Атанасий І

МИТРОПОЛИТ АТАНАСИЙ І МАРГУНИ

(Цариградски патриарх Атанасий V, 1709—1711)

         Атанасий се е родил на остров Крит. Учил е в Хале, Германия.

През 1653 година е отишъл Русия където посетил Троице-Сергиевата лавра.

След 1684г. станал търновски митрополит. На 1 юни 1687г. бил затворен „поради злобата” на патриарх Дионисий ІV Сероглан (1671—1673, 1676—1679, 1682—1684, 1686—1687 и 1693—1694).

През 1692г. бил поставен да одрински митрополит.

През 1709г. след снемането на патриарх Киприан (1707—1709; 1713—1714) и заточаването му в Света гора на негово място бил избран кизикския митрополит Кирил. Под натиска на великия везир Чорлулу Дамат Али-паша това решение било отменено и за патриарх бил избран одринския митрополит Атанасий. Атанасий V бил считан за привърженик на прокатолическата групировка. На 4 декември 1711г Атанасий V бил снет, а митрополит Кирил ІV Кизикски (1711—1713) отново заел патриаршеския престол.

         През 1718г. отишъл в град Яш в Молдова.

Атанасий владеел освен гръцки, също латински и арабски език. Изявявал се като композитор. Изглежда е бил в близки отношения с влашкия княз, тъй като е съчинил за него многолетствие.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Ив., „Търновски митрополити в турско време”, В: „Списание на Българската академия на науките”, 52, 1935, стр. 226-227;

2. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през XV-XIXв.”, Велико Търново, 2007;

            3. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων, „Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής”, В: „Θρακικά”, 8, 1937, стр. 179;

            4. Γεδεών, Μανουήλ, „Πατριαρχικοί Πίνακες: Ειδήσεις ιστορικαί βιογραφικαί περί των Πατριαρχών Κωνσταντινουπόλεως: από Ανδρέου του Πρωτοκλήτου μέχρις Ιωακείμ Γ' του από Θεσσαλονίκης”, 36-1884, Κωνσταντινούπολη, Lorenz & Keil, стр. 619;

            5. Παπαδόπουλος-Kεραμεύς, Iεροσολυμιτική Bιβλιοθήκη, Πετρούπολη, т. 1, 1891, стр. 206;

            6. Κοµνηνός Υψηλάντης, Αθανάσιος, 1870, Εκκλησιαστικών και πολιτικών των εις δώδεκα, Βιβλίον Η, Θ΄και Ι΄ ήτοι Τα µετά την Άλωσιν (1453-1789), (Εκ χειρογράφου της ιεράς µονής του Σινά). Κωνσταντινούπολη: εκδιδόντος Αρχιµ. Γερµανού Αφθονίδου Σιναΐτου, стр. 271-286.