Вторник, 19.03.2024, 13:35
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Теодосий ІІ

ПАТРИАРХ ТЕОДОСИЙ ІІ

Детайл от миниатюра от Ватиканския препис от Манасиевата хроника изобразяваща погребението на Иван Асен, синът на цар Иван Александър. На нея е изобразен архиерей с омофор, евангелие и полиставрион. Най-вероятно това е българският патриарх. С оглед времето на създаване на миниатюрата и видимата възраст на духовника, то това най-вероятно е патриарх Теодосий ІІ

 

Името на патриарх Теодосий ІІ е споменато в Бориловия синодик между това на Симеон и Йоникий ІІ.

Патриарх Симеон е споменат за последен път в бележка на преводача Теотокий Псилица от 1348г. Възкачването на Теодосий ІІ най-вероятно ще е станало в първите години от втория брак на Иван Александър, защото патриархът е споменат в едно четириевангелие, преписано по поръка на видинския митрополит Даниил, където е отбелязано, че „младия цар” Иван Страцимир управлявал заедно с баща си, но от друга страна липсва името на царица Теодора.

Теодосий ІІ преди да стане патриарх е бил монах в Зографския манастир. След като застанал начело на българската църква, той изпратил на тамошните монаси като подарък две книги – Евангелие от Йоан и Никоновите пандекти. В преписката към тях стои и неговият подпис: „Теодосий, по Божия милост патриарх на всички българи”.

С идването си на престола Теодосий ІІ наследил от времето на своя предшественик и обтегнатите отношения с Цариградската патриаршия породени от признаването на царска титла и патриаршеско достойнство на ръководителите на сръбската църква и държава от българска страна.

Отношенията се обтегнали още повече, когато патриарх Теодосий ІІ ръкоположил Теодорит за киевски митрополит. През Теодорит 1352г. отишъл в Цариград за да бъдат ръкоположен за митрополит. По същество се претендирало за създаването на нова епархия, чрез отделянето й от руската, която до този момент имала за свой център град Владимир, но на практика нейните владици са пребивавали при московските князе. Инициативата била на литовския княз Олгерд (1345-1377), който е искал да се отдели от зависимия от московските князе руски митрополит. Император Йоан Кантакузин и патриарх Калист отказали да допуснат създаването на нови епархии, заради подкрепата на Златната орда, която имали московските князе. Противниците на Йоан VІ Кантакузин в лицето на Йоан V Палеолог и цар Иван Александър обаче подкрепили претенциите на Теодорит. По същество новите епархии обхващали територии, в които имало значителен брой езичници и католици и удовлетворяването на претенциите на княз Олгерд давало възможност да се засили ролята на православната църква в тези земи. Затова патриарх Теодосий ІІ ръкоположил Теодорит в Търново. През септември 1353г. Калист трябвало да се оттегли от патриаршеския престол и на негово място бил поставен Филотей Кокин (1353-1354; 1365-1376; починал – 1377г.). На 11 март 1354г. починал руския митрополит Теогност, а на 13 март било погребението му в храма „Света Богородица” в Москва. На 26 април същата година починал и княз Семьон Иванович. След преговори със Златната орда осъществени чрез сарайския епископ на 30 юни 1354г. патриарх Филотей Кокин ръкоположил Алексий за руски митрополит. През юли 1354г. цариградския Синод излязъл с решение, с което митрополитската катедра отново се установявала в град Владимир, а в случай, че Теодорит бъдел изгонен от древният епархийски център Киев, то тогава седалището на руските митрополити отново да се установи там. Цариградската патриаршия изпратила писмо и до новгородския архиепископ Мойсей, с което го уведомявала, че за руски митрополит е определен Алексий и го заплашвала, че ще бъде отлъчен от църквата, ако не му се подчинява и влезе в общение с Теодорит. През ноември 1354г. обаче Йоан V Палеолог се върнал в Цариград, а Йоан VІ Кантакузин бил принуден да абдикира и да се замонаши под името Йоасаф. Промяната изглежда довела до компромис, тъй като решението от 17 август 1355г. на Цариградския синод във връзка с подготвяния брак между императорския син Андроник Палеолог и дъщерята на цар Иван Александър Кераца е подписано от новия литовски митрополит Роман. Той е титулуван ипертим и литовски митрополит, като неговото име стои на 6-място, докато подписа на руския митрополит Теодул е на 12-то място. Заради тази поредност се предполага, че е възможно Роман да е посредничел по време на българо-византийските преговори и затова неговото име е изтеглено толкова напред. През 1356г. Роман и Алексий отишли в Цариград за да се реши спорът между тях за територията на диоцезите им. Калист, който отново заел  патриаршеския пост след абдикацията на Йоан Кантакузин предоставил на Роман Литва и Малорусия, но той успял да се утвърди и в Киев. Когато през 1358г. митрополит Алексий отишъл в Киев бил арестуван, но успял да избяга в Москва. По това време в диоцеза управляван от Роман попадали Полоцка, Туровска, Владимирска, Перемишълска, Галицка, Луцка, Холмска, Черниговска, Смоленска, Брянска и Белгородска епархии. През 1361г. цариградския синод отново се произнесъл по споровете между Алексий и Роман, като в диоцеза на литовската митрополия останали Полоцкото, Туровското и Новогрудското епископства, както и Малорусия. Споровете между Алексий и Роман за Киев продължили до смъртта на последния през зимата на 1362г. Тъй като името на Роман фигурира в актовете на Цариградската патриаршия и тя се занимава със споровете между него и Алексий, то това показва, че само ръкополагането му било извършено от българския патриарх, но литовската митрополия в крайна сметка останала на подчинение на Цариград. От друга страна обаче по-късно когато близките до патриарх Евтимий Киприан и Григорий Цамблак били поставени за московски, респ. за киевски митрополит, пак са се появили проблеми с цариградската патриаршия. Това показва, че вероятно заради военните действия с турци, унгарци и савойци през 60-те години на ХІVв. противоречията между търновската и цариградската патриаршия да са стихнали временно, но не е било намерено трайно решение за преодоляването им.

Миниатюра от Лицевой Свод царя Ивана IV Грозного от 1550г. изобразяваща как търновският патриарх поставя Теодорит за митрополит

В резултат от влошените отношения по време на богослужение патриарх Калист престанал да споменава името на търновския патриарх. От българска страна била предприета ответна мярка и било преустановено споменаването на името на цариградския патриарх. Свети Теодосий Търновски и ученикът му Роман се опитали да помирят страните по този въпрос и изпратили писмо на цариградския патриарх. Калист обаче отговорил надменно, като дори заявил, че Теодосий ІІ му е подчинен и заедно с останалите източни патриарси са в положение близко до това на митрополитите спрямо цариградския патриарх.

По времето на патриарх Теодосий просияли светците Теодосий Търновски и Ромил Видински. Пак по негово време по молба на свети Теодосий Търновски цар Иван Александър отпуснал средства за изграждане на храм и кула за убежище при разбойнически нападения на монасите за създадения в Парория манастир на Григорий Синаит.

В онази епоха Църквата била смущавана и от ереси. Един монах на име Теодорит пристигнал от Цариград в Търново под предлог, че е лекар. Той бил последовател на Акиндин и Варлаам, а освен това се занимавал с магьосничество и пророчества. Благодарение на лекарската си дейност, а също и заради пророчествата и магьосничеството той успял да привлече последователи. Той ги учел да се покланят на дъб, а също да принасят в жертва овце и агнета. Свети Теодосий Търновски изобличил Теодорит, а Иван Александър в знак на благодарност финансирал изграждането на храм и жилищно-отбранителна кула за Келифаревския манастир.

Скоро след това обаче монахинята Ирина от Солун, която била привърженичка на месалианската ерес успяла да събере последователи сред атонските монаси. В Света гора бил свикан събор, на който привържениците й били изобличени и прогонени. Двама от тях – Лазар и Кирил Босота отишли в Търново. Там Лазар започнал да обикаля съвсем гол целия град. Кирил Босота започнал да проповядва срещу светините и кръста, а освен това устройвал пиянства. Той учел, че сънищата били божествени видения и подучвал мъжете и жените да се отказват от законния брак. Кирил Босота привлякъл като свой ученик поп Стефан. Бил свикан църковен събор с участието на църковния клир и членовете на българското правителство. Свети Теодосий Търновски изобличил тяхното учение. Лазар разбрал заблудата си и прекарал в покаяние остатъка от живота си. Кирил Босота и поп Стефан обаче не се отказали от заблужденията си и затова били жигосани и изгонени извън пределите на българското царство.

След това един монах на име Теодосий започнал да проповядва мъжете да се разделят с жените си и да го следват. При това всички се събличали чисто голи и той искал да стъпват по неговите стъпки. Тяхното поведение било резултат повече от невежество, отколкото последица от усвояване на някоя от традиционните ереси. Затова когато свети Теодосий Търновски изобличил заблужденията им, участниците в тази секта се върнали към православието.

По-сложен се оказал въпросът с евреите, които пребивавали в столицата. Когато цар Иван Александър се развел с първата си съпруга и се оженил за еврейка, то нейните сънародници разчитайки на нейното покровителство започнали да критикуват открито православието. За изобличаване на евреите през 1359г. в Търново бил свикан църковен събор, на който присъствали цар Иван Александър, втората му съпруга Теодора със синовете си Иван Шишман и Иван Асен, патриарх Теодосий ІІ, преславския митрополит Доротей, силистренския Захарий, провадийския Лазар, ловешкия Партений, пловдивския Мануил, софийския Леонтий, мадитския Яков, епископ Доротей, архимандрита на „Великата лавра” Йоаникий, а също свети Теодосий Търновски с учениците си Роман, Сава, Тимотей, Дионосий и други. Била издадена съборна грамота, с която било осъдено учението на евреите.

В края на живота си свети Теодосий заминал за Цариград за да се срещне с патриарх Калист, с който заедно били учили при свети Григорий Синаит. Патриарх Теодосий ІІ не бил съгласен да се състои такава среща, но въпреки това светецът заминал за Цариград. По време на престоя си в столицата на Византия починал на 27 ноември 1363г. в манастира „Свети мъченик Мамант“.

Не е известно кога е починал патриарх Теодосий ІІ.

Бележка на патриарх Теодосий в книгата с Пандектите на Никон Черногорец, която е била реставрирана от монах Петър през 1794г.: „Теодосий, по Божия милост архиепископ на славния Цариград Трънов и патриарх на всички българи, дарява тази книга на свети Никон в Зографския манастир „Свети великомъченик и победоносец Христов Георги и вечна му памет. Амин.“. При поправката липсващите страници били заменени с нови, а липсващите части от страници били попълнени, а листа с бележката от стария ръкопис е бил добавен към новия.

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

  1. Иван Дуйчев, Стара българска литература, С., т. 2, стр. 165, 169-171, 226, 389, 400.
  2. Иванов, Й., „Български старини из Македония“, 3 изд., С., 1970, стр. 234 – 235
  3. Рогожский летописец. Л. 281 об., 282. ПСРЛ. Том XV. Москва, 2000. С. 61, 63-65, 73.
  4. Miklošich F., Müller I. Acta et diplomata graeca medii aevi sacra et profana. Vol. I. Vindobonnae, 1860. Akt CLXXXIII, p. 425—430, Akt CLXXXV, p. 433; Akt CLVII. — P. 350—351
  5. Geizer H., „Beiträge zur russischen Kirchengeschichte aus griechischen Quellen“, „ Zeitschrift für Kirchengeschichte“, XIII, 1892, стр. 261.
  6. Соколов П,. „Русский архиерей из Византии и право его назначения до начала XV века“, Киев, 1913, стр. 271.
  7. Мейендорф И., „Византия и Московская Русь: Очерк по истории церковных и культурных связей в XIV веке“, гл. VІІ, Paris: YMCA-PRESS, 1990;
  8. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 7182
  9. Лихачев Н.П., „Рукопись, принадлежавшая патриарху Феодосию Тырновскому“, ИОРЯС, Москва, 1905, т. 10, Кн. 4, стр. 312– 319;
  10. Павлова Р., „Неизвестен ръкопис с подписа на българския патриарх Теодосий Търновски“, „Език и литература“, София, 1975, № 2, стр. 25–38;
  11. Павлова, Р., "Три рукописи четырнадцатого века с подписью болгарского патриарха Феодосия", „Славистични изследвания“, София, 1978. Кн. 4., стр. . 131–142.

 

Търсене
Календар
«  Март 2024  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Архив