Харитон

АРХИЕПИСКОП ХАРИТОН

Превод на руски на грамота на архиепископ Харитон. Постъпващите в Посолския приказ в Москва грамоти се превеждали на руски език и така се представяли на царя.

Първото известие, което може да се свърже с архиепископ Харитон е в писмо на Константин Евстатиев от 4 март 1643г., който съобщавал за действията на султана против Персия, за намеренията на Полша да нападне Русия, за приготвянето на татарите за поход, а също се отправяла молба да се уважат исканията на неназованите по име александрийски патриарх и охридски архиепископ. Тъй като през същата година са регистрирани грамоти от архиепископ Харитон, то вероятно става дума за него.

Първото датирано споменаване на Харитон като архиепископ е от 11 юли 1643г., когато в Русия пристигнал Петър Юриев, който носел грамота издадена от него до цар Михаил Фьодоров, в която се молело да даде милостиня на някакъв беден християнин.

В следващата бележка в регистъра е отразено, че през месец юли 1643г. архимандрит Герман, игумен на кременишкия манастир „Успение Богородично” (Костурско) е бил задържан в Путивил и не му се разрешавало да продължи за Москва. Герман носел препоръчителна грамота от цариградския патриарх. След като получил разрешение да продължи и пристигнал в Москва Герман подарил на царя частица от Христовия кръст и миро от мощите на свети Димитър Солунски, на царицата икона на света Богородица, а на престолонаследника Алексей Михайлович икона на свети Георги. За да удостовери автентичността на частицата от кръста Герман донесъл грамота подписана от охридския архиепископ Харитон, от 6 митрополити и 1 епископ. Архимандритът разказал, че манастирът имал тежък дълг към турците и за погасяването му се наложило да бъде взет заем от евреите, за обезпечаването на който трябвало да бъдат заложени богослужебните книги, кръстовете, църковните одежди и утвар. Дългът се равнявал 750 рубли. Царят дал на Герман освен обичайните подаръци, още 100 рубли.

На 11юли 1644г. в Русия пристигнал Парашкев (Петър) Юриев, който носел грамота от архиепископ Харитон до цар Михаил Фьодоров, в която се молело да даде милостиня на някакъв християнин, който бил разорен от турците.

На 25 април 1645г. пристигнал Марио, който носел грамоти от александрийския патриарх Никифор и от архиепископ Харитон до цар Михаил, в които се молело да се помогне на някакъв християнин да откупи баща си и брат си, които били заловени от разбойници.

На 29 април 1645г. пристигнал Стефан Касторианов, който носел грамота от архиепископ Харитон до цар Михаил, в които се молело да му се помогне да изплати наложения му от турците дълг.

На 24 юни 1645г. пристигнал Николай Иванов, който носел грамота от архиепископ Харитон до цар Михаил, в които се молело да му се помогне да изплати наложения му от турците дълг.

На 27 юли 1645г. в Москва пристигнал Петър, който носел грамота от охридския архиепископ.

През същата 1645г. (следващата бележка е от 14 септември) пристигнал Парашкев, който носел грамота от архиепископ Харитон до цар Михаил, в която се молело да се помогне на някакъв разорен християнин.

Кариуполския епископ Неофит се отправил за Русия за търси помощ във връзка с финансовите затруднения, в които изпаднал заради турските притеснения. Пристигнал там на 14 септември 1645г. Той носел грамоти от цариградския патриарх Партений (издадена през юли 1644), от бившия патриарх Атанасий (издадена през септември 1645г.), от охридския архиепископ Харитон и халкидонския митрополит Даниил.

На 2 ноември 1645г. в Путивил пристигнал гревенският митрополит Сергий с грамота от архиепископ Харитон. Харитон написал, че е имал желание да посети Русия и да се срещне с предишния цар. Но Михаил Романов междувременно починал, а архиепископът бил твърде стар за да измине дългият път до Москва. Затова при цар Алексей били изпратени гревенския митрополит Сергий и книгопазителя Мисаил Никитин с грамота от архиепископа. В нея архиепископът се подписал като: „Харитон, по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана Охридска и цяла Сърбия, България, Албания, Втора Македония и прочее". Втора или Долна Македония е името на антична римска провинция. Тя се е намирала приблизително там, където е днешната гръцка провинция Западна Македония. Лихнида попадала в Първа или Горна Македония, а територията й приблизително съвпада с днешната държава Северна Македония.  Владиката носел грамота и от молдавския владетел Василий Лупу, който молел царя да помогне на Харитон, наречен в препоръката охридски патриарх. Според изложеното в грамотата на Харитон архиепископията изпаднала в тежък дълг заради искания от турците данък. Заради задълженията турците взели църковната утвар и одежди. Архиепископът помолил царя да изпрати като милостиня нова църковна утвар и одежди.

През месец януари 1646г. в Русия пристигнал Иван Христофоров, който носел грамота от архиепископ Харитон до цар Алексей Михайлович, в която се молело да се помогне на някой си Филип да откупи сродниците си, които били попаднали в турски плен.

През месец май 1646г. (предходната бележка е от 30 април) в Русия пристигнал Герасим Теонов, който носел грамота от архиепископ Харитон до цар Алексей Михайлович, в която се ходатайствало да се отпусне милостиня на приносителя.

На 5 септември 1646г. в Русия пристигнал корчанският митрополит Гаврил, който носел грамота от архиепископ Харитон, в която се отправяла молба да се даде милостиня на приносителя, тъй като бил разорен от турците.

През месец май 1647г. (предходната бележка е от 15 май) в Русия пристигнал архимандрит Христофор, който носел препоръчителна грамота от архиепископ Харитон до цар Алексей Михайлович.

На 12 май 1649г. в Русия пристигнал митрополит Данило от Вела, който носел грамота от архиепископ Харитон до цар Алексей Михайлович с молба да окаже помощ за изплащането на дълговете на владиката.

През 1649г. в Русия пристигнал архимандрит Йоасаф от янинския манастир „Свети Георги”, който носел препоръчителна грамота от архиепископ Харитон до цар Алексей Михайлович.

На 10 март 1650г. пристигнал в Русия Костурския митрополит Киприян, който носел препоръчителна грамота от архиепископ Харитон. На 23 ноември 1651г. в Русия отново пристигнал костурският митрополит Киприан, заедно с  клисаря Сава, с племенника си Никола Теодоров и със слугата Митко Теодоров. Киприан носел препоръчителна грамота от охридския архиепископ Харитон. Царят приел Киприан в село Покровско и му дал милостиня.

Харитон е споменат в два недатирани документа записани в костурската кондика. В първият документ се титулува като: „кир Харитон, светейшия кандидат за І Юстиниана Охридска”. Предполага се, че този документ е от времето, когато Харитон е станал охридски архиепископ. Въз основа на това може да се допусне, че той е първопрестолния костурски митрополит споменат в грамотата на архиепископ Аврамий от 1631г. Във вторият се титулува като: „Харитон, по Божия милост архиепископ на І Юстиниана Охридска, Сърбия, България, Албания, [Западните страни и на други патриарх]. Документа се отнася до синодално решение за низвержението на един от владиците.

На 11 август 1652г. в Путивил пристигнал гревенския митрополит Висарион, който носел грамота от архиепископ Диниосий І, което означава, че Харитон вече не е заемал този пост.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 1932, стр. 197;

2. Муравьевъ, „Сношенія Россіи съ Востокомъ по дѣламъ церковнымъ”, ІI, С.П.Б., 1859г., стр. 238, 351; III, рък. стр. 523, 544, 553 и 573;

3. Каптерев, Н. Ф., „Ахридские архиепископы и подчинененные им иерархи разных кафедр, являвшиеся в Москву за милостыней в ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ столетия”, В:  „Прибавления к Творениям св. Отцом”, 1888, ч. 41, кн.1, стр. 110, 132-133;

4. Gelzer, H., „Der wiederaufgefundene Kodex des Hl. Klemens und andere auf den Patriarchat Achrida rechtsunge Urkundensammlungen", Leipzig 1903, стр. 85—86, № 7-8;

5. Gelzer, „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, стр. 27 № 53;

6. Голубинский, Е, „Краткий очерк православных церквей – Болгарской, Сербской и Румънынской или Молдо-Валашкой", М, 1871, стр. 138

7. „Москва – Сербия. Белград – Россия сборник документов и материалов Т 1 Общественно-политические связи XVI-XVIII вв”, 2009, стр. 247-248;

8. Леонид, „Архіепископія Первой Юстиніяны Охридская и ея просвѣтительное вліяніе на южныхъ славянъ – Болгаръ и Сербовъ", В: „Чтенiя въ Императорскомъ Обществѣ Исторiи и Древностей Россiйскихъ при Московскомъ Университетѣ”, М., кн. 4, 1866, стр. 64-65

8. РГДА, Фонд 52, Опис 1, л. 60, № 5; л. 60^об, № 42; 61 № 5, 61-61^об.  № 7; л. 63, № 1; л. 73^об. № 9, л. 76 № 7 (повторено и зачертано л. 76 ^об.); Опис 2, л. 26 ^об., № 195, л. 27, № 198, л. 27, № 199, л. 31, № 234, № 235 и № 236; л. 32, № 243 и № 244; л. 33, № 250; л. 34, № 259; л. 37, № 280; л. 43^об., № 333; л. 46, № 363; л. 47, № 370.