Вторник, 19.03.2024, 14:33
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Прохор

АРХИЕПИСКОП ПРОХОР

(около 1528 - 1550)

 

Прохор е споменаван като охридски архиепископ от около 1528г. до смъртта си през 1550г. Управлението на архиепископ Прохор преминало в непрестанна борба за опазване на териториалната цялост на автокефалната Охридска църква.

 

БУНТЪТ НА МИТРОПОЛИТ ПАВЕЛ СМЕДЕРЕВСКИ

 

         Най-ранните известия за Прохор са свързани с бунта на смедеревския митрополит Павел, който се опитал да се отцепи от Охридската архиепископия.

Първоначално сръбските земи били под властта на Охридската архиепископия. Първият сръбски архиепископ Сава І успял да се отцепи с помощта на цариградския патриарх, но без съгласието на охридския архиепископ и синода. През ХІVв. с подкрепата на цар Иван Александър и патриарх Симеон сръбския владетел Стефан Душан се провъзгласил за цар, а сръбския архиепископ бил обявен за патриарх. Този път цариградския патриарх се противопоставил и отказал да признае извършеното. След смъртта на втория и последен сръбски цар Урош деспот Йоан Углеш успял да постигне помирение между цариградския и сръбския патриарх. Завладяването от турците на Сърбия позволило на цариградския патриарх да пристъпи към ликвидирането на Сръбската патриаршия. Под предлог, че се възстановяват правата на Охридската архиепископия дадени от императорите Юстиниан І и Василий ІІ сръбските земи отново били присъединени към Охридската архиепископия. Освен сръбските земи били присъедини Влашката и Молдовската епархии, а архиепископ Матей си върнал Софийска и Видинска епархии. Цариградската църква не се примирила с връщането на епархиите, които успяла да заграби в последните години от съществуването на Търновската патриаршия. В берата от 1483г. даден от султан Баязид ІІ на патриарх Симеон І се вижда, че Софийската, Видинската, Влашката и Молдовската епархии са били преминали на подчинение на Цариградската патриаршия.

         Смедеревският митрополит Павел се възползвал от ширещата се корупция в Османската империя и се провъзгласил за архиепископ и дори патриарх, като вероятно срещу обещаване на по-висок харадж се е сдобил и с берат. Той обаче не бил подготвил предварително замисленото отцепване и плановете му срещнали решително противодействие от ръководителите на останалите поместни църкви.

         През 1529г. архиепископ Прохор свикал в Охрид архиерейски събор на който присъствали 12 владици, както и много йеромонаси, свещеници, църковни служители и знатни миряни. Съборът заплашил с отлъчване всеки, който смущавал реда на архиепископията и който похитял епархийска катедра. Също така бил издействан султански ферман, според който всеки кандидат за епархийска катедра е трябвало да иска берат не чрез местните кадии, а чрез охридския Синод и охридския кадия.

         След като научил от светогорския йеромонах Герман за бунта александрийският патриарх Йоаким изпратил послание до архиепископ Прохор, с което осъдил извършеното от Павел Смедеревски, като заявил, че привържениците на отцепника, които били духовници трябвало да бъдат низвергнати, а миряните – отлъчени. Архиепископ Прохор потърсил подкрепа и от Цариградската патриаршия. През месец септември 1530г. цариградския патриарх Йеремия І изпратил послание до Прохор, с което го уведомил, че е обсъдил случилото се със своя Свети Синод и било счетено, че извършеното от Павел Смедеревски е било неканонично, заради което той трябвало да бъде низвергнат, а сръбските земи трябвало да останат на подчинение на Охридската архиепископия, както разпореждали императорските хрисовули.

         В Охрид бил свикан поместен събор, пред който Павел Смедеревски признал вината си и се заклел, че друг път няма да си позволи подобна дързост. Съборът го низложил, но Павел не се подчинил, а продължил да се нарича ипекски архиепископ, като освещавал църкви, ръкополагал свещеници и дякони и дори поставил своя привърженик Теофан за епископ на Зворник.

         На 13 март 1532г. архиепископ Прохор свикал нов поместен събор, в който взели участие 29 архиереи и двама представители на други владици. Съборът отлъчил и низвергнал от църквата Павел, както и ръкоположените от него епископ Теофан Зворнишки, свещеници и дякони, като заплашил с анатема всеки, който би се опитал в бъдеще да всее подобен смут.

         Павел отново не се примирил. Той поставил епископи в Лесново и Кратово. Дори успял да издейства затварянето на архиепископ Прохор, на част от митрополитите и на чиновниците на архиепископията. Прохор успял да се освободи от затвора и отишъл в Цариград да се оплаче на султана. Там издействал ферман, според който архиепископията запазвала старите си граници и се разрешавало да се свика архиерейски събор, който да осъди Павел.

         Съборът бил свикан на 20 юни 1541г. Павел се явил на събора, но се държал надменно и не отговарял на задаваните въпроси. Били му отправени обвинения, че със съдействието на светската власт и чрез даване на пари се е сдобил с власт и че е оставил своята епархия и се е преместил в друга. Въз основа на посланието на патриарх Йеремия от 1530г., съборното послание на цариградския патриарх Генадий, 14 и 29 апостолски правила и 1 и 2 правило на Сердикийския събор били низложени Павел и ръкоположените от него Теофан Зворнишки, Неофит Лесновски и Пахомий Кратовски. Били заплашени с низвержение клириците, които свещенодействат с тях, с отлъчване миряните, които биха приели тяхното свещенодействие и с анатема онези, които решат да му погнат да вреди в бъдеще на архиепископията. Това решение било утвърдено от патриарсите Михаил Антиохийски и Кирил Йерусалимски.

 

СМУТЪТ СЪЗДАДЕН ОТ КОСТУРСКИЯ МИТРОПОЛИТ

 

През 30-те години на ХVІв. първопрестолния костурски митрополит също всял смут. Александрийският патриарх Йоаким изпратил послание до архиепископ Прохор, в което изразил своята подкрепа.

Не е посочено името на този костурски митрополит. Запазен е документ от 16 юли 1532г., от който става ясно, че тогава първопрестолния владика е бил Акакий, който на тази дата е бил свикал събор в своята епархия. Акакий е споменат като костурски митрополит през 1542г., а името на следващия митрополит Методий фигурира в документ от 1544г.

        

БОРБАТА С ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАТРИАРХ ЙЕРЕМИЯ І ЗА ВЛАШКАТА И МОЛДАВСКАТА ЕПАРХИИ

 

Архиепископ Прохор влязъл в сблъсък и с цариградския патриарх Йеремия І. Йеремия І е бил софийски митрополит, а на 31 декември 1522г. бил избран за цариградски патриарх, Той останал на този пост до края на живота си, макар да бил направен опит да бъде снет, но претендента Йоаникий І Созополски (1524-1525) успял да се задържи за кратко и Йеремия си върнал патриаршеския трон.

         Архиепископ Прохор успял да получи от султан Сюлейман Великолепни два фермана, единият издаден на 10 юни 1544г. адресиран до воеводата на Молдова, а вторият до воеводата на Влашко от 16 юни 1544г., с които му се позволявало да събира църковните доходи от двете воеводства. Патриарх Йеремия І обаче протестирал пред султана и обещал освен 4000 жълтици, които патриаршията плащала на Високата порта до този момент да дава още 100 жълтици за тези епархии. Султанът издал на 22 септември 1544г. ново разпореждане до воеводите, според което влашката и молдовската епархии се предавали под властта на Цариградската патриаршия.

         Патриарх Йеремия не успял да се наслади на постигнатия успех. Той се отправил за Влашко с много владици и духовници, но на 13 януари 1545г. починал през Враца, която била част от Търновската митрополия-екзархия.

         Името на архиепископ Прохор е споменато в поменика на Бистрицкия манастир, което показва, че макар и временно двете войводства са се намирали под негово ръководство.

Мануил Малакс, който е описал тази случка погрешно е посочил, че става дума за Берската епископия, която също погрешно я представил като подведомствена на солунския митрополит. Мануил Гедеон, а след него и Снегаров се усъмнили в това известие, като са приели посоченото от Мелетий Атински, че става дума за Сервийската епархия. След като М. Максим публикува трите документа издадени от султан Сюлейман І става ясно, че описаните събития се отнасят до Влашката и Молдовската епархии. Така става ясно и защо разказът продължава със заминаването на патриарх Йеремия в новозавзетите епархии и кончината му по пътя. В случай, че веднъж дължимата от патриаршията сума от 4000 жълтици е била увеличена с още 100 за Влашката и Молдавската епархии, то ако е имало подобен спор и за Верейската или Сервийската епархия, би трябвало задължението на Йеремия І да е нараснало първо на 4100, а после на 4200. Но тъй като се говори, че увеличението е стигнало само до 4100 жълтици, то явно спорът за Влашката и Молдовска епархии погрешно е бил отнесен до Верейската.

        

СЪСТОЯНИЕТО НА ИТАЛИЙСКАТА ЕПАРХИЯ ПО ВРЕМЕТО НА АРХИЕПИСКОП ПРОХОР И ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ПАПАТА

 

Отношенията на архиепископ Прохор с папата също били сложни. От една страна архиепископът се опитвал да ограничи дейността на католическата пропаганда в диоцеза си. От друга страна Охридската архиепископия имала своя епархия в Италия, която обхващала Сицилия, Апулия и Калабрия, като имала отделни енории и в останалата част на Апенинския полуостров, а също и в Далмация. След завладяването на Цариград, Сърбия и Албания от турците броят на православните християни на Апенинския полуостров се увеличил заради бежанците. Особено интересна е „славянската” енория в Молизе, доколкото в този район са се били установили някога Алцековите българи.

         Около 1536-1537г. архиепископ Прохор поставил синайския йеромонах Яков за епископ на „Сицилия, Апулия, Калабрия и цяла Италия и на западните гърци”.

Дуйчев допуска, че е възможно неговият предшественик да е бил споменатия в едно писмо на папа Павел ІІІ (1534-1549) от 26 януари 1536г. митрополит на гърците в неаполитанското кралство Йозафат Ламбос от Родос. В такъв случай скоро след това упоменаване Йозафат е починал и е бил поставен Яков. Дуйчев не изключва обаче и възможността да е имало втори православен митрополит на Апенинския полуостров, чието седалище е било в Неапол.

След като Яков починал на 15 април 1543г. жителите на Анкона изпратили молба до архиепископ Прохор да им ръкоположи за епископ монаха Пафнутий. В обръщението към Прохор в началото на писмото той е наречен: „Santissimo nostro signor et domino archiepiscopo de Ochrida et de tuto il continente”. Те съобщили, че Пафнутий бил от остров Кипър, който след като прекарал известно време като монах в планината Синай бил ръкоположен в свещенически чин от антиохийския патриарх Доротей ІІІ (1530-1531г.). След като прекарал в Анкона 15 месеца жителите поискали той да им стане епископ. Първо изпратили молба до митрополита на Мотони и Корони, а след като той отказал, се решили да се обърнат към охридския архиепископ. Молбата е подписана от 35 лица. Повечето са с гръцки имена или сочат че са от гръцки селища, но има и такива, които са отбелязали, че са от Сърбия и Авлона.

През месец април 1548г. архиепископ Прохор изпратил писмо до папа Павел ІІІ (1534-1549) с молба да уведоми католическите архиепископи, епископи, съдии и магистрати да не пренебрегват новоназначения владика, а да му помогнат с каквито средства могат. В това писмо е дадена следната титулатура на охридския предстоятел: „Brochorus Prime Iustiniane, magne Bulgarie, Servie, Blachie, Carapogdanie, Ungarie, Albanie etc. divina miseratione archiepiscopus”, а титулът на итайлийския владика е отбелязан като: „Sicilie, Appulie, Calabrie et totius Italie et Occidentis Grecorum et Albanorum metropolitanum”.

Прохор изпратил писмо и до кардинал Сантакроче, в което го помолил да окаже съдейства на новия митрополит по време на посещението му при папата, та същия да бъде утвърден от Павел ІІІ. В началото на това писмо е дадена следната титулатура на главата на българската църква: „Πρόχορος έλέω Θεοϋ Αρχιεπίσκοπος της Πρώτες Ίουστινιανης, Βουλγαρίας, Σερβίας καί τών λοιπών”. Писмото е написано на развален гръцки език.

Явно архиепископ Прохор е имал голямо доверие на Пафнутий, защото му дал подписани от него писма без текст, които митрополитът имал право да попълни според нуждата. Архиепископът дал на Пафнутий писмо, в което съобщавал, че му е дал право да пише от негово име писма и препоръки до духовниците и миряните, както и „опростителни писма” до населението. За тази цел му бил даден един калаен печат с дървена дръжка, на който имало надпис: „Salve gratiosa, Dominus tecum”. В това писмо е дадена следната титулатура на Прохор: „Prochoros miseratione divina archiepiscopo de Prima Iustiniana et de tota Vulgaria, Servia ete.

От едно писмо от 24 декември на Пафнутий до някой си Iosaf (? Йосиф, Йоасаф, Йозафат) става ясно, че един митрополит, турчин-ренегат и венецианския легат изпратили срещу него донос в Рим, че сам е съчинил писмата от името на охридския архиепископ. В писмото си Пафнутий разказва, че архиепископът му е дал празни писма само с подпис изписан със зелено мастило, а приятел на епископа е добавил текста с черно мастило. От свитъка с писма били използвани само 8. Заради доноса Пафнутий бил задържан и за да бъде пуснат трябвало да даде залог от 1000 златни дуката. От писмото става ясно, че бил разпитан неговия приятел отец Дионисий и предстояло да бъде доведен някой си Митрофан да свидетелства. В заключителното приветствие е посочено и името на Марино Малипиеро. Какво се е случило по-натам с Пафнутий не е ясно. От едно писмо на архиепископ Паисий, чието съставяне се отнася към месец юли 1566г. става ясно, че корчанският митрополит Тимотей е бил преместен в Италийската епархия, тъй като Пафнутий бил починал. Вероятно именно този Пафнутий е посочен непосредствено след Прохор в архиерейския списък от триптиха в библиотеката на храма „Света Богородица” в Охрид.

 

ДАРИТЕЛСТВО И НАСЪРЧАВАНЕ НА КНИЖОВНАТА ДЕЙНОСТ

 

Архиепископ Прохор полагал големи грижи за разпространението на славянската книжнина. По негова поръка монахът Сисой преписал една палея, която през 1543г. била поставена в катедралния храм. През 1547г. по негово нареждане бил преписан един сборник с преведени на славянски текстове на Григорий Палама и Йоан Дамаскин. През 1548г. архиепископ Прохор заедно с митрополит Никанор посетил Янево и подарил на местния храм „Свети архангели Михаил и Гаврил” четириевангелие, като в дарителски бележка се титулувал като „архиепископ на Първа Юстиниана, на всички българи, сърби и прочее”.

В Писмовника на Слепчанския манастир „Свети Иван Предтеча” в Битоля като образец е запазено едно недатирано писмо на монасите от Зографския манастир до архиепископ Прохор. В писмото монасите го наричат „пастир и учител на гърци, сърби, българи и други страни".

Архиепископ Прохор построил помещения в двора на архиепископския дом и подарил на охридската катедрала „Свети Климент” освен книгите, също архиерейски трон и бронзов полилей. Владишкият трон е изработен от орехово дърво с плитка резба от майсторите Йоан и Марко, а на облегалката му има дарителски надпис: „Прохор по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана [постави този трон] през 1540г., месец май, индикт 1". Бронзовият полилей е с диаметър 30см, а ктиторският надпис върху него гласи: „Прохор, по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана, българите, сърбите и прочее, в годината 1549г., еклесиарх йерей Георги, йеродякон Петър.”

Архиепископ Прохор подарил на атонския манастир Дохиар сребърен кръст и минеи, а също така с негови средства била построена старата манастирска трапезария. На стената на трапезарията отвън над прозорците е изписано: „Прохор, по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана”. На сребърния кръст е написан следния дарителски надпис: „По поръка на Прохор, архиепископ и нов ктитор на манастира Дохиар”. През 1781г. на кръста е била поставена допълнителна украса. Първият миней е за месеците март и април, подарен през м. декември 1546г., състоящ се от 171 листа. В дарствената бележка на гръцки език отбелязано, че е подарен от „светейшия архиепископ на І Юстиниана и нов ктитор господин Прохор”. Вторият миней е за месец май, подарен 2 март 1547г., състоящ се от 193листа. В дарствената бележка на гръцки език е отбелязано, че е подарен от „светейшия архиепископ на І Юстиниана и цяла България, Сърбия и прочее, и нов ктитор господин Прохор”. Третият миней е за месец юни, подарен през на 26 март 1547г., състоящ се от 251 листа. В дарствената бележка на гръцки език отбелязано, че е подарен от „светейшия архиепископ на І Юстиниана и нов ктитор господин Прохор”.

 

СМЪРТТА НА АРХИЕПОСКОП ПРОХОР И СПОМЕНЪТ ЗА НЕГО

 

Архиепископ Прохор починал през м. юни или юли 1550г. Надписът за смъртта му е издълбан върху надгробната плоча на свети Климент Охридски.

Името на архиепископ Прохор се споменава в Бистришкият, Ипекският, Лесновския и Слепчанският поменици. Той е споменат също в Охридският поменик на дарителите и Охридския библиотечен триптих-поменник. Неговото име фигурира и в една бележка от 1544г. в поменика, съхраняващ се в Одеската библиотека.

Изображение на свети Прохор в храма "Свети Георги" във Върбяни

Цветан Грозданов и Гоце Ангеличин Жура допускат, че е възможно една от фреските в храма „Свети Георги” в с. Върбяни, Охридско да е изображение на архиепископ Прохор като светец. Там в 4 медальона са изписани 4 светци облечени в архиерейски одежди – св. Кирил, св. Наум, св. Прохор и св. Ахил Лариски.

Св. Константин-Кирил Философ и св. Наум Охридски се замонашили в края на живота си и никога не са били архиереи. Св. Константин-Кирил погрешно се отъждествява с друг изтъкнат църковен деятел и интелектуалец – св. Кирил Александрийски. Св. Наум Охридски носи името на един от старозаветните пророци, тъй че изображението не може да се отъждестви с категоричност с по-раншен светец. Свети Ахил Лариски и архиепископ Прохор са били архиереи. Но за архиепископ Прохор няма данни да е бил канонизиран. Доколкото св. Прохор Пшински също е бил само монах, то в такъв случай изобразеният светец може да е свети мъченик Прохор, епископ на Никомидия, един от 7-те дякони в Йерусалим, един от 70-те апостоли, сподвижник на апостолите Павел и Йоан Богослов. При изписването на храмовете желанието на ктиторите често е било определящо при избора на светците, които да бъдат изобразени. В такива случаи изборът падал на именните светии на ктиторите и особено почитани местни светци. Това означава, че дори изображението да е на св. Прохор Никомидийски, то не е изключено изписването му да е имало за цел да се отдаде почит на архиепископ Прохор Охридски. Понякога зографите придавали на изписваните образи чертите на ктитора. В този случай обаче изображението е твърде схематично и шаблонно за да се допусне, че е направено по някакъв съществувал по онова време точен портрет на охридския архиепископ.

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1.         Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 1932, стр. 16-31, 63-64, 187-188, 306-308; 511-512;

2.         Петар Костић, „Документи о буни Смедеревског епископа Павла против потчињавања Пећке патријаршије архијепископији Охридској”, „Споменик Српске Краљевске Академије”, 56/II.48, 1922, 32-35;

3.         Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 39-40,44-46, 484-485 , 569-575, 677-678; №№ 11-12, 26, LIX.2, LXX;

4.         Иван Дуйчев, „За правата на охридските архиепископи от средата на XVI в. върху някои италийски области”, „Известия на историческото дружество”, 14/15, 1937, стр. 151-171

5.         Bekker I, Historia politica et patriarchica Constantinopoleos, Bonn, 1949, 101-107, 126;

6.         Crusius, M., Turcograeciae, IІ, 163-164;

7.         Γεδεὡν, Πατριαρχικοὶ Πίνακες, стр. 503, Бел. 782;

8.         M. Maxim, „Les relations des pays roumains avec l'archevêche d'Ohrid à la lumière de documents turcs inédits”, „Revue des études sud-est européennes”, 14, 1981, стр. 653-671

9.         Љубомир Стојановић, „Стари српски записи и натписи“, I, 1902, Београд, стр. 124, № 339; стр. 142, № 451

10.       Gelzer, „Der wiederaufgefundene Kodex des hl. Klemens“, В: Berichte über die Verhanlugen der königlich sächsischen geseljshaft der wissenschaften zu Leipzig. Philologisch-historische klasse”, т. 55, L., 1903, стр. 83, 104-105

11.       Грозданов, Ц. Охридски архиепископ Прохор и његова делатност. – Зборник за ликовне уметности, 27/28, 1991-1992, 271-287 [= Охридскиот архиепископ Прохор и неговата дејност. – В: Грозданов, Ц. Студии за Охридскиот живопис. Скопје, 1990, 150-159]

12.       Гергова, Два хороса в Националния исторически музей. – Проблеми на изкуство, 33, 2000, кн. 2, 25-31;

13.       И. Гергова и др. Християнско изкуство в Националния археологически музей – София: каталог. С., 2012, № V.43

14.       Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т. 2. С., 2004, №№ 170, 221

15.       С. Кисас, „Светогорски дани Прохора Охридског”, „Зборник за ликовне уметности”, 27/28, 1991-1992, стр. 289-296

16.       Радојчић, Ҕ., „Два примера Руварчеве тачности”, „Споменица Илариону Руварцу”, Нови Сад, 1955, стр. 124-133

17.       Новооткриени портрети на Св. Наум и Охридскиот архиепископ Прохор. // Културен живот (списание за култура, уметност, општествени прашања) XL (1-2). јануари – март 1995. с. 44 – 47

18.       Хан, В. Интарзија на подручју Пећке патријаршије XVI-XVIII вијек. Нови Сад, 1966, 34-40;

19.       Ангеличин Жура, Г. Портрет на охридскиот архиепископ Прохор во црквата „Св. Ѓорѓи“, село Врбјани, Охридско. – Патримониум.мк, 3, 2010, 370-374

20.       Ю. Трифонов, „Отношенията на сръбската Ипекска църква към Охридската в началото на турското владичество”, Списание „Македонски прегледъ”, год.ІV, кн.1-4, 1928, стр. 46-78.

21.       Суботић, Г. Преписка молдавског војводе Стефана Великог и охридског архиепископа Доротеја. Побуде и време настанка. – В: Зборник радова у част академику Десанки Ковачевић Којић (ур. Р. Кузмановић). Бања Лука, 2015, 103-134

22.       Παντος, Δ. Χ. Ο αρχιεπίσκοπος Αχρίδας Πρόχορος (;-1550) και οι σχέσεις του με τη μονή Δοχειαρίου. Αθήνα, 2009

23.       Κοµνηνός Υψηλάντης, Αθανάσιος, 1870, Εκκλησιαστικών και πολιτικών των εις δώδεκα, Βιβλίον Η, Θ΄και Ι΄ ήτοι Τα µετά την Άλωσιν (1453-1789), (Εκ χειρογράφου της ιεράς µονής του Σινά). Κωνσταντινούπολη: εκδιδόντος Αρχιµ. Γερµανού Αφθονίδου Σιναΐτου, стр. 62-63.

24.       А. И. Яцимирский, „Григорий Цамблак, Очерк его жизни, административной и книжной деятельности“, СП, 1904, стр. 296—297.

 

Търсене
Календар
«  Март 2024  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Архив