 души.

Докато бягали конят на Георги си счупил крака и той изостанал от другарите си. Маджарите го настигнали и отчаяния конник се помолил на своя съименник свети Георги да го спаси. Светецът му помогнал, като кракът на коня се оправил и войникът успял да избяга от преследващите го унгарци.

Междувременно княз Симеон успял да прегрупира остатъците от армията си, но и второто сражение се оказало неуспешно за него и той трябвало да се спаси с бягство в Дръстър (дн. Силистра), а страната била подложена на разграбване от маджарите. Маджарите пленили много българи и ги продали на Византия.

Отчаяни българите се обърнали за съвет към Борис-Михаил І. Той наредил да се проведе тридневен пост, а след това да се помолят на Бога за помощ.

Намирайки се в критично положение княз Симеон съобщил на командващия флота Евстатий, че е съгласен да бъде сключен мир между България и Византия. Император Лъв VІ изпратил в България Лъв Хиросфакт за мирните преговори, като същевременно наредил на Евстатий и Никифор Фока да се върнат с войските си в Цариград.

Възползвайки се от изтеглянето на византийските войски княз Симеон наредил Лъв Хиросфакт да бъде затворен в Мундрага (вероятно Мадара) и се обърнал към печенегите за съюз срещу маджарите.

През 896г. маджарите се отправили на грабителски поход. Възползвайки се от отсъствието на част от войниците им, българите и печенегите нападнали дотогавашното им местообитание.

В този поход участвал и Георги. Преди да потегли на война му се явил неговия светец-покровител и го посъветвал да си вземе за похода втори кон, защото стария щял да умре. Свети Георги му наредил да разтроши кракът на коня, който се бил счупил по време на предишния поход и от онова, което намери там да направи кръст. Докато отивал към военния сбор, старият кон наистина умрял, а когато счупеният крак бил раздробен, там били открити три железни обръча. Георги ги взел и с тях отишъл на война. Маджарите понесли тежко поражение и били принудени да се изселят там, където днес се намира Унгария. Макар средновековна Унгария да била голяма и силна за времето си държава до покоряването й от турците, след тази кампания на княз Симеон тя никога повече не представлявала толкова голяма опасност за България както до този момент. В тази война загинали 20 000 български войници.

След този успех княз Симеон подновил преговорите с византийците и бил сключен мир, според който били разменени пленените византийци срещу българските пленници, които византийците били откупили от маджарите.

Когато Георги се завърнал здрав и невредим от тази война, той поръчал от трите обръча да се изкове кръст. Кръста помогнал на жената на Георги да се избави от треска, а след това чрез него били прогонвани бесове, изцелявали се недъзи и българите се избавяли от войни. Преди да почине Георги разказал историята на кръста на игумена Петър и тя била записана от Йосиф Черноризец. По-нататъшната съдба на чудотворния железен кръст не е известна.

На следващия ден 27 ноември е българският празник Денят на победите. След Първата световна война за да бъде унижена България датата 27 ноември била избрана за подписването на Ньойския договор. Тъй като Денят на победите първоначално се е празнувал на 8 ноември (стар стил), а после е бил изместен на 27 ноември (15 ноември по стар стил), то би било удачно да се измести отбелязването на това събитие на датата на древния празник на Чудото с железния кръст - 26 ноември, с което събитие се свързват и славните победи на Симеон І Велики.

 

Към празниците и събитията на 26 ноември >>>