Игнатий ІІІ

АРХИЕПИСКОП ИГНАТИЙ ІІІ

На 3 август 1689г. бъдещият архиепископ Игнатий ІІІ се сдобил с берат направо от турските власти без да е избран от Синода за митрополит и така заграбил Бератската епархия. Герман ІІ подал молба до султана да бъде отстранен Игнатий и епархията да бъде дадена на бившия охридски архиепископ Партений ІІІ. Молбата била уважена, вероятно не с цел да се спази правовия ред в Османската империя, а за да бъде взет подаръкът за прехвърлянето на епархията. „Старият подарък” бил в размер на 6540 акчета.

През 1690г. архиепископ Герман ІІ подал две молби до султана, като в едната искал да бъде одобрен избора на Игнатий за бератски митрополит, а с другата на Макарий за корчански митрополит, тъй като Партений поради влошаване на зрението е бил подал оставка. За одобряването на избора на Игнатий бил даден „подарък” в размер на 3540 акчета. За размера на „подаръка” за назначаването на Макарий е посочено само, че е бил като предишния.

Въпреки направените отстъпки на 8 август 1691г. Игнатий взел участие в детронирането на архиепископа. Още преди формалния синодален акт за низложението на Герман Игнатий показал, че е взел страната на Григорий V. На 4 май 1691г. той заедно с Григорий V и други владици се е подписал в акт отнасящ до манастира „Свети Йоан Предтеча” край Москополе, а на 12 юли 1691г. пак заедно са споменати в  протокол за изграждане на храм на „Св. Параскева” в Кавая, Дебърско.

Формално обаче, акта за низвержението на архиепископ Герман и избор на Григорий за охридски архиепископ е едва от 8 август 1691г., а интронацията станала на другия ден, на 9 август, в неделя. В избора участвали първопрестолният Давид Костурски, Игнатий Бератски, Макарий Корчански, Зосим Сисанийски, Игнатий Битолски, Теофан Гревенски и Арсений Горо-Мокренски. Другите двама претенденти, които се надпреварвали при избора били Макарий Корчански и Арсений Горо-Мокренски.

Но Игнатий ІІІ не се задоволил само с възвръщането на Бератската епархия и прогонването на Герман. Той дал пари на Григорий V, в замяна на което архиепископът подал оставка. В акта за избор на архиепископ Зосим е описано как е станало получаването на архиепископския престол: „архипископстващият Игнатий, по Божие съизволение и за нашите грехове, беше съвършено недостоен, неспособен и лишен от всяка законна и църковна наука, практика и редовност, както се видя и от самото начало на неговото възкачване на патр. престол, тъй като то стана без синодалното поканване или съветване на светите архиереи, а с измама и с подкупване на архиепископстващия преди него Григорий, на когото уж взел съгласието и оставката. Като стана от лош по-лош, той тайно се възкачи с царски берат на архиепископския престол. По причина на тоя берат, който неизбежно требваше да се изпълни, някои владици му се покориха неволно, като мислеха, че той ще въведе някакъв ред и че притежава църковна и християнска дарба.”

Синодалният акт за избор на Игнатий ІІІ за охридски архиепископ е от 1 август 1693г. Акта е подписан от Давид Костурски, Даниил Драчки, Макарий Корчански, Партений Преспански, Арсений Горо-Мокренски и Козма Китийски. В интронационния акт Игнатий ІІІ обещал, че ще управлява: „като спазвам безупречно поведение и чист живот, като пазя във всичко установеното от светите отци, като постоянствам в християнското поведение и чедолюбиво разположение спрямо всички братя”

По времето на архиепископ Игнатий ІІІ на 24 януари 1694г. Даниил бил избран за Корчански и Селасфорски митрополит, а на 14 ноември 1694г. Дионисий е бил избран за костурски митрополит .

За Игнатий ІІІ се оказало по-лесно да снеме своите предшественици Герман и Григорий V, отколкото той самия да се задържи на трона. През 1695г. Игнатий ІІІ подал оставка. В акта за избор на архиепископ Зосим освен за начина, по който Игнатий ІІІ е станал архиепископ са отправени и допълнителни упреци: „Напротив той не обърна никакво внимание на законите и наруши правилата на светите отци. Освен че извърши много беззакония и пакости на страната, но даде още власт на нечисти и чужди мирски свещеници, а при това и извади излишни берати за две епархии: Пелагонийската и Дебърската, на които, наместо законните архиереи, постави нечисти миряни. И ето две години вече откакто свещенодействат тия нечестиви лица, мамят християните и оскверняват вярата.”.

Игнатий ІІІ след като подал оставка като архиепископ получил отново предишната си Бератска епархия. Макар той и Герман при напускането на архиепископския престол да били подложени на тежки упреци, след това те се помирили с останалите владици.

През месец август 1703г. Игнатий ІІІ отново бил архиепископ и изпратил писмо на цариградския патриарх Гаврил III във връзка с претенциите на владиците на Мелник, Солун и Вела.

През 1706г. архиепископ вече е бил Дионисий ІІ, а в синодалния акт Игнатий ІІІ се е подписал само като проедър.

След повторното управление на Игнатий ІІІ името му се среща рядко в синодалните актове. По-късно той се оттеглил и от управлението на Бератската епархия, чийто митрополит станал Никифор. Причината явно е напредналата възраст.

Във връзка с кризата причинена от управлението на Филотей той и Зосим ІІІ се намесили, като на 1 февруари 1719г. подписали синодалния акт за низложението на архиепископ Филотей. Зосим ІІІ се е подписал като сисанийски проедър, а Игнатий само като бивш охридски архиепископ и геронт.  Във интронационния си акт от 6 февруари 1791г. архиепископ Йоасаф ІІ изказал благодарност за избора си на сисанийския проедър Зосим (ІІІ), стареца Игнатий (ІІІ) и останалите синодални архиереи. На 21 февруари 1719г. било съставено архиепископско и синодално послание срещу вътрешните размирици, което било подписано от Игнатий ІІІ като бивш охридски архиепископ.

Геронт буквално означава старец, но в синодално отношение има значението на старейшина. В Цариградската патриаршия геронтите са владиците с епархии близо до Цариград, които формират Малкия синод. Владиците от по-отдалечени епархии също имали задължение да участват в заседанията на Синода, но по-рядко. Бившите предстоятели без епархии, които пребивавали в църковния център подпомагали дейността на църковния глава и Синода и също се явявали такива старейшини. Във втория случай тяхното участие е било търсено да допринесат за авторитета на някой акт, тъй като те формално вече нямали църковна власт.

Последвало продължителното управление на архиепископ Йоасаф, по време на което финансовото състояние на Охридската архиепископия се стабилизирало. За съжаление това бил последният бележит охридски архиепископ. Посланието срещу вътрешните размирици е последния известен днес документ подписан от Игнатий ІІІ. Така макар да станал митрополит предизвиквайки размирици, в края на живота си Игнатий ІІІ допринесъл за настъпване на продължително спокойствие и стабилност на Охридската архиепископия.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1932, 1995, стр. 204;

2. Снегаров, Иван. „Един охридски документ”, В: „Македонски преглед”, г. 11 (кн. 3 и 4). стр. 113-127;

3. Gelzer, H., „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, стр. 31, № 3; стр. 48-50, № 6-7; стр. 52, № 9; стр. 54-61, № 12-17; стр. 64-67, № 19-20; стр. 83-86, № 32; стр. 88-94, № 34-35; стр. 132-133; стр. 138, № 70 и 73; стр. 140, стр. 155-156;.

4. Gelzer, H., „Der wiederaufgefundene Kodex des Hl. Klemens und andere auf den Patriarchat Achrida rechtsunge Urkundensammlungen”, Leipzig, 1903, стр. 95, № 30;

            5. Голубинский, Е, „Краткий очерк православных церквей – Болгарской, Сербской и Румънынской или Молдо-Валашкой”, М, 1871, стр. 139

6. Документи на Охридската архиепископия

7. Ἀλεξούδης, Ἄν., „Συνοδικαὶ πράξεις τῆς Ἀρχιεπισκοπῆς Ἀχριδῶν καὶ πάσης Βουλγαρίας”, Δελτίον τῆς Ἱστορικῆς καὶ Ἐθνολογικῆς Ἑταιρείας τῆς Ἑλλάδος, 1892 [1893], стр. 548-553; 555-569;

8. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, 1905, т. III, стр. 799–803;

9. Ζακυθηνός, „Συμβολαί εις την ιστορίαν των εκκλησιών Αχρίδος και Ιπεκίου”, В: „Μακεδονικά”, 1, стр. 430-435;