Вторник, 28.06.2022, 21:52
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Захарий

АРХИЕПИСКОП ЗАХАРИЙ

Сражението при Охрид между турците и армията на Георги Кастриоти - гравюра

Захарий първоначално е бил монах в атонския манастир Ватопед, където се прославил с добродетелния си живот. Той владеел писмено и говоримо български и гръцки език. По-късно се установил в град Нарда. Там бъдещият цариградски патриарх Нифон ІІ (1486—1488, 1497—1498, 1502) станал негов ученик.

По това време се провел Фераро-Флорентинския събор (1438—1445), на който била сключена уния между Източната и Западната църква. Много от източните християни, сред които били Захарий и Нифон, счели че унията се явява отстъпление от православието и я отхвърлили. Двамата заминали за Албания да проповядват срещу унията. Посетили Драч, както и Круя, където се срещнали с Георги Скандербег. Там останали до смъртта на униатския император Йоан VІІІ Палеолог (1425 – 1448).

През 1453г. турците превзели Цариград. Последвал смутен период, през който Захарий и Нифон се оттеглили в една слабо населена  планина, а след това отишли в Охрид, където се установили в манастира „Света Богородица Пречиста“.

Докато пребивавали там починал охридския архиепископ Николай ІІ. На състоялия се събор на негово място бил избран Захарий за архиепископ „на всички българи, сърби, албанци и други области". Като църковен ръководител се заел с просветителска дейност, заради което нифоновия житиеписец Гаврил Протул го определя като „светлина не само за тази страна, но и за целия свят“.

По-натам обаче известията за живота на архиепископ Захарий и ученикът му Нифон се разминават. Според „Новата еклога“ и „Атонският патерик“ след като Захарий поел поста, то Нифон се отделил от него и заминал за Света гора. През 1482г. Нифон станал солунски митрополит, а две години по-късно пристигнал в Цариград за да участва в заседанията на Светия синод и тогава се срещнал отново със своя учител, но скоро след това Захарий се разболял и починал. Нифон се погрижил за погребението на своя учител. При тази версия излиза, че Захарий е починал между 1484г. и 1486г.

Мануил Гедеон нарича учителя, когото Нифон е погребал Зосим (Ζωσιμᾷ Ἀχρίδῶν). Доколкото обаче Гедеон по-горе на същата страница нарича наставника Захарий, а също така сочи като свой извор Νέον εκλόγιον, където също няма промяна на името на Зосим, то очевидно става дума за техническа грешка на автора. Голубински  (Кр. оч. ист. прав. церквей, 134) погрешно поставил Зосим след архиепископ Никодим, тъй като неправилно е сметнал, че Гирит е Цариград, а не Кипър. Споменатия в надписа в Орешечкия манастир архиепископ Зосим е живял през ХVІІв.

Според Нифоновото житие написано от Гаврил Протул последвалите събития са сходни с живота на следващия охридски архиепископ, което е станало причина някои да допускат, че Захарий и Доротей са едно и също лице. Според тази версия Захарий е бил отстранен от архиепископския престол за да бъде поставен на негово място Марко Ксилокарав. Захарий заедно със своя ученик Нифон заминал за Цариград за да защити правата си, но там заболял и починал. Според тази версия Нифон след като погребал своя учител отново се върнал в Света гора където останал докато бил избран за солунски митрополит, а след няколко години, когато цариградският патриарх Симеон І (1466, 1471-1475, 1482-1486) починал, той бил избран на негово място.

Някои допускат, че е възможно Захарий и неговият наследник Доротей да са едно и също лице. Дяк Димитър, чиято бележка е един от основните извори за живота на Доротей, споменава в нея като свой учител Нифон, без обаче да посочва, че той пък е бил ученик на някой от архиепископите. Затова не може да се отъждестви с категоричност с бъдещия цариградски патриарх. Въпреки това е по-вероятно в т. нар. румънска версия на нифонотовото житие да е описана смъртта на Захарий, а в гръцката версия, която е преминала в Новата еклога и Атонския патерик, да е описана смъртта на Доротей. В такъв случай развоят на събитията е бил следният: Захарий е бил свален и заминал с Нифон за Цариград, където починал и бил погребан от своя ученик; Нифон е заминал за Света гора след избора на Доротей въпреки желанието на новия архиепископ да остане при него за да му помага; Доротей също бил отстранен от охридския престол и отведен в Цариград и именно той е бил погребан от Нифон около 1484г.. Предполага се, че Нифоновото житие е имало и славянска редакция, която е била по-обширна от другите две. Не е изключено да са били споменати повече охридски архиепископи, но при съкращаването част от събитията да са приписани само на Захарий. По-конкретно Захарий да е бил учител на Нифон, но да е умрял преди 1465г.; в Цариград да е бил отведен Доротей и именно той да починал там, а част от гръцката версия да се отнася до Марко Ксилокарав. След смъртта на Марко именно Нифон е продължил борбата за партиаршеския престол в Цариград срещу Симеон І.

Захарий е ръководел Охридската архиепископия в едни от най-смутните години за нейния диоцез. Георги Кастриоти - някогашният албански домакин на Захарий и Нифон организирал мощен отпор на османските нашественици. Скандербег бил принуден да търси подкрепата на папата, Венеция и Неаполското кралство, тъй че е трудно да се каже как това е било възприето от Захарий и Нифон като противници на унията.    

 

ЛИТЕРАТУРА:

  1. Снегаров, Иван, История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 1932, стр. 186;
  2. Суботић, Г., Пећки патријарх и охридски архиепископ Никодим. - Зборник радова Византолошког института, 21, 1982, стр. 231-233;
  3. Љубомир Стојановић, „Стари српски записи и натписи“, I, Београд, № 328;
  4. Literatura română veche, 1402-1647 (ed. G. Mihăilă, D. Zamfirescu). T.1. Bucureşti, 1969, стр. 68-70;
  5. Viaţa sfântului Nifon o redacţiune grecească inedită (ed. V. Grecu). Bucureşti, 1944, стр. 44-51;
  6. Μανουήλ Ι. Γεδεών, Πατριαρχικοί Πίνακες : Ειδήσεις ιστορικαί βιογραφικαί περί των Πατριαρχών Κωνσταντινουπόλεως : από Ανδρέου του Πρωτοκλήτου μέχρις Ιωακείμ Γ' του από Θεσσαλονίκης 36-1884, Κωνσταντινουπόλε, Lorenz & Keil, Σεπτ.1885-Οκτ.1890, стр. 489
  7. Νέον εκλόγιον, 1803, стр. 372-373, 378
Търсене
Календар
«  Юни 2022  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Архив