Григорий ІV

АРХИЕПИСКОП ГРИГОРИЙ ІV

Първото известно споменаване на архиепископ Григорий ІV е в един синодален акт от 15 октомври 1679г. за избор на Митрофан за битолски митрополит. От документа става ясно, че Григорий ІV след като напуснал архиепископския престол станал битолски митрополит. Тъй като доброволно се оттеглил и от митрополитския пост се наложило да бъде избран нов владика. Григорий ІV подписал този акт като „бивш Охридски”. Синодалното заседание се провело в ставропигиалния Спелийски манастир край Гревена.

Снегаров предполага, че Григорий ІV е заел след Игнатий ІІ вакантния архиепископски престол и именно от него през 1676г. Теофан е отнел поста. На 1 септември 1676г. Теофан бил низложен като архиепископ. След него бил избран бившия софийски митрополит Мелетий, но той успял да се задържи на престола само една година. През 1677г. за архиепископ бил избран Партений ІІ. Последният документ, в който Партений ІІ е споменат като управляващ архиепископ е от месец юни 1682г.

По-късно Григорий ІV повторно заел архиепископския пост. Първият известен документ, в който отново е споменат като архиепископ е акт за дарение на 1500 аспри от Манолаки Георги на манастира Мавротиса, който е бил вписан в Костурската кондика на 1 юли 1683г. (в преписът на Филарет Вафиди е посочена датата 1 април). Вторият документ от 8 юли 1684г. също е записан в Костурската кондика, като се отнася до имоти на същия манастир в Костурска епархия. Двата документа са подписани също от вече бившия охридски архиепископ Партений.

По времето на управлението на Григорий ІV през 1685г. йеромонах Партений е бил избран за Преспански владика.

През 1688г. тъй като Григорий ІV доброволно оставка за охридски архиепископ е бил избран Герман. Според документа Григорий ІV се оттеглил, тъй като не можел поради голяма старост и слабост да управлява архиепископията.

Григорий ІV е споменат като бивш архиепископ и битолски митрополит в Бележка от 14 април 1691г. за пренасяне на тленните останки на архиепископ Зосим. Григорий ІV и Григорий V направили помен на гроба на архиепископ Зосим ІІ и разпоредили тленните му останки да бъдат пренесени. Завършекът на протокола подсказва, че бившият архиепископ вече е очаквал, че наближава времето, когато и той самия ще почине: „Молим вас, потомците, да си припомняте и за нас, ако починем в страната на Първа Юстиниана Охридска”.

В акта за оставката на архиепископ Герман от 9 юли 1695г. е посочено, че Григорий ІV вече е бил починал. На 13 юли 1695г. е бил избран Игнатий за битолски митрополит, като в акта е казано, че: „Божият закон не позволява една епархия да стои вдовстваща повече от три месеца”, което означава, че Григорий ІV е починал преди не повече от 3 месеца преди това.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1932, 1995, стр. 201-202;

2. Gelzer, H., „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, . стр. 46, № 3; стр. 47, № 4, стр. 52-53, № 9-10; стр. 68-69, № 22, стр. 119, № 59; стр. 120, № 60; стр. 136, № 62.

                3. Gelzer, H., „Der wiederaufgefundene Kodex des Hl. Klemens und andere auf den Patriarchat Achrida rechtsunge Urkundensammlungen”, Leipzig, 1903, стр. 92, № 20, стр. 92, № 21;

            4. А. Шопов в СбНУ, кн. VІ, стр. 194-197; стр. 201-203; стр. 212-213; стр. 216-217;

            5. Документи на Охридската архиепископия;