Неделя, 25.09.2022, 21:15
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Марко

МАРКО КСИЛОКАРАВ - ЦАРИГРАДСКИ ПАТРИАРХ И ОХРИДСКИ АРХИЕПИСКОП

Цариград, Патриаршеският катедрален храм "Памакариста" - интериор.

Марко Ксилокарав се е родил в Цариград. След превземането на града от турците през 1453г. баща му, заедно със синовете си се преместил на остров Кипър, където се установили в Ретим. Въз основа на данните от едно решение на венецианския сенат от 1466г. и три писма на Михаил Апостолиу (до Марко, до кардинал Висарион и до Георги) изглежда Марко е проповядвал успешно на острова срещу решенията на Фераро-Флорентинския събор, което предизвикало недоволството на униатите и католиците. Снегаров счита, че е извършвал тази дейност като патриаршески екзарх.

         През 6973г. от Сътворението на света, индикт 13 (съответстват на периода 1.ІХ.1464-31.VІІІ.1465 от Рождеството на Христа) йеромонах Марко е бил ръкоположен за одрински митрополит. В церемонията по ръкополагането са участвали владиците на Ираклея, Севастия, Анкара, Писидея, Атина и Мелник.

Патриарх Симеон І Трапезундски (1466, 1471-1474, 1481-1486) се добрал до престола с подкуп от 500 флорина.

Според изворите дотогава все още не се била установила практиката кандидатите да дават „подарък” на султана за да получат поста. Симеон представил това като ежегоден данък, който от този момент насетне се превърнал в тежко бреме за Патриаршията.

В Руварачкия и Драгославичевия летопис е отбелязано, че при последният сръбски патриарх Арсений турците наложили голям данък на патриаршията. В такъв случай „подаръкът” може да не е бил самоинициатива на Симеон, а да е даден под натиск от страна на султана.

         Скоро след интронацията настъпил конфликт между патриарха и Марко. Симеон поискал да се извърши служба съвместно с никомидийския митрополит Макарий, но тъй като той бил латинофил, то Марко се проявил като последователен антиуниат и отказал. Разгневен патриархът свалил Марко от поста на одрински митрополит.

         Огорчен от случилото се, Марко предложил на султана сума, която в различните извори варира между 1000 и 1500 флорина, в резултат от което Симеон бил низложен, а Марко бил поставен за патриарх. За заемането на поста той бил подкрепен от великия хартофилакс Георги Галесиот, великия еклесиарх Мануил Христоним (по-сетнешния патриарх Максим ІІІ,1476-1481) и султанския секретар Димитър Кирицис.

         След превземането на Трапезунд от турците част от жителите на града се преселили в Цариград. Тъй като Симеон също бил от Трапезунд, той получил подкрепата на своите съграждани, които обвинили Марко в симония, тъй като заел патриаршеския престол с подкуп. Марко се заклел, че не е плащал нищо, но не му повярвали и срещу него се надигнало брожение.

Част от владиците отказали не само да служат заедно с патриарха, но дори да споменават името му по време на литургия. Запазено е писмо от юни 1466г. на патриарх, чието име не е посочено до митрополита на Деркос и епископа на Метрон, в което той ги упреква, че не са го поздравили по случай избора му и че не го споменават по време на служба. В писмото е посочено, че като пратеник е бил изпратен йеромонах Йоаким, който бил инструктиран да получи в писмен вид уверение, че ще се спазват древните обичаи и църковните правила.

Тъй като документа се намира между акта за ръкополагането на Марко за одрински архиепископ и писмо на Матей Камариот до него, а и с оглед известното от хрониките, то явно авторът на посланието ще е Ксилокарав.

Усилията на Марко да се закрепи на поста обаче били напразни. Духовниците и миряните започнали да проклинат Марко и дори да го замерят с камъни по улиците. Възползвайки се от предизвикания от тях смут трапезундците предложили на султана подкуп от 2000 флорина, в случай, че върне Симеон на патриаршеския пост.

Някои изследователи считат, че Симеон отново е бил поставен макар и за кратко за патриарх. Но в случая трапезундците само предложили подкуп. Не е особено ясно дали наистина Марко е бил дал подкуп или султана само е потвърдил ширещия се слух, но само защото е очаквал да получи предложение за по-голям „подарък”.

         Притеснена от разразилият се скандал депсина Мара Бранкович, вдовица на султан Мурад ІІ, решила да се намеси и да сложи край на междуособицата. Тя поднесла на султана „подарък” от 2000 флорина, срещу което бил избран за патриарх Дионисий І (1466-1461; 1489-1491). Дионисий бил ученик на свети Марко Ефески,  като преди да стане патриарх е бил митрополит на Пловдив. Симеон бил изпратен в Бачковският манастир, а Марко, който се радвал на султанското благоволение бил поставен за охридски архиепископ.

Матей Камариот е поставил в началото на писмото си към Марко следното обръщение: „Παναγιώτατε δέσποτα, καί οίκουμενικέ πατρίαρχα, καί τοΰ κατ Άχρίδα ποιμίου έκ βασκανία πρόεδρε”. Във формулировката интересното е, че липсва пояснението, че е бивш вселенски патриарх. Също така е посочен като охридски проедър, която титулатура се използвала от бивши предстоятели на поместни църкви, които имат епархия.

         Твърдо решен да сложи край на възникналата криза Дионисий І свикал събор в патриаршеският манастир Памакариста, който да се произнесе по обвинението в симония срещу Марко. Въпреки че бившият патриарх продължил да твърди, че не е давал подкуп и обвиненията срещу него били несправедливи, то на 15 януари 1467г. синодът го обявил за виновен и го проклел. Въпреки, че акта е насочен най-вече срещу Марко, то в него е отделено повече внимание на онова, което са направили Георги Галесиот и Мануил Христоним. Като основен потърпевш от действията им пък е посочен великият иконом. Синодалният акт бил подписан от патриарх Дионисий І, Методий Солунски, Софоний Анхиалски, Неофит Казикски, Теофан Филаделфийски, Матей Никейски, Макарий Одрински, Йоасаф Верейски, Доротей Гангронски, Киприан Лариски, Герасим Лаодикейски, Герасим Търновски, Герман Серски, Матей Навпактски, Доротей Еноски, Григорий Морейски, Матей Ганоски, Атанасий Созополски, Матей Мелнишки, Дионисий Зихненски, драмския владика, Матей Ставропулски, Игнатий Периторионски, Митрофан Бурсенски, Кирил Палеопатарски и Йосиф Мадитски.

Били отстранени и двамата му поддръжници Георги Галесиот и Мануил Христоним. Те двамата обаче благодарение на връзките си успели отново да си върнат постовете.

         Скоро обаче самият Дионисий трябвало да изпита силата на клеветата. Дионисий бил поробен при превземането на Цариград, а след това бил откупен от Димитър Кирицес. Противниците му обаче го обвинили, че по време на пленничеството си е бил обрязан. За разлика от обвинението срещу Марко оборването на тази клевета било не толкова трудно, колкото неловко. Дионисий отново подходил решително, като свикал църковен събор, на който показал на събралите се духовници и първенци, че не е бил обрязан. Въпреки справянето с клеветата, Дионисий не успял да сложи край на борбите между привържениците на бившите патриарси Марко и Симеон. В крайна сметка Дионисий абдикирал и се оттеглил в манастира край Козиница, Драмско.

Овакантеният престол бил зает за кратко отново от Марко Ксилокарав. Трапезундската партия дала на султана подкуп от 2000 флорина, срещу което Марко бил отстранен и Симеон повторно бил поставен за патриарх. Това се случило в края на 1471г. или началото на 1472г. На 10 октомври 1474г. Синодът трябвало да приеме, че годишният данък към Портата е достигнал 2000 флорина. Симеон предприел обиколка за да събере необходимата сума, но след като не успял, в началото на 1475г. бил низложен.

За патриарх бил поставен сърбина Рафаил І (1475-1476), който в патриаршеските списъци е сочен като Български, респ. български епископ. Тази особена формулировка поставя въпросът дали Рафаил не е бил известно време охридски архиепископ, но в тази насока няма никакви сигурни данни. Рафаил също бил принуден да абдикира, тъй като не успял да изплати обещания данък на султана.

Освен писмото на Матей Камариот и бележката на дяк Димитър (написана когато Марко вече е бил охридски архиепископ) няма други данни за дейността му в Охрид.

В тетрадката, в която е акта за ръкополагането на Марко за одрински митрополит, писмото до владиците на Деркос и Метрон и писмото на Камариот има също преписи на трите грамоти на император Василий ІІ. Въз основа на това може да се допусне, че като архиепископ Марко се е застъпвал за правата на Охридската църква. Не е изключено обаче те да са били отнесени от предишния архиепископ Доротей, когато е бил отведен в Цариград.

Димитър Кантемир пише, че митрополит Теоктист е бил българин, който е бил ръкоположен от свети Марко Ефески, но това е малко вероятно. Може да се допусне, че Кантемир е объркал свети Марко Ефески с Марко Ксилокарав, който е бил одрински митрополит, цариградски патриарх и охридски архиепископ, като се е проявил като яростен противник на униатското движение.

Според Суботич Марко Ксилокарав е погребан в охридския храм „Свети Никола Болнички”, но не е посочил убедителни доказателства за потвърждаване на хипотезата му. Аргументите му се свеждат до гръцките надписи, като изследователят твърди, че с оформянето на параклис в храма, Марко е искал да напомни за отнетата цариградска катедрала „Светите Апостоли”, в която векове наред били погребвани императори и патриарси.

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1.         Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 1932, стр. 184-186;

2.         V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, стр. 233-234;

3.         Α. Παπαδόπουλος-Κεραμεύς Μάρκος Ξυλοκαράβης: πατριάρχης οικουμενικός και είτα πρόεδρος Αχριδών – Византийский временник, 10, 1903, 402-415;

4.         Παπαδόπουλος-Κεραμεύς, Ίεροσολυμιτική Βιβλιοθηκη, Peterburg, 1891-1915, ІV, 133;

5.         Παπαδόπουλος-Κεραμεύς, Πατριαρχικοί καταλογοι, 395. 397

6.         S. Lampros, Ecthesis Chronica and Chronicon Athenarum. London, 1902, 28-30;

7.         Bekker I, Historia politica et patriarchica Constantinopoleos, Bonn, 1949, 101-107, 126;

8.         Lettres inédites de Michel Apostolis / publiées d'après les manuscrits du Vatican, avec des opuscules inédits du même auteur ; une introduction et des notes par Hippolyte Noiret, ed. H. Noiret, Paris, 1889, 54. 95.

9.         Legrand, Bibliographie hellenique (XVe et XVIe siecles I-IV, Paris, 1885, 247;

10.       Oudot J., Patriarchatus Constantinopolitani, Acta Selecta, I, Vatikan, 1941, II Rom 1967;

11.       Darrouzes J. Le traite de transferts REB 42, 1984, 188;

12.       Lamansky, Secrets d’État de Venise. Saint-Pétersbourg 1884, p. 052;

13.       Emperors, Patriarchs and Sultans of Constantinople, 1373-1513, translated by Marios Philippides, 1990 стр. 73 и сл.

14.       Crusius, M., Turcograeciae, IІ, 124-126;

15.       Γεδεών, Πατριαρ. πίνακες, стр. 481-482;

16.       Љубомир Стојановић, „Стари српски записи и натписи“, I, 1902, Београд, стр. 101-102, № 328 – 331

17.       Starine, XII, 254

18.       Gelzer, „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden“, Л., 1903, стр. 23

19.       Trapp, E., „Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit“, Wien, 1976-1996, № 20958;

20.       Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова, Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век, т.1. С., 2003, № 127;

21.       L. Petit, Déposition du patriarche Marc Xylocaravi. – Revue de l'Orient chrétien, 8, 1903, стр. 144-149;

22.       Kiminas, Demetrius (2009). The Ecumenical Patriarchate. Wildside Press LLC. стр. 37, 45;

23.       Σάρδεων Γερμανός (1933–38). Συµβολή εις τους πατριαρχικούς καταλόγους Κωνσταντινουπόλεως από της αλώσεως και εξής. „Ορθοδοξία“ (8-13);

24.       Podskalsky, Gerhard (1988). Griechische Theologie in der Zeit der Türkenherrschaft (1453-1821) : die Orthodoxie im Spannungsfeld der nachreformatorischen Konfessionen des Westens. Munchen: C.H. Beck. стр. 398;

25.       Laurdas B., Κρητικά παλαιογραφικά, Κρητικά Χρονικά, 5, 1951, 253.

26.       Μνημεία της ιστορίας των Αθηναίων / δημοσιευόμενα υπό Δημητρίου Γρ. Καμπούρογλου, T. B'. Εν Αθήναις: Εκ του τυπογραφείου Αλεξάνδρου Παπαγεωργίου, 1890, т. 2, стр. 353-360

27.       Суботић, Г., Охридска сликарска школа XV века, Б, 1980г., стр. 106-108;

28.       Љубомир Стојановић, „Стари српски родослови и летописи“, стр. 109, 169;

Търсене
Календар
«  Септември 2022  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Архив