Вторник, 28.06.2022, 20:48
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Доротей

АРХИЕПИСКОП ДОРОТЕЙ

Подпис на архиепископ Доротей от писмото му до воеводата Стефан. Писмото и подписът са препис, а не оригинал.

Най-ранното известие за архиепископ Доротей е подписът му в края на един пентикостар (Охрид, Народен музей, ръкопис 45) от 31 януари 1465г. Той се е подписал на гръцки като: „Доротей, по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана и на цяла България“.

Годината през която е застанал начело на Охридската архиепископия не е известна. Дяк Димитър споменава, че Доротей е обхождал епархията си в смутните и мирните времена, което ще рече, че е възможно да е бил избран на поста преди краткия мир между Георги Кастриоти и султан Мехмед ІІ продължил от април – ноември 1463г..

Дяк Димитър пише, че архиепископ Доротей обхождал селищата в епархията си за да направлява църковните дела и да утвърждава християните във вярата. По време на обиколката той посетил и Кратово, където насърчил дяк Димитър да преведе от гръцки на сръбски Номоканона. Дяк Димитър споменава като свой учител някой си Нифон, който е възможно да е бъдещия цариградски патриарх, който докато е бил обикновен монах е пребивавал в Охрид заедно със своя наставник архиепископ Захарий.

Доротей е ръководел Охридската архиепископия в едни от най-смутните години за нейния диоцез. Георги Кастриоти организирал мощен отпор на османските нашественици, като това довело до дълга поредица от военни действия, които засегнали много от епархиите на архиепископията.

През 1462г. Скандербег бил в Италия за да помогне на неаполитанския си съюзник крал Фердинанд да се утвърди на трона. Възползвайки се от неговото отсъствие султан Мехмед ІІ изпратил три армии срещу албанските земи. Първата армия, командвана от Синан паша била разбита при Мокра. Втората армия начело с Хасан паша, била разбита край Охрид, а предводителят й попаднал в плен. Третата армия командвана от Кереза бей била разбита при Скопие. Това принудило султан Мехмед ІІ да се съгласи на 10-годишно примирие, което било подписано през април 1463г. в Скопие.

На 23 август 1463г. Скандербег подновил договора с Венеция от 1463г. Възползвайки се от това папа Пий ІІ се опитал да организира кръстоносен поход срещу турците, като венецианците веднага откликнали на призива. На 27 ноември 1463г. Георги Кастриоти също обявил война на Османската империя и се насочил срещу 14 000 армия командвана от Шеремет бей, която имала за задача да укрепи крепостите около Охрид.

През август 1464г. обаче папа Пий ІІ починал и замисленият кръстоносен поход се провалил. Въпреки това със свои сили Георги Кастриоти предприел планираното настъпление срещу турците. На 14-15 септември 1464г. войската на Скандербег, която обсаждала Охрид симулирала отстъпление. Турският гарнизон започнал преследване, но бил нападнат и разбит. Турците загубили 10 000 души, а синът на Шеремет бей попаднал в плен.

През април 1465г. Скандербег победил при Вайкал санджакбея на Охрид Балабан. По-късно същата година били изпратени две нови османски армии. Балабан отново бил разбит при Вайкал, а другата армия начело с Якуб бей била разбита в полето Кашари край Тирана.

Разгневен от пораженията през 1466г. султан Мехмед ІІ лично повел 30 000 армия и започнал т. нар. Втора обсада на Круя. Гарнизонът от 4400 души командвани от Тануш Топия оказал решителна съпротива. Виждайки, че военните действия ще се проточат султан Мехмед ІІ наредил да се построи крепостта Ил-басан (думата означава „силна крепост“, дн. Елбасан, в изворите понякога е наричан Конюх) и като оставил армията под командването на Балабан паша се отправил за Цариград.

Гневът от неуспешните военни действия се излял върху местното население. Архиепископът, заедно с чиновниците си и болярите били отведени в Цариград, а част от населението било изселено в новостроящия се Елбасан. Според писмото на архиепископ Доротей до молдавския воевода Стефан, причина за преселването била: „някаква крамола между болярите на нашия град и църковния клир“. Дяк Димитър се изразява почти по същия начин, без да даде повече подробности: „и някои повдигнаха междуособна крамола“. Тъй като мащабът на преселванията е бил по-голям, то очевидно причината за тях са били военните действия със Скандербег. Според една бележка в Трефологий от Хлудовата сбирка жителите на Скопие били преселени на 13 май 1467г., а според друга бележка намираща се в Пролог от Хлудовата сбирка жителите на Охрид били преселени на 2 октомври 1467г. Преселеното население е било използвано за изграждането на Елбасан като мощна военна база, предназначена да улесни покоряването на албанските земи.

Междуособицата, за която се говори може да е борбата за патриаршески престол между Симеон І и Марко, като Доротей и някои духовници и първенци били повикани в Цариград за провеждането на авторитетен събор, който да реши кризата. В такъв случай активната намеса на бившата султанка Мара Бранкович в тази криза може да е допринесло вълнението от скандала да достигне до Охрид. По-вероятната причина обаче е въвеждането на данък не само за цариградската патриаршия, но и за охридската архиепископия. В Руварачкия и Драгославичевия летопис е отбелязано, че при последният сръбски патриарх Арсений турците наложили голям данък на патриаршията. Може би този данък е бил основният фактор за обединението на Охридската архиепископия и Ипечката патриаршии. Именно финансовите затруднения станали причина няколко века по-късно Охридската и Ипечката архиепископии да минат на подчинение на Цариградската патриаршия.

При заминаването си Доротей получил писмо от молдавския воевода Стефан, в което бил замолен да изпрати човек, който да ръкоположи в страната му митрополит, тъй като предишния е бил починал. Воеводата Стефан използвал в писмото си следното обръщение: „Блажени архиепископе на Първа Юстиниана и на всички българи, и сърби, и на Дакийските земи обладател”. С оглед смутните времена и предстоящото отпътуване архиепископ Доротей изпратил писмо, с което позволил новият архиерей да се ръкоположи от местните епископи заедно с влашкия митрополит, без новия владика да ходи в Охрид заради опасностите породени от военните действия. В това писмо охридският предстоятел се е титулувал като: „Доротей, по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана и на всички българи, и сърби, и на северните страни, и прочее”.

На мястото на Доротей бил поставен бившият цариградски патриарх Марко Ксилокарав.

Вероятната причина за поставянето на Марко Ксилокарав е било от една страна низложението му като цариградски патриарх, а от друга смъртта на Доротей. Доколкото Марко, Нифон и Захарий били последователни защитници на православието, то по-скоро не са били противници, а съюзници. Аргумент в тази насока е фактът, че след смъртта на Марко именно Нифон се включил в борбата срещу Симеон І за патриаршеския трон в Цариград.

В случай, че разминаванията в редакциите на житието на патриарх Нифон се дължи на обстоятелството, че в румънската версия е описана смъртта на Захарий, а в гръцката – на Доротей, то в тогава този архиепископ ще е починал в Цариград между 1484г. и 1486г. Ако Захарий е починал преди 1465г., Доротей през 1466г., то тогава е възможно починалият в периода 1484-1486г. да е Марко или дори някой от следващите охридски архиепископи.

Името на Доротей и на архиепископ Прохор е включено в Лесновския поменник сред имената на сръбските архиепископи.

 

 

 

ЛИТЕРАТУРА:

  1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 1932, стр. 183-184
  2. Суботић, Г, „Пећки патријарх и охридски архиепископ Никодим“, „Зборник радова Византолошког института“, 21, 1982, стр. 231-233;
  3. Суботић, Г., „Преписка молдавског војводе Стефана Великог и охридског архиепископа Доротеја. Побуде и време настанка“, В: „Зборник радова у част академику Десанки Ковачевић Којић“, ур. Р. Кузмановић, Бања Лука, 2015, стр. 103-134.
  4. Љубомир Стојановић, „Стари српски записи и натписи“, I, 1902, Београд, стр. 101-102, № 328 - 331
  5. В. Мошин, „Ракописи на народниот музей во Охрид“, „Зборник на трудови“, Охрид, 1961, стр. 210–211
  6. Gelzer, „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden“, Л., 1903, стр. 21-23
  7. Trapp, E., „Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit“, Wien, 1976-1996, № 5905;
  8. Гласник“, XLII, стр. 34
Търсене
Календар
«  Юни 2022  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Архив