Петък, 24.09.2021, 17:38
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Йоаким І

ПАТРИАРХ СВЕТИ ЙОАКИМ І ТЪРНОВСКИ (1227-1246)

Детайл от икона от ХVІІв. – патриарх Йоаким І и цар Иван Асен ІІ на погребението на св. Сава Сръбски

Не е известна годината на раждането на патриарх Йоаким І, нито къде се е родил, кои са родителите му и как е било светското му име. Неговият житиеписец е отбелязал само, че родителите му били благочестиви българи. Още като млад той се замонашил и пребивавал дълго в Света гора. След това се завърнал в България и основал Ивановския скален манастир край Червен. Първоначално изсякъл в скалите малък храм посветен на „Светото Преображение Господне”. Към него се присъединили трима негови ученици – Диомед, Атананасий и Теодосий.

В началото на управлението си (около 1218г.) цар Иван Асен ІІ му подарил голямо количество злато. Йоаким наел работници и бил изсечен в скалите голям храм и манастир, който бил посветен на архангел Михаил.  В манастирът се събрал голям брой монаси.

Миниатюра от Лицевой Свод царя Ивана IV Грозного от 1550г. - Иван Асен ІІ поставя търновския патриарх

Около 1227г. архиепископ Василий І починал1. Свиканият събор избрал за нов архиепископ монахът Йоаким. След изборът цар Иван Асен ІІ го изпратил да бъде ръкоположен в Никея, където след превземането на Цариград от латинците пребивавал византийския патриарх. По време на това свое пътуване до Никея преминавайки през Каликратия Йоаким се сдобил със служба, похвала и житие на света Петка Търновска.

През 1230г. цар Иван Асен разбил и пленил край река Клокотница епирският владетел Теодор Комнин. Латинските барони в Цариград счели, че в резултат от тази победа е намаляла значително опасността за империята им и се отказали от постигнатото по-рано споразумение българският владетел да е регент на малолетния император Балдуин ІІ, като за такъв бил избран бившият йерусалимски крал Йоан дьо Бриен. Това довело до влошаване на отношенията между България от една страна и Латинската империя и папата от друга.

Лавирането на цар Иван Асен ІІ между Византия и Латинската империя вероятно е станало причина Йоаким І да подаде оставка и да се оттегли в Света гора. Там той се срещнал с анкирският митрополит Христофор, който бил изпратен от патриарх Герман като негов наместник в Европа. След срещата Христофор изпратил писмо до цар Иван Асен ІІ, в което предлагал или той да ръкоположи новият български архиепископ или това да стане от патриарх Герман.

През 1235г. император Йоан Ватаци изпратил писма до йерусалимския патриарх Атанасий, антиохийския патриарх Симеон и александрийския патриарх Николай, с които поискал тяхното съгласие на българския църковен глава да бъде признато патриаршеско достойнство равно на тяхното. Те отговорили с писма до императора и патриарх Герман, че са били съгласни.

На събора в Лампсак се събрали духовници от България и от останалите православни църкви и било взето решение на българският архиепископ да бъде признато патриаршеско достойнство. Била изготвена и писмена грамота, която била подпечатана от патриарх Герман и от останалите източни архиереи, след което била дадена на българския цар и на патриарх Йоаким І.

В Посланието си до търновското духовенство, патриарх Калист твърди, че Герман е бил издал определение, в което е пишело, че: „ … като е принесла мирска обществена полза на честнейшия архиерей на българския народ, тя не постанови той да бъде напълно автокефален, но че се обвързва от своя страна да плаща, т.е. да дава налог и даждия на патриарха, който го е почел, както и в допълнение да възнася името му в църква, като всеки един от подчинените на Цариград митрополити и да бъде привличан за разпит и под отговорност, сиреч да бъде съден, стига само да е уличен в отклонение от задълженията си.“2. Факта, че Калист не се позовава на някакво споразумение или на съборния акт, а на документ, в който Герман се е оправдавал за даването на патриаршески титул на българският църковен глава показва, че такива условия не е имало, а и очевидно за изминалото време не са се били спазвали. Най-вероятно на съборът обаче е бил решен въпросът за подчинението на епархиите на Балканите с оглед кризата, възникнала след превземането на Цариград от кръстоносците и особено тези от тях, намиращи се на територията на създадената от Теодор Комнин Ангел Солунска империя.

На 16.12.1235г. папа Григорий ІХ изпратил писмо до унгарския крал Бела да помогне на Латинската империя, която била нападната от цар Иван Асен ІІ и Йоан Ватаци.

Миниатюра от Лицевой Свод царя Ивана IV Грозного от 1550г. - Иван Асен ІІ и св. Йоаким І посрещат св. Сава Сръбски в Търновград

В края на 1236г. в България пристигнал първият сръбски архиепископ свети Сава. Той бил посрещнат тържествено от цар Иван Асен ІІ и от патриарх Йоаким І. В навечерието на празника Богоявление службата била отслужена от свети Сава, а на самия празник от патриарх Йоаким. След празника цар Иван Асен ІІ заминал на лов. Здравословното състояние на архиепископ Сава се влошило и на 14 януари 1237г. той починал3. Патриарх Йоаким І го погребал тържествено в храмът „Свети 40 мъченици”. Като минало лятото на същата година в Търново пристигнал сръбския крал Владислав, който измолил своя тъст Иван Асен ІІ да му позволи да пренесе мощите на свети Сава в Сърбия.

Около 24 юни 1241г. цар Иван Асен ІІ починал. На престола се възкачил малолетният син на цар Иван Асен ІІ роден от унгарката Ана Мария цар Калиман І. На 17.04.1241г. татарите разбили унгарците при Моха. Унгарският крал Бела избягал на далматинските острови, а татарите начело с Кадан след като опустошили Хърватия, Босна и Сърбия нахлули в България. Регентите на цар Калиман предпочели вместо да се сражават с татарите, да приемат да им плащат данък. Били подновени и мирните отношения с никейския император Йоан Ватаци.

Възползвайки се от идването на власт на синът на унгарката Ана-Мария папа Инокентий ІV изпратил на 21 март 1245г. писмо до цар Калиман І, с което го приканвал да бъде подновена унията и България да помогне на Латинската империя.

В Проложното житие на патриарха е отбелязано, че той се е грижел особено за бедните, сираците и затворниците, а също спасил някои от гнева на царя.

Патриарх Йоаким починал на 18 януари 1246г. В края на месец септември (около 27-28) същата година починал и цар Калиман І.

________________________

 

БЕЛЕЖКИ:

  1. В житието на патриарх Йоаким е посочено, че е починал през 1246г. след като е бил архиерей в продължение на 19г., а също е известно, че е бил ръкоположен за епископ в същата година, в която починал Василий І. Вероятно във връзка с това посещение е й укорът на навпаксткият митрополит Йоан в едно негово писмо написано около 1228г., че цариградският патриарх Герман е величаел в писмата си българският владетел като височайши василевс (В. Н. Златарски. История на българската държава през средните векове, т. 3, 2007, стр. 354-355).
  2. Васил Гюзелев, „Извори за средновековната история на България 7 - 15 век в австрийските ръкописни сбирки и архиви“, т. 1, 1994, стр. 177-184.
  3. Акрополит погрешно пише, че е починал търновският архиепископ, макар сам преди това да разказва, че патриарх Йоаким е бил въздигнат в патриаршеско достойнство. Явно грешката се дължи на обстоятелството, че по времето, когато е живял Акрополит мощите на свети Сава вече са били в Сърбия и той е счел, че починалият е българския църковен глава.

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

  1. Проложно житие на патриарх Йоаким І Търновски
  2. Бориловия синодик
  3. Боянския поменик
Търсене
Календар
«  Септември 2021  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930