Йосиф

АРХИЕПИСКОП ЙОСИФ

Подпис на "Ахридски Йосиф" под бележка на монаха Киприян от 1751г. в евангелие принадлежало на Слепченския манастир

Преди да стане охридски архиепископ Йосиф е бил битолски митрополит. Като такъв е споменат през 1714г. в синодалния акт за избор на Филотей за охридски архиепископ, през 1718г. в съгласителния акт за избор на Йоасаф за охридски архиепископ, на 1 февруари 1718г. в синодалия акт за низложението на архиепископ Филотей, на 16 февруари 1719г. в синодалния акт за избор на Йоасаф ІІ за охридски архиепископ, на 21 февруари 1719г. в синодален акт срещу вътрешните размирици, на 25 ноември 1727г. върху антимнис за храма „Свети Димитър” с надписи на гръцки и славянски език, на 26 юни 1735г. в синодален акт за избор на Даниил за велешки владика, през месец юли 1742г. в бланкетна индулгенция и през март 1743г. в синодален акт за избор на Никифор за сисанийски митрополит.

В кондиката на Охридската архиепископия е вписан интронационния (встъпителен) акт на архиепископ Йосиф от 13 януари 1746г.

На 4 юли 1746г. на архиепископ Йосиф издал на йеромонах Калиник от костурския манастир „Света Богородица” препоръка за да събира милостиня.

От 1746г. са запазени две разписки подписани от архиепископ Йосиф. В едната Разписка е посочена само годината, като от нея става ясно, че по това време Корчанско-Селасфорската епархия вече не се е ръководела от архиепископ Йоасаф ІІ, а от митрополит Никифор. Това потвърждава известието на Бодлев, че Йоасаф ІІ е починал на 22 октомври 1745г. Другата Разписка е от 9 юни 1746г..

По времето на архиепископ Йосиф цариградския патриарх отново започнал да се намесва в делата на Охридската архиепископия. Така цариградския патриарх Йеремия се намесил в управлението на училището в Сятища, а след това патриарх Паисий е взел отношение във връзка с претенциите на охридския свещеноиконом Трендафил да има първенство по време на богослужение пред сятищкия свещеноиконом Йоан. Йосиф прочел от амвона патриаршеското решение и заповядал на Трендафил да се откаже от претенциите си. Трендафил не отстъпил и през месец юли 1747г. патриархът го низложил. Тази крайна мярка накарала Йосиф да се намеси по-решително и изпратил до патриарха две „братски” писма, с които защитил своя подчинен.

През 1748г. архиепископ Йосиф издал синодален акт, с който се уреждали отношенията между Охридската архиепископия и Георги Русев, синът на покойният Зосим ІІІ, във връзка с къщата, която той подарил да служи като седалище на сисанийските митрополити. Според акта къщата оставала притежание на сисанийските митрополити, но земите и другите имоти на покойния архиепископ принадлежали на неговия наследник.

През 1748г. Йосиф издал Разписка на сисанийския митрополит Никифор.

През 1751г. в едно евангелие, което е принадлежало на Слепченския манастир архиепископ Йосиф е потвърдил бележката на монаха Киприян за направените разходи за построяването на воденица. Подписът на архиепископа е със зелено мастило, като е положен и манастирския печат.

В синодален акт от 15 август 1752г. от времето на Дионисий ІІІ се е подписал като битолски проедър, т.е. вече не е бил архиепископ, а е ръководел предишната си епархия. Като такъв се е подписал и в актове от 1 март 1753г., 4 август 1756г., в два акта от 8 юли 1761г. от времето на архиепископ Кирил, в който името на Дионисий ІІІ също фигурира като на бивш архиепископ. Подписът на Йосиф в разписката на сисанийския митрополит Никифор от 1661г. е на кирилица.

Разписка от 6 март 1759г. погрешно е била датирана, че е издадена през 1749г. Тя обаче е от времето на архиепископ Кирил, а посочения в нея 7 индикт отговоря на 1759г., а не на 1749г. Подведен от грешното датиране Бодлев е счел, че през 1749г. Йосиф вече не е бил архиепископ. В тази разписка обаче като битолски митрополит е посочен Григорий, което означава, че има прекъсване на управлението на тази епархия от Йосиф в периода 1756-1761г. В периода на прекъсването изглежда е бил епископ на Прилеп и като такъв през 1757г. е споменат като прилепски проедър върху една икона от манастира Трескавец.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1932, 1995, стр. 137, 142, 208-209, 241, 285-286, 294, 383-384, 387, 392, 398, 400, 407, 417-419, 421, 527, 571;

2. Беласчев, Г., „Изданията, преписите и значението на Кодекса на Охридската архиепископа за нейната история”, В: ПСБКД, 55-56, 1898, стр. 193, 204, 219-220;

3. Gelzer, H., „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, стр. 103, № 43; стр. 105, № 3, стр. 106 – 111, № 44-51; стр. 124–125, № 68;

4. Gelzer, H., „Der wiederaufgefundene Kodex des Hl. Klemens und andere auf den Patriarchat Achrida rechtsunge Urkundensammlungen”, Leipzig, 1903, стр. 46; стр. 102-103, № 4-5;

5. Péchayre, A.-P., „L'archevêché d'Ochrida de 1394 à 1767: A propos d'un ouvrage récent (suite et fin)”, В: „Échos d'Orient”, т. 35, № 183, 1936, стр. 316

6. Документи на Охридската архиепископия

7. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, 1905, т. III, стр. 845-846; стр. 875-876; стр. 878, № 1541; стр. 881, № 1542;