Григорий ІІІ

Архиепископ Григорий ІІІ

Подписът на архиепископ Григорий ІІІ (с годината на издаване на грамотата над него)

Архиепископ Григорий ІІІ е споменат в Слепченският поменик² между архиепископите Прохор и Паисий.

В Слепченският поменик липсват имената на архиепископите Симеон, Неофит,  Никанор и Акакий.

В колекцията ръкописи на Григорович (първоначално с № Ин. 820 /греч. 167/, а след това под № 63. „Отрывки из греческих рукописей”), е запазена заключителната част на грамота с подписа на охридския архиепископ Григорий. Титулатурата в подписа е на гръцки език и гласи: „По божия милост на цяла България и І Юстиниана охридски архиепископ Григорий”.

Прочитът на годината на издаване отбелязана в грамотата е предмет на спорове. Йордан Иванов⁵ предполага, че годината е 1590г. В библиотечната справка към ръкописа е посочена 1537г., което обаче е невъзможно, тъй като по това време все още Прохор е бил архиепископ.

Годината е изписана с три гръцки букви, които са най-близки до αφν (1000-500-50), т.е. годината е 1550г. Тази година отговаря на мястото на архиепископ Григорий ІІІ в Слепчанския поменик. След Прохор за около половин година е бил архиепископ Симеон. Тъй като посочената година е от Рождеството на Христа, то това означава, че Григорий е наследил Симеон още през 1550г..   

В Писмо^1,3, което се датира към 1572г. охридския архиепископ Софроний се моли за помощ на цариградския патриарх Йеремия ІІ (1572-1579; 1580-1584 и 1587-1595) срещу някой си Григорий Мацуки. Софроний пише, че този Григорий някога бил прогонен от архиепископ Никанор и от още 40 архиереи, т.е. е имало някакъв събор срещу него.

Григорий Мацуки обаче продължил да всява смут и по време на следващите архиепископи Акакий и Паисий. Той заминал за Влашко за да търси подкрепа и успял да намери такава, а с помощта на някои жители на Костур успял да събере 600 флорина. Когато Софроний бил избран за архиепископ с посредничеството на патриарх Йеремия ІІ било постигнато помирение, като Григорий бил поставен за гревенски владика на мястото на починалия Леонтий. Тъй като Леонтий не бил успял да си получи владичината преди да почине, то Софроний поставил наместници, които да съберат парите за неговото време на управление, като архиепископа считал, че Григорий има право да получава само доходите за времето след избора му на този пост. Григорий обаче изгонил наместниците и събрал владичината както за времето, в което е заемал поста, така и несъбраните по времето на Леонтий доходи.

След това Григорий Мацуки започнал да твърди, че е получил от цариградския патриарх писмо, в което той го наричал свой брат и съслужител и заявявал, че го подкрепя. Григорий се ползвал от подкрепата на Максим, който се титулувал костурски митрополит и на бившия корчански митрополит Гаврил. Охридският синод низвергнал и тримата, но Софроний потърсил подкрепата и на цариградския патриарх Йеремия ІІ за да се справи с размирниците. След подписа има добавка, според която след написването на писмото Григорий и Михаил извършили литургия в Костур, ръкоположили свещеници и йеродякони и се подготвяли да ръкополагат и „епископи над всички епископи”. Изглежда този Григорий Мацуки е претендирал, че е архиепископ. Прогонването му от Никанор, показва, че най-вероятно става дума за Григорий ІІІ, който е заел поста през 1550г.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 1932, стр. 188; 513-515;

2. „Извѣстія Русскаго Археологическаго Института въ Константинополѣ”, IV, вып. 3, 1899 г. стр. 143;

3. Crusius, Turcograeciae, lib. III., p. 339-341; Mystakidès B.-A., „Notes sur Martin Crusius, ses livres, ses ouvrages et ses manuscrits”, In: „Revue des Études Grecques”, tome 11, fascicule 43,1898. pp. 303-306; Писмо на охридския архиепископ Софроний до цариградския патриарх Йеремия ІІ

4. Йордан Иванов, „Български старини из Македония”, 3-то изд., С., 1970, стр. 41, № 15;

5. Гласник, XXXV, стр. 74