ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
ПРАЗНИЦИ
И СЪБИТИЯ
ПОКРОВ
НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
[Главна] [Фотогалерии]
[Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Иконата „Покров на Пресвета Богородица” в храма „Света Богородица Влахернска”, Цариград
На 1 октомври се отбелязва празникът
Покров на Пресвета Богородица. При управлението на император Лъв VІ Мъдри (886-912)
Цариград бил обсаден от друговерци. Нападението се отнася към 910г., но въпреки
това сред изследователите има спор за годината и нападателите. Основната версия
е, че става дума за нападение на арабите – на пирати или пък във връзка с
неуспешните византийски походи срещу Кипърския или Критския емират (908г., респ.
911г.). Други застъпват становището, че събитието може да е свързано с руските
нападения срещу Цариград (907г. и 911г.). По това време русите все още са били
езичници. Патриарх
Николай Мистик в своето 10-то писмо (7-мо писмо до цар Симеон І), което се
отнася към 917г. говори за света Богородица като закрилница на византийската
столица: „Но и по-рано от персите племето авари, клон от които сте вие и у
които вие (казвам го не за да те обидя) бяхте роби и бежанци, е правило
нападения на този велик, охраняван от Господарката и Владичицата на всички
град, и е достигнало до самите му стени; но и те погинаха, и не съществуват
даже остатъци от тяхното племе, а пък този град се украсява с отдавна падналата
му се слава и царско достойнство. Искаш ли да ти напиша и за друго тиранско
нашествие, което не може да се сравни с вашето? Сарацините преплуваха с множество
кораби, конница и пехота, седем години обсаждаха този велик и наистина Божи
град, и всичките ги сполетя гибел и твърде малко се завърнаха в отечеството си,
а той, градът, си остава и се опазва, охраняван под крилата на древното
благоволение Божие.”. По това време станалото чудо изглежда все още е оказвало
силно въздействие, защото император Роман Лакапин отишъл да преговаря с цар
Симеон след като облякъл Богородичната дреха, считайки че тя ще му осигури
по-надеждна защита от военна броня. При всички случаи се касае за един труден
период за империята, в който арабските пирати успели да превземат и оплячкосат
дори Солун.
Храма „Света Богородица Влахернска” – чудотворната икона и патронната икона на царския ред на иконостаса
На 1 октомври по време на всенощното
бдение в събота срещу неделя, в 4 час на нощта (т.е. в 22часа) в храма
„Света Богородица Влахернска” свети Андрей Юродиви и ученикът му Епифаний
имали видение: света Богородица била застанала между свети Йоан Кръстител и
свети Йоан Богослов, като около нея имало още светци и пророци и молела своя
син да спаси Цариград, след това свалила своя омофор и покрила богомолците.
Скоро след това враговете снели обсадата и се оттеглили. В памет на това
събитие бил установен празникът Покров на Пресвета Богородица. Думата „покров”
се използва както в смисъл на покривало, така също и на закрила.
В Русия празникът бил установен през
1164г. от княз Андрей Боголюбски във връзка с похода му срещу волжките българи.
Предполага се, че на Балканите празника е преминал от Русия през ХVІв. Едно от
най-старите изображения на Богородичния покров (около 1570г.) в манастира
Грачаница в Сърбия.
Самоков, патронната икона над входа на манастирския храм „Покров на Пресвета Богородица”
Според преданието света Богородица със
своя покров спасила жителите на Самоков. Първият път станало при падането на
града от турците – тогава те нахлули там, където сега е Долната махала и
подложили населението на сеч, като бил убит и местния владика. За да бъдат
спасени другите жители света Богородица спуснала своя покров, който под формата
на гъста мъгла внезапно покрила останалата част на града. Вторият път станало,
когато турци нападнали Бельова
черква. Тогава света Богородица на няколко пъти вдигала и спускала своя
покров, в резултат на което сградата се появявала и изчезвала. Те видели и
самата нея и с почуда се питали: „Кой е този калугер дето прави това?”. Тъй
като не могли да стигнат до храма, те успели само да стрелят по вратата и
стенописите, като дупките от куршумите личат и до днес. Най-вероятно това е
станало когато са горили бряста, за което има надпис на фреската с изображение
на храма.
Бельова черква – следите от дупките по вратата