Понеделник, 25.10.2021, 17:04
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Йоан І Дебърски

АРХИЕПИСКОП ЙОАН І ДЕБЪРСКИ (1018-1041)

 

Портата на Охридската цитадела (Горен град)

     Йоан е посочен в т. нар. Дюканжов списък като първият охридски архиепископ след като Василий ІІ покорил българските земи. Той бил от български произход и бил роден в село Агноандики. Преди да бъде избран за охридски архиепископ  е бил игумен на Дебърския манастир „Света Богородица”.

         Във Виенския препис на хрониката на Скилица във връзка с преговорите с Иван – Владимир, а също и с Василий ІІ за капитулация на България вместо името на патриарх Давид е посочено неговото. Но тъй като пак в този препис е записано, че българският архиерей е бил отведен в Цариград заедно с царското семейство, а след това Йоан вече е посочен с титула „архиепископ”, то вероятно патриарх Давид е бил отстранен, но тъй като грамотите са били издадени вече във връзка с Йоан, то и редакторът е счел, че той е бил заел поста още преди покоряването на България. В Първата грамота на Василий ІІ изрично се споменава, че той е бил издигнат за архиепископ именно от императора: „В следствие на това ние утвърдихме най-благочестивия монах Йоан да бъде архиепископ на България и да управлява съответните дела на архиепископията.” Тъй като в Дуклянския летопис се говори, че преговорите за отиването на Иван Владимир в Преспа са водени от двама епископи и един отшелник, то е възможно единият да е бил патриарх Давид, а отшелника да е бил бъдещия архиепископ Йоан, тогава все още само като монах. Във връзка с преговорите с Иван Владимир във Виенския препис Йоан е наречен само архиерей, докато в другите преписи се говори за архиепископ Давид.

След като Василий ІІ покорил българските земи, Йоан успял не само да опази самостоятелността на българската църква, но да издейства три последователни моливдовула от императора, чрез които била запазена и целостта на нейния диоцез.

         В Първата грамота на император Василий ІІ от 1019г. били изброени центъра на архиепископията и още 16 от епархиите й (Костур, Главеница, Мъглен, Битоля, Струмица, Морозвизд, Велбъжд, София, Ниш, Бранчево, Белград, Срем, Скопие, Призрен, Липлян и Сервия) като са посочени селищата, които влизат в тях, както и броя на зависимите селяни, които да имат тамошните владици.

         Възползвайки се от обстоятелството, че в Първата грамота на император Василий ІІ от 1019г. не са били изброени подробно всички епархии на архиепископията, много от съседните митрополити започнали да правят опити да заграбят нейните епархии. Архиепископ Йоан успял да издейства Втора грамота на император Василий ІІ от 1020г., в която били допълнени някои от пропуснатите в първата епархии, а именно: Дръстърска, Видинска, Рашка, Орейска, Черникска, Химарска, Драчка, Дринополска, Веласка (името е пропуснато, но се предполага, че става дума за Веласка), Ботротска, Янинска, Козилска, Петранска и Ригийска. Тази грамота също не включвала всички пропуснати в първата епархийски центрове. Това наложило Йоан да издейства Трета грамота на император Василий ІІ (около 1020-1025г.), с която били регламентирани правата на Охридската архиепископия и върху Стагска, Берска и Сервийска епархии.

        Архиепископ Йоан Дебърски починал по време на управлението на  император Михаил ІV Пафлагонски (1034-1041).

        Цухлев счита, че Йоан Дебърски е бил снет във връзка с въстанието на Петър Делян. Във Виенския препис на хрониката на Скилица обаче изрично е посочено, че Лъв е бил определен за архиепископ, защото Йоан бил починал. Поставянето на византиец начело на българската архиепископия може да се обясни с направените промени след потушаването на въстанието на Петър Делян, което ще рече, че смъртта на Йоан Дебърски вероятно е била в края на управлението на Михаил Пафлагонски. Тъй като Лъв е бил от Пафлагония то назначението му ще е станало още докато император Михаил е бил жив.

 

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

  1. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, 1924, стр. 52-62, 195;
  2. Д. Цухлев, „История на българската църква“, т.1, 1911, стр. 857 -862
  3. Скилица-Кендрин (ред. Михаил Деволски): ГИБИ т. 6, ИБИ, т. 11, стр. 288, 290-291, 296, 300
  4. Дуклянски летопис: ИБИ ХІІ, ЛИБИ-ІІІ, стр. 176-177

 

 

©ALD

Търсене
Календар
«  Октомври 2021  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Архив