Вторник, 19.03.2024, 13:28
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

ЕПАРХИЙСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ И ТЕХНИТЕ КАТЕДРАЛИ: А - Г

ЕПАРХИЙСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ И ТЕХНИТЕ КАТЕДРАЛИ: А - Г

 

Абрит – вж. Разград.

Агатопол – вж. Ахтопол.

Анастасиопол – вж. Буроград.

Апиария (дн. Ряхово, Русенско) - Според Псевдоепифаниевия списък тамошният епископ бил подчинен на митрополита на Марцианопол, а в епархийския списък от времето на Исаврийската династия вече е на подчинение на варненския митрополит.

Аргирокастро – вж. Дринопол.

Аркадиопол – вж. Люлебургас.

Арчар – вж. Рациария

Аула на хан Омуртаг при село Хан Крум – базиликата е изградена на място, на което е съществувало по-ранно тракийско селище. Базиликата е била трикорабна, едноабсидна, с петостенна отвън и плитка полукръгла отвътре абсида. Ширината на базиликата, заедно с двете крила, е била около 30м, а без тях - около 19м. Поради големите й размери се предполага, че е била епископска или хорепископска. Изграждането й се отнася към края на ІV и първа половина на Vв. След разрушаването на базиликата, най-вероятно при големите хунски нашествия в средата на Vв., върху част от основите на разрушената базилика (северния кораб и северното крило) е построена нова, октогонална сграда, чиито северни стени преминават в дълбока абсида, обърната на север. Датирането на октогоналната страда е направено на база на фрагменти от късноантична керамика, характерна най-общо за края на Vв. и началото на VІв. В тази сграда са били открити два гроба.

Ахтопол (Агатопол) - В епархийския списък от времето на император Лъв Мъдри (886-912г.) Агатопол е споменат като епископия в диоцеза на епархия Хемимонт, чийто митрополитски център бил Одрин. Ахтополския епископ е споменат и в Новия епархийски списък от кр. Х - нач. ХІв. През 1304г. цар Тодор Светослав превзел градът и след влизането му в пределите на България епископа на Ахтопол си присвоил титлата митрополит, което наложило през 1315г. патриарх Йоаким да издаде грамота, с която се разпореждало на местния архиерей Макарий да преустанови използването й. През 1828г. Агатополската митрополия се сляла със Созополската и по този начин била обособена Сузоагатополската епархия. През октомври 1918г. стихиен пожар унищожил Ахтопол. Изгоряла и голямата митрополитска черква “Успение Богородично”.

Балчик (Дионисопол) - Според епархийския списък от времето на Исаврийската династия тамошния епископ бил подчинен на митрополита на Томи (дн. Кюстенджа).

Бела се е намирала край село Бела (Вела). Епископията била съседна на Дринополската и била подчинена на навпактския митрополит. За известно време център на тази епархия бил и Коница.

Белград (Сингидунум) е бил древен прабългарски център. От ранните епископи на Сингидунум най-известен е Урсакий, който е бил сред епископите, които били противници на решението на Първия Никейски събор. Неговото име се споменава за първи път във връзка с участието му в Трирския събор през 335г. След покръстването на България в Белград е бил за поставен за епископ славянина Сергий. В житието на деспот Стефан Лазаревич написано от Константин Костенечки е записано че митрополитския храм в Белград е носел името „Успение на Пресвета Богородица“ и се е намирал в източната част на града. Към нея имало манастир с градини. Деспот Стефан Лазаревич построил там гробищна черква, в която да бъдат погребвани архиереите и тя била посветена на тримата велики светители. Храмът се споменава и в сръбските летописи, че е съществувал през 1219г. по времето на първия архиепископ св. Сава І. По времето на Василий ІІ в тази епархия влизали също Градец, Омц, Главентин и Бяла църква. Старата белградска катедрала „Свети Архангел Михаил“ е построена в периода 1837-1840г., на мястото на по-стар храм, който се споменава още от Стефан Герлах през 1573-1578г., която след това на няколко пъти е разрушавана и възстановявана във връзка с Австро-турските войни. Тя е дълга 45м. и широка 19.6м. Сегашната катедрала в Белград е „Свети Сава”, подготовката за изграждането на която е започнало през 1894г., но проектът е бил одобрен едва през 1926г., а строителните работи са започнали на 15 септември 1935г. По време на Втората световна война строежът е бил спрян и е бил подновен през 1984г. Външната облицовка е била завършена през 2004г., а работата по интериора все още продължава. Сградата е построена в неовизантийски стил и е с размери 91х81м., а централния и купол е висок 70м., а четирите камбанарии по 44м.

Белово – предполага се, че базиликата намираща се край село Голямо Белово, Пазарджишка област е катедралата на ранносредновековния епархийски център Левка. Тя е била построена в периода V-VІв. и представлява трикорабна, триапсидна сграда със синтрон, триделен нартекс и триконхиален баптистерий. Местността е наричана „Свети Спас”, което вероятно е било и името на храма. През Средновековието около храмът е бил оформен манастир, който е бил унищожен от турците през ХVІІв. по време на масовите потурчвания.

Бер (или Верея). В Бер е проповядвал апостол Павел заедно със Сила. След като в България било прието християнството княз Борис І издигнал в града една от седемте нови български катедрали. През следващите векове Берската епархия е била често предмет на спорове между Цариградската патриаршия и Охридската архиепископия. Днешната епархия е част от т. нар. „Нова земя” на Еладската църква, която включва предимно диоцези на българската и цариградската патриаршии, които се намират на територията на гръцката държава. Старият катедрален храм в Бер „Свети Павел” е издигнат в периода 1070-1080г. от митрополит Никита. Възможно е в някакъв период храмът да е носел името на „Света Богородица”, тъй като над северния вход при ремонта през 2010-2016г. е била открита фреска с нейния образ. Храмът бил зографисан в периода 1215/6-1224/5., а след това в края на ХІІІ – нач. на ХІVв. След като турците превзели Бер през 1433г. превърнали сградата в джамия, наричана „Атик”, „Султан Мурад Хюдавендигяр” и „Хюнкяр джамия”. Представлявала е трикорабна, триапсидна базилика с трансепт, но южният кораб не е се е запазил. След като по време на Балканската война през 1912г. градът е бил освободен от турците, сградата отново за известно време функционирала като черква, но по-късно била занемарена и претърпяла някои повреди. В периода 2010-2016г. е бил направен основен ремонт. Катедралният храм на сегашната Берска, Негушка и Камбанийска епархия на Еладската църква е трикорабната базилика „Свети апостоли Петър и Павел”, който е бил обновен през 1728г. от митрополит Йоаким Берски.

Берат (Белоград, Пулхерополис) е бил сред епископските центрове на Охридската архиепископия. Сегашната катедрала на Берат е „Свети Димитър”. Старата катедралата „Свети Николай” е превърната в музей на зографа Онуфрий. В града са запазени също средновековните черкви „Света Троица” намираща се извън крепостта, „Света Богородица Влахернска” от ХІІІв. със стенописи от ХVІв., „Свети Михаил” построен през ХІІІв. намираща се също извън крепостните стени и малката „Свети Теодор” намираща се близо до крепостната порта.

Берое - вж. Стара Загора

Битоля (Хераклея Линкесис, Пелагония, Манастир) е бил центъра на Пелагонийската епархия. Раннохристиянската Голяма базилика се намира южно от театъра. Тя е трикорабна, едноабсидна с притвор. Изградена е със смесена зидария от редуващи се пояси от тухли и камъни. Югоизточно от нея се намира Малката базилика. След завладяването на българските земи от Василий ІІ в тази епархия попадали селищата Прилеп, Дебреще и Велес. През 1872г. е била построен храмът „Света Богородица“, който се използвал като митрополитски от Българската екзархия. Понастоящем катедралният храм е „Свети Димитър“ построен през 1830г.

Ботрот днес е архитектурно-археологически резерват край днешното село Бутринт в Албания, на 20км. от град Саранда. Голямата базилика е била построена през VІв. заедно с кръщелнята намираща се близо до нея. Катедралата е трикорабна базилика с трансеп в източната й част и една полукръгла абсида. Запазени са аркадите и отворите на прозорците над тях на височина до 5м. В периода на варварските нашествия настъпил период на упадък, но след покръстването на България градът отново станал епископски център.

Бранчево е бил важен административен център на средновековната българска държава. По времето на Василий ІІ в тази епархия влизали също Бранчево, Морависк, и Смедерево, Виск и Сталач. При управлението на цар Калоян тя се управлявала от епископ Власий.

Брегалница – предполага се, че неин център е бил древния град Баргала във Втора Македония. Епископът на Баргала Дарданий взел участие в Халкидонския събор през 451г., а името на Ермия е изписано на капител от руините на базиликата. Епископската базилика в Баргала се намира в северозападния ъгъл на крепостта. Руините й са проучени и тя представлява трикорабна базилика с полукръгла абсида, с екзонартекс и езонартекс. В двора й е имало кръщелня с подова мозайка. Тя е била изградена в края на ІVв., е през V-VІв. е била преустроена. Сградата е била разрушена при варварските нашествия. Върху руините й е бил построен еднокорабен храм. В Брегалнишката епископия по поръка на княз Борис І тамошният управител Тирадин издигнал храм, посветен на Тивериополските мъченици. В грамотата на цар Стефан Душан село Брегалница е споменато в съседство с Мороздвизд, където по-късно бил центърът на тази епархия.

Буроград (Анастасиопол, Перитор, Перитеорион) – епископа на Буроград заедно с този на Ксанти първоначално са били подчинени на Траянополския митрополит, а през ХІVв. се отделили. През 1354г. цариградския Синод изпратил писмо до жителите на Буроград, че там ще установи своето местонахождение траянополския митрополит. През 1381г. буроградския митрополит Доротей бил низложен, тъй като след като бил затворен от императора избягал, съюзил се с турците и с тяхна помощ завладял отново епархията си. Сега диоцеза й е част от Еладската Ксантийска и Перитеорионска епархия.

Бяла, Варненско – през ранното Средновековие селището е било център на хорепископ. Останките от базиликата на тамошния хорепископ се намират на нос „Свети Атанас”.

Вальовища (Сидерокастро) понастоящем е център на подчинената на Еладската църква Вальовишка и Мелнишка епархия е храмът „Свети Георги” във Вальовища (Сидерокастро), който е бил изграден през 1888г. от българската община. След като през 1913г. градът попаднал в пределите на Гърция започнало изселването на местните българи и заселването на гърци. През Първата и Втората световна война селището временно е било под българско управление.

Варна - раннохристиянската епископска базилика

Варна (Одесос) е била раннохристиянски епископски център. При археологическите проучвания е била разкрита ранновизантийската епископска катедрала. Според Псевдоепифаниевия списък владиката на Варна е бил със статут на автокефален архиепископ. През езическия период на Първото българско царство градът не се споменава като епископски център във византийските епархийски списъци. През последните години на Второто българско царство била възстановена Варненската епархия. В епохата на турското робство като катедрала бил използван малкия храм „Свети Атанас“, който в епохата на Танизмата бил разрушен и заменен с голяма представителна сграда. След освобождението била изградена още по-внушителна катедрала – храмът „Света Богородица“, която и понастоящем изпълнява тази си функция.

Велас – вж. Бела.

Велес – През 1840г. е била построена катедралата „Свети Панталеймон“. Понастоящем катедралния храм на града е „Св. Св. Кирил и Методий“ построен през 2006г.

Видин (Бонония, Бдин) е посочен в грамотата на император Василий ІІ сред епархийските центрове на българската православна църква. Тамошният епископ по време на въстанието на Асен и Петър ръкоположил Василий, който станал по-късно глава на българската църква. В писмото на българските владици до папа Инокентий ІІІ е посочено, че името на тамошния катедрален храм е било „Света Богородица“, като от сведението на Йоасаф Бдински се вижда, че сградата е останала такава до превземането на града от турците. След завладяването на българските земи от турците Видинска епархия се е числяла към диоцеза на Охридската архиепископия. Понастоящем видинската катедрала е храмът „Свети Димитър“, която е била построена в периода 1885-1926г. на мястото на стария митрополитски храм носещ същото име, който е бил издигнат през ХVІІІв..

Воден - старата катедрала "Света Богородица"

Воден (дн. гр. Едеса в Гърция) е посочен като трето поред седалище на главата на българската църква. Старият митрополитски храм „Света Богородица“ е запазен и до днес. Възможно е през средновековието да е носел името „Света София“. Сегашният катедрален храм е „Покров на Пресвета Богородица“ и в него е катедрата на митрополита на сегашната Воденска, Пелска и Мъгленска епархия на Еладската църква. Според епархийския списък от времето на Исаврийската династия тамошния епископ бил подчинен на митрополита на Солун.

Враца – понастоящем катедралния храм е „Свети Апостоли“, построен през 1898г.

Главиница (Кефалония) е била сред първите духовни центрове на новопокръстена България. В пределите на неговата епархия както се вижда от грамотата на Василий ІІ са влизали селищата Канина и Неаниска.

Горица – вж. Корча.

Гревена (Гребена) е била епископски център в състава на Охридската архиепископия. Нейният архиерей се е титулувал „екзарх на Южна Македония”. Сегашният катедрален храм на Гравенска епархия на Еладската църква е „Свети Ахил и свето Благовещение”, който е бил построен през 1924г. след изгарянето на храмът „Свети Георги” на 23 април 1837г.

УВОД

РАННО-ХРИСТИЯНСКИТЕ ЕПАРХИИ В ЗЕМИТЕ, ПРИНАДЛЕЖАЛИ ИЛИ ПРИНАДЛЕЖАЩИ КЪМ ТЕРИТОРЯТА НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ

ЕПАРХИИТЕ СЪЩЕСТВУВАЛИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

ЕПАРХИЙСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ И ТЕХНИТЕ КАТЕДРАЛИ:

Първа част: А - Г          Втора част: Д - М           Трета част: Н - Р            Четвърта част: С - Я           Пета част: Задграничните епархии.

Търсене
Календар
«  Март 2024  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Архив