Герман ІІ

АРХИЕПИСКОП ГЕРМАН ІІ

Печат на архиепископ Герман ІІ. В средата на турски: "Божи раб Герман, сегашен охридски патриарх". Около него на гръцки: "Герман, по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана Охрид".

Архиепископ Герман ІІ е бил воденски митрополит. След като архиепископ Григорий ІV поради старост подал оставка на 8 май 1688г. начело на Охридската архиепископия бил избран Герман. Изборът се провел във воденската катедрала „Успение Богородично” (наричана в по-старо време „Света София”).

Герман ІІ се опитал да сложи край на порочната практика кандидатите за владици вместо да бъдат избирани по установения ред направо да получават берат за поста чрез подкупи и така поставяйки Светия Синод пред свършен факт да се сдобиват с епархия. Тази практика станала причина за сериозно задлъжняване както на архиепископията, така и на епархийските владици. На 3 август 1689г. бъдещият архиепископ Игнатий ІІІ, се сдобил с берат и заграбил Бератската епархия. Герман ІІ подал молба до султана да бъде отстранен Игнатий и епархията да бъде дадена на бившия охридски архиепископ Партений ІІІ. Молбата била уважена, вероятно не с цел да се спази правовия ред в Османската империя, а за да бъде взет подаръкът за прехвърлянето на епархията. „Старият подарък” бил в размер на 6540 акчета.

На 7 септември 1689г. Герман ІІ подал молба до султана да бъде възстановен на поста си костурския митрополит Давид, като молбата била удовлетворена. „Подаръкът” бил в размер на 1000 акчета.

На 6 февруари 1689г. Герман ІІ с Давид Костурски и Теофан Гревенски отбелязали в Костурската кондика предаването завещаните накити от наследника на Агнес на пратениците от Йерусалим и Синай.

През февруари 1690г. в Костурската кондика бил вписан акт, с който Чаци Манолис обезпечавал трите си дъщери. Подписът е със следния текст: „Герман, по Божия милост архиепископ на І Юстиниана Охридска и на цяла България”

На 20 февруари 1690г. в Костурската кондика в документ за изплащане на заем Фаса, вдовица на Коци има негов подпис със следното титулуване: „Герман, по Божия милост архиепископ на І Юстиниана Охридска”

През 1690г. Герман подал две молби до султана, като в едната искал да бъде одобрен избора на Игнатий за бератски митрополит, а с другата на Макарий за корчански митрополит, тъй като Партений поради влошаване на зрението е бил подал оставка. За одобряването на избора на Игнатий бил даден „подарък” в размер на 3540 акчета. За размера на „подаръка” за назначаването на Макарий е посочено само, че е бил като предишния.

През януари 1691г. Герман се е подписал в костурската кондика във връзка с разтрогването на брака на Касаница и Папас Политис, тъй като съпругът бил изневерил. Същия месец в кондиката са вписани още 2 акта, които са подписани от Герман. Единият се отнася до имуществото на Коста, брат му Димо и съпругата му Агнес, а вторият акт е за връщане на заем от 500 гроша на Агнес.

Въпреки направените отстъпки на 8 август 1691г. Давид, Игнатий и Макарий детронирали архиепископа, като в синодалния акт за низложението е посочено, че: „Герман се показа нехаен и ленив към изплащане на царските данъци с недаване три години харадж за поддържане и управление на тази наша страна и живеещите в нея архиереи, като остави тъй да се каже всички нас в опасност и преследване; тъй като разпиля всичко с необмислено разнасяне на приходите и се показа неопитен, като направи някои явни нередности и бъркотии, а при това и за развала на страната ламтеше за слава и направи голяма пакост на епархията, ние, подведомствените владици на тази пресвета Охридска и на цяла България архиепископия, събрани заедно с Герман, го намерихме за непотребен, разорител и ленив и го отхвърлихме, като го свалихме от архиепископското управление и никак не одобрихме управлението в самата велика съборна църква „Света София”, на чудотворната наша Богородица и Приснодева Мария”. Съдейки по името на храма вероятно става дума за воденската катедрала, където Герман ІІ е бил митрополит преди да стане архиепископ (по това време охридската катедрала „Света София” е била превърната в джамия). На мястото на Герман ІІ бил избран Григорий V Търновски.

Игнатий не се задоволил и с това, а заедно със своите съмишленици на 1 август 1693г. детронирали и Григорий V, като в акта за низложението било отбелязано: „понеже нейният предишен противозаконно архиерействащ Григорий се показа недостоен и доброволно подаде оставката си. И така, като престолът се отърва от неговото грабителство и беззакония”. От акта за избора на Зосим от 9 юли 1695г. става ясно, че Григорий V си подал оставката, тъй като неговият наследник му платил за това, а след това отново с „подарък” Игнатий ІІІ се сдобил с берат за архиепископ и като поставил Светия Синод пред свършен факт заграбил престола. Игнатий ІІІ се възкачил на 13 август 1693г. на архиепископския престол.

Герман отказал да признае легитимността както на снемането му от престола, така и на избора на Григорий V и на Игнатий ІІІ. Той се присъединил към привържениците на сисанийския митрополит Зосим. На 7 април 1695г. било взето повторно решение за низложението на Григорий V, а Игнатий ІІІ вече бил подал оставка. Под този акт Герман се подписал само като бивш охридски архиепископ. В синодалния акт от 10 април 1695г. вече се е подписал като воденски проедър, което означава, че е получил управлението на епархията, която имал преди да стане архиепископ. За да се сложи край на кризата с наличието на няколко претендента да са архиепископи Герман подал официално оставка като архиепископ на 9 юли 1695г. След като Герман ІІ, Григорий V и Игнатий ІІІ подали оставка за архиепископ бил избран сисанийския митрополит Зосим ІІІ.

Снегаров допуска, че Герман за кратко е бил архиепископ и през 1702г., тъй като в един сандък с архиерейски одежди Кънчов открил върху три охридски богослужебни съда (сребърна чаша, дискос и звездица) монограма ГМНАРХ (= Γερμανός ἀρχιεπίσκοπος), а на чашата имало изписана 1702 година.

На 1 април 1705г. цариградския патриарх Гаврил отговорил на въпросите на Герман. Герман е титулуван като „бивш охридски, проедър воденски”.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1932, 1995, стр. 203, 216;

2. Снегаров, Иван. „Един охридски документ”, В: „Македонски преглед”, г. 11 (кн. 3 и 4). стр. 115-116;

3. Gelzer, H., „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, стр. 138, № 68;  стр. 49-50, № 7, стр. 51-54, № 10-11, стр. 61-65, № 18-19.

4. Gelzer, H., „Der wiederaufgefundene Kodex des Hl. Klemens und andere auf den Patriarchat Achrida rechtsunge Urkundensammlungen”, Leipzig, 1903, стр. 92-93, № 22-27

5. Тодорова, М.., „Подбрани извори за историята на балканските народи 15-16 век”, София, 1977, стр. 50.;

            6. Péchayre, A.-P., „L'archevêché d'Ochrida de 1394 à 1767: A propos d'un ouvrage récent (suite et fin)”. In: „Échos d'Orient”, т. 35, № 183, 1936, стр. 299-300, 310;

            7. Голубинский, Е, „Краткий очерк православных церквей – Болгарской, Сербской и Румънынской или Молдо-Валашкой”, М, 1871, стр. 139

8. Документи на Охридската архиепископия

9. Ζακυθηνός, „Συμβολαί εις την ιστορίαν των εκκλησιών Αχρίδος και Ιπεκίου”, В: „Μακεδονικά”, 1, стр. 430-435;

10. Ἀλεξούδης, Ἄν., „Συνοδικαὶ πράξεις τῆς Ἀρχιεπισκοπῆς Ἀχριδῶν καὶ πάσης Βουλγαρίας”, Δελτίον τῆς Ἱστορικῆς καὶ Ἐθνολογικῆς Ἑταιρείας τῆς Ἑλλάδος, 1892 [1893], 4, стр. 553–558

11. Кънчев, В., „Новонайдени охридски старини”, В: СНУ, XIII, 1986, стр. 263, т. 10);

12. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, 1905, т. III, стр. 789–806, 812- 831 (№ 1515).