ALD * БЪЛГАРСКАТА
ДРЕВНОСТ * ALD
* ПРАЗНИЦИ И СЪБИТИЯ *
НАРОДНИ
ОБИЧАИ ЗА ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ /СПАСОВДЕН/
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Азбучници
и речници] [Празници
и събития] [Ново]
Сцената „Възнесение Господне” изобразена върху печата на търновския патриарх Висарион
Възнесение Господне, наричан
също Спасовден е един от най-големите църковни празници. Той се отбелязва на 40
ден след Великден. На този ден Христос се възнесъл на небето.
Възнесение Господне е бил
патронен празник на катедралния
храм на Търновската патриаршия. Затова патронната сцена е изобразена върху
печата на търновския патриарх Висарион.
За Спасовден се приготвя специална обредна пита. Тя се
шари, като преди печенето върху нея се правят разни шарки, като се чертае.
Най-често се изобразява кръст ограден с кръг, който обхожда края на питата.
Украсата се прави само с чертаене върху тестото, без да се поставят тестени
фигури.
Цветето на този празник е росенът
(Dictamnus albus). Росенът е многогодишно тревисто растение, което достига до
80см. Цъфти през май-юли. Цветовете му са бели, розови или светлолилави
и ухаят на лимон. Растението е отровно. Според народните вярвания росенът е цветето на русалките. Русалките идвали на
Спасовден за да излеят роса върху нивите и от това зависело плодородието. В
потайно време вечерта срещу Спасовден русалките берели от цветето. Затова в
денят преди Спасовден цветовете си стояли на растението, а на другия ден вече
ги нямало, защото русалките ги били откъснали. Русалките познавали билките и
лекували всички болести. Затова се практикувал обичая „ходене по росен”. Някой,
който страдал от незнайна болест, за която нищо не помагало или са се били
разболели предната година на Русалската неделя отивал да ходи по росен. Ако
болният бил мъж, бил придружаван от чужда жена за посестрима, а ако е била жена
– от чужд мъж за побратим. придружителят не трябвало да е свой човек, а чужд. От
къщата на болния приготвяли нова зелена глина паница, нова зелена стомна
(бърдук), нов пешкир, нашарена пита с хляб, бъклица с вино, пинтия с ракия,
печена кокошка, а също пешкир, риза или чорапи, които да бъдат оставени на
полето като дар за русалките. Те отивали на „Росенова поляна”, където
прекарвали нощта. Това била поляна, на която растял росен. Тъй като растението
не се среща навсякъде се налагало с кола да ходят и по-далече.
Трябвало да пристигнат на поляната преди голяма
вечеря. Болният се обличал в по-дебели дрехи, лягал под стрък росен и се
покривал с бяло чисто платно. До него се простирал пешкира, паничката
се напълвала с вода и се слагала под самия росен до главата на болния. До паничката се подреждали бардука, питата, кокошката и
бъклицата, както и дарът за русалките. След това побратимът или посестримата
отивала до колата, където трябвало да изчака без да заспива до първи петли. В
потайно време идвали русалките. Това се познавало по подухването на слаб
ветрец, наречен полибник. Тогава цветовете на росена
започвали да се кършат сами. След като пропеели първи петли, то придружителят
можело да поспи малко, докато пропеели втори петли. С появата на изгрева се
гледало какво има в паничката. Ако в нея е бил паднал
цвят от росен, то болният щял да оздравее, а ако нямало – значи няма да се
оправи. Болният пиел вода от паничката, а останалото
се сипвало в бардука. От тази вода се пиело на гладно 40 дни, като сипвали
малко от нея и във водата, с която щял да се къпе. След това трябвало да се
приберат рано, за да не ги види някой, защото това трябвало да се върши тайно и
ако ги видел някой, то нямало да има лек. Това, което се оставяло на поляната
можело да го приберат овчарите или пътниците.
На този ден правели също молитви за дъжд. Момите и
момците излизали извън селото и вървейки през нивите и ливадите пеели песни
като тази:
Свети Спас си коня кове,
Сребро плочи, злато клинци.
И се стяга да обходи зелен синор.
Сърдит беше, весел стана.
Есенници изкласили,
пролетници въртенили,
ливадите кон не гази,
а лозята изресили.
Овчарите по бачии,
сичко поле песен пее.
Свети Спас се развесели,
Та си бръкна в свилни скути,
та извади леви ключи
и отключи небо, земля.
Поросила ситна роса,
наросила зелен синор.
Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица,
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци.
На Спасовден се правело също Спасовско
хоро. То се играело без музикален съпровод, като момите пеели хороводни песни.