ОБРОЧНИТЕ ПЛОЧКИ
[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]
ОБРОЧНИТЕ ПЛОЧКИ
Оброчни плочки от м. Шилото в Бургас – три плочки с Трокийския конник, а също фрагменти от други с образите на Артемида, Асклепий и Херкулес
Думата „оброк” означава обещание, обет, дар, дан. В същия смисъл е и турската дума „курбан”, както и еврейската „корбан”. В научната литература за предмети свързани с оброк са използва също думата вотивни.
Това название на вотивните плочки се дължи обстоятелството, че на тези от тях, на които има надписи често е посочено, че те се дават като оброк (εύχήν, votum).
Поради широкото разпространение на оброчните плочки е трудно да се даде конкретна цифра за общия им брой, а и той нараства, тъй като при разкопки се откриват и нови такива артефакти или поне фрагменти от тях. Броят на откритите оброчни плочки надхвърля 5000, но крайната цифра би била по-скоро резултат от това, колко стриктни критерии се въвеждат за определяне на признаците, по които обектите следва да се включат в тази група – например дали да се включат метални пластики с ловни сцени, макар да нямат някои „реквизити” на този тип култови предмети. Има и други класификации, които също рефлектират върху определянето на бройката – напр. разграничаването на конниците на оброчните плочки на „тракийски” и „дакийски”, макар да няма съществени и принципни разлики между тях.
Периода на създаване на плочките също се простира в широките граници от ІVв. пр.н.е. до ІVв.н.е.
Оброчните плочки представляват релефи с изображения на божества. Размерите на плочките варират от няколко сантиметра до такива, които надхвърлят метър, като тази намерена в Солунското пристанище (сега в музея в Истанбул), която е с височина 1.77м. По форма оброчните плочки биват четириъгълни, но по-често горната им част е засводена или триъгълна. Възможно е това да не е само декоративен подход, а да символизира могилата, в която Залмоксис бил погребан и възкръснал. До нас плочките са достигнали в повечето случаи монохромни, но са намерени и полихромни – напр. откритите при разкопките Казачата Бухта в „Страбоновския Херсонес” през 1890г. и във Варна през 1961г. Много от екземплярите са с груба изработка, тъй като са били предназначени за местни светилища, но разбира се има и изящно изработени релефи.
Териториалния обхват, където при разкопки се откриват оброчни плочки е сравнително широк и отговаря на широкия ареал, в който са живеели траките, респ. са имали тесни връзки с тамошното население, т.е. на територията на днешните Балканските държави (и близките острови Лесбос, Лемнос и Тасос), Мала Азия и в Северното Черноморие. Срещат се изолирани находки и в някои други европейски градове (напр. в Рим), но те се свързват с тракийци, които в римската епоха са били изпратени да служат в други провинции на империята.
Оброчни плочки от колекцията на НИМ
Голяма част от оброчните плочки не съдържат текст, но също така не е малък броят на тези, които съдържат посветителни надписи. Надписите често съдържат името на дарителя, а понякога в добавка чий син е или откъде е и в повечето случаи пояснението, че плочката се дава като оброк. Срещат се някои статистически данни, според които имената на дарителите от Долна Мизия и Дакия са 61% гръцки или гръцко-римски, 34% - римски и само 5% тракийски или тракийско-римски. Подобни изчисления обаче са твърде спорни, с оглед отнасянето на едно име към определен етнос, а последващите изводи са формирани при игнориране на важното обстоятелство, че има и твърде голям брой екземпляри, които въобще нямат надписи или от запазените фрагменти не може да се установи дали е имало надпис, а и в случаите, когато има надпис често не се споменават дарителите. Последното е важно, тъй като някои етно-културни различия рефлектират и върху практиката на надписите. При траките религиозния култ е изпълнен с тайнственост и често липсва не само името на дарителя, но дори прозвището на бога или героя, на който се посвещава, а е посочено примерно само „На Господа”. За формирането на подобни възгледи имат значение и обществено-политическите фактори – в Тракия не е имало демокрация и благоволението на царете и парадинастите се печелело с дарове за тях (вкл. под формата на подкуп), а не с общественополезни мероприятия. При гърците и римляните пожертвуванията за общественополезни мероприятия е било свързано с печелене на влияние и затова за тях е било важно и съществено да афишират имената си дори и тогава, когато правели дарения на светилищата.
По-сложен и съществен е въпросът с посоченото в надписа божество. В някои случаи това е персонажът, който е изобразен на оброчната плочка. Но има и случаи, в които е посочено божеството, на което се прави оброка или на чието светилище се дарява плочката, но е възможно на релефът да е изобразен друг персонаж – напр. в посветителния надпис да се споменава Аполон, но на плочката да е изобразена Артемида или Диоскурите (напр. релефът от Пещера, Пазарджишко дарен от Авгазон). На релефът от Колое пък под релефът на конника стои надписа „Гай Германик император самодържец”. Понякога към името на бога има и добавка, която се тълкува като прозвище, за което се предполага, че е свързано с названието на светилището, на което се прави дарът.
ПЕРСОНАЖИТЕ ИЗОБРАЗЯВАНИ НА ПЛОЧКИТЕ
ТРАКИЙСКИЯТ КОННИК
Когато става дума за оброчните плочки несъмнено най-популярния образ днес, а и през античността е бил на тракийският конник. Въпреки популярността на този иконографски образ, личността на изобразявания персонаж е изключително спорна. Изказвани са становища, че това е Бог Херос (т. е. че Херос е името на бога), че са фигури на различни герои, представяни стериотипно и др. под. Има становище, че това са надгробни плочи. На една от фрагментарно запазените плочки в Кимерийския Херсонес е изписано „ 40 години”, което се тълкува, че означава, че плочата първично или вторично е била използвана като надгробна и е било обозначено, че покойника е живял 40г.
Френският археолог Алберт Дюмонт е въвел за назоваване на персонажа понятието „cavalier thrace”, а Рошер използва понятието „Reiter-heros”. Тези утвърдили се в науката понятия, са влезли в употреба и в българската литература в техния български вариант „тракийски конник”.
В надписите персонажът е наричан κύριος (господ, господар), θεός (бог), ήρωι (херос, герой). Прави впечатление, че в надписите на оброчните плочки думата господ се среща по-често от думата Бог. В латинските надписи пък са използвани съответните латински думи, напр. Deo domino Apolini Vergulesi. В латинските надписи за култови изображения на Аполон друга често срещана форма е Apollo sanctus (Свещеният Аполон). При траките в основата на култа им стои дуализмът, олицетворяван от божествената двойка Сабазий и Бендида. Те олицетворяват мъжкото и женското начало, денят и нощта. По тази причина Сабазий често е олицетворяван със Зевс, Аполон, Хелиос, Асклепий и Дионисий в гръцката митология, а Бендида с Артемида, Хера, Селена и Хеката. Сабазий обаче не е собственото име на бога, а едно от многото му прозвища, наред със Залмоксис, Бакхус, Дионисий (Двойнороденият), Либер (Освободител) и др. Според Малала името на слънчевия бог-конник е Зевксип, но и последното изглежда е само едно от многото прозвища. В Омировия химн посветен на Сабазий той е представен като син на Кронос и владетел на фригите. В Омировите химни Сабазий, Аполон и Дионис са представени като отделни богове, макар и тясно свързани помежду си, като има химни посветени на един и същи бог, но са използвани различни негови прозвища. За траките Сабазий и Бендида са преди всичко Богът и Богинята. По тази причина в гръцките и латинските надписи те притежават някои особени епитети „Diana regina” и „Apollo sanctus”, които показват техния специален статус. В Орфеевия химн посветен на Аполон се казва, че неговото име било „владетел”. Най-вероятно тази божествена двойка в християнската епоха е била отъждествена при нестинарите със св. Константин и Елена, а във фолклора с „побратимите” Крали Марко и Вида Самовила. Макар често да се сочи, че Тракийският конник от оброчните плочки е първообраз на иконите на свети Георги и свети Димитър, то през средновековието античните статуи на императори-конници често са били отъждествявани със св. Константин – напр. статуята на Марк Аврелий на Капитолия в Рим е била свързана с владетеля разрешил християнството (благодарение на което фигурата не била разрушена). Разбира се имало е случаи, в които оброчни плочки са били считани за икони на св. Георги – напр. в арменската черква в Пловдив са палели свещи пред оброчна плочка, а в ямболската черква „Свети Георги” пък едно такова изображение е било зазидано като икона в стената до иконостаса. В манастира „Свети Георги” край село Белащица, Пловдивско пък е използван жертвеник с изображение на тракийския конник за подпрестолен камък. В параклисчето „Свети Георги”, намиращо се в м. Тулпан край с. Заберново в нишата над престолния камък е вградена оброчна плочка с размери 0.8х0.85м., на която е изобразен тракийският конник яздещ надясно с развята хламида, а зад коня му върви пеш един придружител.
Статуя (дълбок релеф) на тракийския конник (НИМ)
Конникът е изобразен яздещ надясно (много рядко има изображение да се движи на ляво). Понякога е изобразяван гол, а друг път облечен в къс, тесен хитон или в туника, а над тях с къса развяваща се хламида. Към това изображение присъстват повече или по-малко допълнителни елементи. На много от изображенията конникът е придружаван от своето куче. Често на релефите са изобразени ловни сцени, в които конникът е представен като ловец, който хвърля късо копие (на илирийските релефи копието е дълго) върху глиган, но понякога има и други животни: елен, лъв и мечка. Много често пред конника се изобразява дърво с увита около него змия с глава насочена към главата на коня. Освен животински фигури на оброчните плочки понякога присъстват и други човешки фигури. Пред конника се изобразяват една или повече женски фигури. Зад конника пък понякога се добавя мъж, който държи опашката на коня. Възможно е лъвът и мечката да са свързани с мита за Дионис, който бил пленен от пиратите, но веригите му паднали сами, на кораба се появили тези животни, мачтите били обвити в лози, а пиратите били превърнати в делфини.
Релеф от Неаполис (дн. Кавала)
За развитието на тракийското коневъдство в литературата често се дават за пример използваните от Омир фрази: „земята на коневъдците траки” (ХІІІ, 1-9), конеукротителите фриги (Х, 428-445), описанието на конете на цар Рез и т.н. При все това е изказано становище, че коневъдството е привнесено в Тракия в края на V-нач. на ІV хилядолетие пр.н.е. в резултат на инвазия на номадски племена от север. Това, което е по-съществено обаче, че към този период се отнасят каменните скиптри във вид на конска глава от Каимча, Сълкуца, Суворово, Драма,Ямболско и Ръжево конаре, Пловдивско. (Х. Тодорова, „Каменно-медната епоха в България, пето хилядолетие пр.н.е.”, С., 1988, стр.224). Използването на конската глава като завършек на скиптър показва, че това животно е считано като символ на царската власт още през този ранен период.
Оброчни плочки на тракийския конник (РИМ - Бургас)
Доколкото няма подробни сведения за значението на допълнителните елементи изобразявани върху оброчните плочки с конника, то трябва да потърсим значението им в други източници. Относно змиите Плутарх е оставил едно интересно сведение свързано с майката на Александър Велики, макар от изложението да се вижда, че авторът описва ритуалите, но не е бил съвсем наясно с тяхната същност: „Всички жени по ония места, които от дълбока древност участват в тайнствата на орфиците и оргиите на Дионис, носят прозвището „клодонки” или „мималонки”. Подобни на техните култове имат едонките и тракийките от подножието на Хемус. Изглежда, оттам е останало името „трескеуцин”, с което се означават тия крайно неумерени ритуали. Олимпиада била най-ревностна от всички в тия изстъпления, празнувала оргиите съвсем по варварски, носела по време на шествието големи питомни змии, които често се подавали от празничните кошници изпод бръшляна, увивали се по жезлите, във венците на жените и плашели мъжете… Казват още, че Филип загубил това око, с което погледнал през ключалката на вратата и видял бога, който в образа на змия спял с жена му” (Плутарх, „Успоредни животописи”, „Александър”, 1-3). Правени са някои опити да се обясни значението на змията, но те не са подкрепени изворово. Напр. твърди се, че тъй като на тракийските вождове се правели гробници, а змията живеела в дупки, то често тези животни се настанявали в гробници и по тази причина изпълзяването им от могилите било възприемано като поява на самия погребан. На оброчната плочка от Златна Панега, Ловешко змията е изобразена в краката на коня и може да се свърже с Аполон Савроктон (гущероубиец) - според гръцката митология Аполон убил змията Питон.
Оброчна плочка със следи от оцветяване
Женските фигури често в описанията се определят като молителки. Обикновено те са представени с покривала на главите. Друг път се отбелязват в литературата като нимфи. На няколко намерени златни пръстени обаче има изображение на жена, подаваща венец на приближаващ се към нея конник. Този последния тип изображения обаче най-вероятно са свързани с инвеститурата на тракийските владетели и няма отношение към оброчните плочки.
Пред конника често се изобразява жертвеник, като понякога предният повдигнат крак на коня го застъпва.
Не толкова типично е изображението на тракийския конник от с. Изворово, Чирпанско, в което няма ловна сцена, а той е изобразен да язди към Хигия и Асклепий. На него също присъства пръчката със змията, но тя се държи от Асклепий.
Друго интересно изображение е това, което е в музея в Истрия и на оброчна плочка от Варна, където фигурата намираща се до дървото напомня херма (крайпътен четириъгълен стълб, с главата на Хермес).
Понякога в двата горни ъгъла са изобразени глави или бюстове, като изображенията се отъждествяват от изследователите със Слънцето и Луната.
На плочката от с. Труд, Пловдивско, ІІІв. е изобразен Аполон Сгуламенос, а под коня има повален мъж с меч и щит. Друго по-особено изображение е на триглав конник, като на оброчната плочка от Пловдив (ІІ-ІІІв.) той е изобразен вместо с копие с двойна брадва, която често се среща и на монетите на тракийските царе и изследователите считат, че тя е била възприемана като символ на царската власт.
На някои от оброчните плочки, в чийто надпис се споменава Аполон, често има добавки, които са прозвища и се свързват с местонахождението на светилището, на което са подарени – напр. Γεικεσηνω, Άλσηνω, Λατομηνω, Σικερηνω, Ρανισκεληνω, Σταρασκηνω.
Тракийският конник е бил изобразяван също на някои монети – на одриския цар Севт, на македонските царе Филип ІІІ Аридей и Александър ІV, а в римската епоха на монети от времето на императорите Проб и Каракала.