Понеделник, 25.10.2021, 16:56
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Арсений (І)

     АРХИЕПИСКОП АРСЕНИЙ    

 

          В един ръкописен миней (Москва, Държавен исторически музей, Отдел „Ръкописи“, Колекция на А.И. Хлудов, № 158, л. 251об.) има бележка от 1401г. със следния текст: „С благоволението на Призренският архиепископ кир Арсений се написа тази книга, през месец май за негов помен и за вечна му памет. Тогава беше 6909 година.“. Под „Призренски“ е имало друга дума, която е била изтрита, а поправката е била изписана с друг почерк и различно мастило. На тази поправка през 1642г. обърнал внимание сръбския патриарх Паисий Яневец (1614-1647), който отбелязал в самия ръкопис под заключителната бележка: "Но който е написал Призрен е излъгал; боял се е да не я вземат (книгата) в Печ, защото е (на) светия архиепископ Арсений; такова калугерско лукавство.“. Според патриарх Паисий излиза, че ръкописът е от времето на архиепископ Арсений I Сремац (1233-1263, + 1266), доколкото Арсений II (1453-1463), макар и да е бил книжовник, не е известно да е бил канонизиран, а и се е титулувал патриарх. Формулировката на бележката не означава непременно, че към 1401г. Арсений е бил починал, а че направеното посвещение има за цел да бъде споменавано името на архиепископа от бъдещите поколения.

         Турилов допуска, че вероятно на мястото на „Призренски“ е стояло „Охридски“, аргументирайки се, че през 1401г. сръбските църковни ръководители са се титулували патриарси, а в Призрен никога не е имало архиепископ. Трябва да се има предвид, че освен независимите архиепископи като охридския и автономните като преславските и търновските и обикновени архиепископи, които йерархически се намират между епископите и митрополитите и не е изключено този Арсений да е бил именно такъв. Освен това през ХІІІ-ХІVв. тамошните архиепископи обикновено се подписвали не като Охридски, а като „на Първа Юстиниана“ и най-често „на цяла България“. Не е ясно защо при положение, че в бележката е посочено, че е написана през месец май, Турилов е определил годината в по-широки граници като 1400/1.

         При това положение по-категорично становище кой е бил този Арсений може да се даде когато заличеният текст бъде изследван със съвременни технически средства за да се разчете първоначалният запис.

 

            ЛИТЕРАТУРА:

            1. А. Н. Попов, Описание рукописей и каталог книг церковной печати библиотеки А. И. Хлудова, Москва 1872, стр. 312;

2. Љ. Стојановић, Стари српски записи и натписи, I, Београд, 1902, стр. 64, № 201 и № 202;

3. М. Н. Тихомиров, Исторические связи России со славянскими странами и Византией, Москва, 1969, стр. 294;

4. С. Николова, М. Йовчева, Т. Попова, Л. Тасева, Българското средновековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов в Дъжавния исторически музей в Москва, София 1999, 42 (№ 35).

5. Турилов, А. А. К истории поздневизантийской церковной иерархии. Зборник радова Византолошког института, 50, ІІ, 2013, стр. 780-781.

6. Т. Jовановић, Књижевно дело патријарха Пајсеја, Београд 2001, стр. 343–344, № 69).

Търсене
Календар
«  Октомври 2021  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Архив