Четвъртък, 18.07.2024, 22:45
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Дионисий ІІ

АРХИЕПИСКОП ДИОНИСИЙ ІІ

 

Първото споменаване на архиепископ Дионисий ІІ от Хиос е в документ от 1706г., където се е подписал като: „Дионисий, по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана, Сърбия, България, Албания, Втора Македония, Западните страни и на други патриарх”.

След него се е подписал Игнатий ІІІ като проедър, а след това е подписът на първопрестолния Дионисий Костурски и останалите владици. Сред подписалите документа фигурира и „Сисанийски и С(ят)ищиополиски” без посочено име, като в случай, че се касае за Зосим ІІІ, то изглежда, че при първото възшествие на Дионисий ІІ на престола е било постигнато съгласие между новия и двамата бивши архиепископи по този въпрос.

На 26 декември 1706г. Дионисий ІІ изпратил писмо до руския цар Петър І с молба за даване на милостиня. В края на писмото се е подписал като: „Смиреният пастир на цялата българска земя и богомолец пред Вашата благочестива велемощност Дионисий”.

В регистъра обаче е отбелязано, че Чауш е занесъл писмо от българския митрополит Дионисий. Голубински счита, че споменатия след това сръбски митрополит Дионисий е идентичен с охридския архиепископ. Според бележката в регистъра на 12 септември 1707г. било изпратено писмо от Гаврил Говоловин до сръбския митрополит Дионисий, а също и пари по капитан Николаев.

Изглежда е било допуснато объркване в бележка № 21, в която споменатия на 12 Дионисий ІІ погрешно е наречен подобно на записания в бележка № 23 от 16 септември сръбския митрополит Ефрем. В записите има редуване на месеците януари и септември, като според местонахождението на бележите в регистъра е по-вероятно да става дума не за септември, а за януари, което е и по-близо по време до пристигането на писмото на Дионисий ІІ в Русия. Дионисий ІІ е наречен митрополит вероятно заради негативното руското отношение към титулуването на ръководителите на архиепископията като патриарси, което изглежда е сред причините за доста оскъдната кореспонденция между Москва и Охрид в този период.

На 2 май 1707г. Зосим ІІІ изпратил писмо на йерусалимския патриарх Хрисант, което подписал като охридски архиепископ. Това означава, че по това време Дионисий ІІ вече не е бил архиепископ. В синодален акт от 4 юни 1709г. за избор на бъдещия Йоасаф ІІ за Корчански митрополит Зосим ІІІ отново е посочен като охридски архиепископ.  След това обаче Дионисий ІІ отстранил Зосим ІІІ и отново се възкачил на престола. В синодалния акт за избор на Филотей за охридски архиепископ възшествието и управлението на Дионисий ІІ са описани изключително негативно: „предишния архиерействащ в нея Дионисий разбойнически и противозаконно, с пари и външна върховна сила е грабнал светейшия престол от законния наш архиепископ Зосим, като в същото време извърши непозволени беззакония и скверни дела, които даже да пишем се срамуваме, както се вижда от синодалното осъждане против него.” Това са формалните мотиви, с които Светия Синод низложил Дионисий ІІ и на негово място бил избран Филотей.

Фабриций през 1726г. е публикувал образец за титулуването на българския духовен ръководител при водене на кореспонденция с него: „Блаженият и боголюбив архиепископ на Първа Юстиниана – Охрид и цяла България, господин Дионисий, в Светия Дух наш възлюбен брат и съслужител”. Титулуването е шаблонно и е сходно с това на Силвестър - архиепископа на Втора (Нова) Юстиниана и цял Кипър.

 

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1932, 1995, стр. 205;

2. Каптерев, Н. Ф., „Ахридские архиепископы и подчинененные им иерархи разных кафедр, являвшиеся в Москву за милостыней в ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ столетия”, В:  „Прибавления к Творениям св. Отцом”, 1888, ч. 41, кн.1, стр. 123-125;

3. Gelzer, H., „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, стр. 31, № 3; стр. 76-77, № 28; стр. 138, № 74;

4. Муравьевъ, „Сношенія Россіи съ Востокомъ по дѣламъ церковнымъ”, V, ръкоп., 126-129

5. Голубинский, Е, „Краткий очерк православных церквей – Болгарской, Сербской и Румънынской или Молдо-Валашкой”, М, 1871, стр. 139-140, № 48, 50

6. Документи на Охридската архиепископия

7. РГДА, Опис 1, л. 179, № 33; л. 180об., № 21]

8. Fabricius, J., Bibliotheca Graeca, т. 13, 1726, стр. 483

Търсене
Календар
«  Юли 2024  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Архив