Понеделник, 25.10.2021, 17:44
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Матей

АРХИЕПИСКОП МАТЕЙ

 

 

Архиепископ Матей е бил споменат за пръв път в надписа в храма „Свети Илия“ в село Елшани през 1408г. Споменат е също така и в един служебник от Слепченския манастир, където е титулуван като: „Матей, нашия преосвещен архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България, и на всички Поморски и Западни земи“ (Архимандрит Aнтонинъ, Поѣздка въ Румелію, 1879, стр. 292, № 8).

         На 15 юни 1410г. край цариградското предградия Космидион се разиграла битката между претендентите за султанския престол Сюлейман Челеби и Муса Кеседжия. Възползвайки се от настъпилото временно затишие архиепископ Матей отишъл в Цариград за да защити правата на Охридската архиепископия. Това събитие е описано от епископ Неофит Гревенски от името на следващия предстоятел на архиепископията до император Мануил ІІ Палеолог: „докато предводителите на исмаилтяните не встъпиха в най-пагубната битка пред лицето на всички вас, там пред вратата на Новия Рим. Едвам тогава се удаде на моя достохвален предшественик, архиепископа кир Матей, да пристигне в тамошната спомената столица, който и се явил пред тогавашния патриарх и пред твоето могъщо и свето царство с целия ваш синклит и пред светия синод бил приет от вас по най-милостив начин, както той е разказвал; заедно с това той смело показал подарения хрисовул на неговата светейша епархия, както той казвал, или по-добре както ние сами виждаме, повелята, издадена в твоето свето царуване, като го приехте благосклонно, приведохте го в действие, и по мнението на всички били отстъпени от могъщото ти и свето царство с потвърдителен писмен указ, това което е естествено, се е посочвало в хрисовула относно епархиите и границите на управляваната от него света църква, и за по-силно и достоверно свидетелство се е подписало с киновар. Като получил това божественият мъж с увереност се върнал на мястото си, като поучавал паството и смело ръкополагал митрополити на Видинския и Софийския престол.“  В писмото до цариградския патриарх освен цитираното по-горе е било изтъкнато също, че архиепископ Матей: „с увереност показал открито пред лицето на целия синклит и синода хрисовула на посветените епархии, който хрисовул, като го разгледали, намерили границите на неговия диоцез достигащи до самите граници на Адрианополската епархия и, както трябвало да се очаква, единодушно и със съгласието на всички задружно отстъпили това, което й принадлежало и в утвърждаващия указ на държавния и свет наш самодържец е подписано за по-твърдо заверение с киновър. Така щото достохвалния мъж, като взел това, се отправил смело и ръкополагал в своите епархии.“.

         Благодарение на този императорски акт Охридската архиепископия успяла постепенно да си върне също отцепилите се през ХІІІ век сръбски епархии, а също митрополиите на Влашко и Молдова.

         Матей най-вероятно се е възползвал от опита на император Михаил VІІІ Палеолог да ликвидира на Лионския събор Търновската патриаршия и Сръбската архиепископия, като подтикне тогавашния охридски архиепископ да поиска техните епархии позовавайки се на повелите на императорите Юстиниан І и Василий ІІ. Мануил ІІ и цариградския патриарх явно не от стремеж за справедливост, а от желание да оправдаят присвояването на епархиите на Търновската патриаршия потвърдили правата на Охридската архиепископия, дадени от Юстиниан І и Василий ІІ. В писмото, с което предизвикал спора, цариградския патриарх не пропуснал да заяви: „до учредяването на Търновската патриаршия и подир подчинението й нам“. По този начин обаче към Охридската архиепископия били придадени и присвоените по-рано от цариградския патриарх Видинска и Софийска епархии, което станало причина за размяната на цитираните писма. Възможно е да е било оказано на архиепископа съдействие и от турска страна, тъй като Цариград все още е бил византийски и претендентите за трона вероятно са предпочитали техните територии да имат църковен ръководител, който пребивава в техните земи.

         Непосочения по име цариградски патриарх изглежда е Матей І (1397-1410), който починал наскоро след това през август 1410г. Скоро след това навярно починал и неговия съименник архиепископ Матей, защото когато следващия цариградски патриарх Евтимий (1410—1416) се опитал да си върне Видинска и Софийска епархия в протеста написан от Неофит Гревенски до император Мануил ІІ е казано: „още не са засъхнали начертанията на твоя застъпнически свитък“.

         В писмото си до цариградския патриарх Неофит Гревенски казва за архиепископ Матей: „тъй като, както знаем, той не е бил несведущ на богоподобните божии и свещени канони“.

         Възможно е именно архиепископ Матей да е споменатия от Йоан Плусиаден в „Диалог за Флорентинския събор“ редом с Теофилакт Охридски изтъкнат полемист срещу католиците.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия“, т. 2, Второ фототипно издание, София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1932]. стр. 182-183;

2. Г. Беласчев, „Нови известия за черковното ведомство на Видинската и Софийската епархия през първите години на тяхното завладяване от турците”, СНУ, т. ХVІІІ, 1901г., стр. 150-153; Г. Беласчев, „Кореспонденцията между цариградския патриарх и охридския архиепископ през ХVв.“, Списание „Минало. Българо-Македонско научно списание“, кн.1, 1909, стр. 3-15; Г. Беласчев, „Кореспонденцията между охридския архиепископ и император Мануил ІІ Палеолог“, Списание „Минало. Българо-Македонско научно списание“, кн.2, 1909, стр. 123-135; Писмо на цариградския патриарх до охридския архиепископ, Писмо на охридския архиепископ до цариградския патриарх и Писмо на охридския архиепископ до император Мануил ІІ Палеолог;

3. Trapp, E. „Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit“, Wien, 1976-1996, № 17313

         4. Архимандрит Aнтонинъ, „Поѣздка въ Румелію“, 1879, стр. 292, № 8

         5. Johannes Plusiadenos, “Dialexis”, PG 159, стр. 968;

         6. H. Gelzer, „Der wiederaufgefundene Kodex des hl. Klemens und andere auf den Patriarchat Achrida bezügliche Urkundensammlungen“, L., 1903, стр. 99-102.

Търсене
Календар
«  Октомври 2021  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Архив