Макарий І

МИТРОПОЛИТ МАКАРИЙ І

         Макарий е бил избран за търновски митрополит на 18 април 1626г. Преди това е бил архидякон на Цариградската патриаршия. Под изборният протокол новоизбраният архиерей се е подписал като: „Макарий, митрополит на Търново”.

         Малко след като бил избран на 26 април участвал в избора на серския митрополит Ахилий, като се подписал пръв в изборния акт. Същата година е споменат в бележка към тълкувателно евангелие от йеромонах Данил, който направил преписа в Търново и продал книгата на йеромонах Михаил от атонския манастир Ксенофон.

         На 03.09.1629г. Макарий подписал като наместник на антиохийския патриарх Игнатий разписка за получена милостиня от 200 ефимки от пратениците на руския цар Семьон Диментьевич и Петър Евдокимович.

         През 1632г. Макарий е споменат като търновски митрополит от йеромонах Данил в бележка във връзка с изготвения по поръка на игумена Варлаам петогласник.

         През май 1635г. се е подписал седми в синодалния акт на цариградския патриарх Кирил ІІ за състоянието на стопанската комисия. През същата година Макарий и ловешкия епископ Натанаил са споменати в една преписка от 1635г. в пролог за месеците от март до август.

Макарий бил снет несправедливо от поста си от патриарх Кирил ІІ Контар (6.10 – 11.10.1633; 10 март 1635 – юни 1636; 20 юни 1638 – юни 1639).

Макар повода за отстраняването на Макарий да не е известен, то причината вероятно е била свързана с борбата между пропротестанската и прокатолическата фракции в Цариградската патриаршия. Прокатолическата фракция се ползвала с подкрепата най-вече на Франция, а пропротестанската на Холандия, които държави и осигурявали парите на претендентите за патриаршеския трон, за да бъдат подкупвани турските управници. Макарий е бил избран за търновски митрополит при управлението на пропротестантския патриарх Кирил І Лукарис  (1612, 1620—1623, 1623—1633, 1633—1634, 1634—1635, 1637—1638). По заповед на султан Мурад ІV на 28 юни 1638г. Кирил І бил удушен и хвърлен в морето. Търновският епископ Климент е посочен като едно от лицата, които станали причина за убийството на патриарха. Кирил ІІ Контар е представител на прокатолическата фракция, като на 15 декември 1438г. дори обявил, че преминава към католицизма. В края на юни 1639г. е бил свален и заточен в Тунис. На 24 юни 1640г. е бил удушен, тъй като отказал да приеме исляма. Неофит ІІІ (юни 1636 – 5 март 1637) управлявал кратко и виждайки, че не може да се справи с дълговете на патриаршията абдикирал. Той е бил ираклийският  митрополит, но бил низложен от Кирил ІІ. Партений І (1639 – 1644) се е опитал да примири двете фракции, при все това именно по време на неговото управление се провел Яшкият събор (15.09-27.10.1642г.), който имал за цел да се противопостави на проникването на протестантски и католически възгледи. Самият Партений І бил снет, през 1645г. бил изпратен на заточение в Кипър, а на 8 септември 1646г. бил убит. С оглед честите промени на лицата, което заемали цариградския престол не е изключено Макарий да е снеман и възстановяван повече от един път, а в промеждутъците да са се изредили няколко лица като търновски митрополити.

В синодалният акт от месец септември 1636г. издаден по време на управлението на цариградския патриарх Неофит ІІІ (юни 1636- 5 март 1637) относно спора между поморийския митрополит Митрофан и преславския епископ Калиник за селата Чалъ-Кавак, Симентово и Клиново сред подписалите документа 19 епархийски архиереи не е посочен търновският митрополит, макар това да засягало неговия диоцез като екзарх на България. Причината за това вероятно е, че тогава търновската митрополитска катедра е била вакантна.

През 1639г. патриарх Кирил ІІ бил низложен, като сред обвиненията било включено и това, че е изгонил от постовете им ираклийския митрополит Неофит, търновския митрополит Макарий и др.

В летописна бележка от 1639г. написана в един църковен служебник поп Димитър, син на поп Недьо от Елена е отбелязал, че е бил ръкоположен за свещеник от търновския епископ Климент. Според Снегаров и Тютюнджиев този Климент е бил само викариен епископ и не е бил поставян за титулярен търновски митрополит. В бележка от 1639г. от йеромонах Рафаил в служебен миней за м. април е споменат само ловешкия епископ Симеон. В бележката към препис литургическа книга направен от поп Йоан в Етрополе през същата 1639г. пак е споменат само ловешкия епископ Симеон.

Макарий бил възстановен на поста си  и като такъв на 1 юли 1639г. се подписал под изборния акт на цариградския патриарх Партений, а през август същата година и под писменото обещание на солунския архиепископ Атанасий (свети Атанасий ІІІ Пателар е бил също така цариградски патриарх през 1634, 1635 и 1652).

През месец май 1641г. се е подписал на четвърто място в синодалния томос на цариградския патриарх Партений І за изплащането на патриаршеския дълг от молдавския воевода Йоан Василий Лупу. В издадения от воеводата хрисовул търновският митрополит е споменат пети по ред сред митрополитите, пред които обещава да изплати дълга на патриаршията. В знак на благодарност за оказаната финансова помощ Цариградската патриаршия подарила на воеводата мощите на света Петка Търновска.

В бележка от 1642г. за подаряването на миней от Райчо Кръстьов и майка му Донка на манастира „Света Троица” е посочено, че това се е случило при управлението на султан Ибрахим, но за името на търновския митрополит е било оставено празно място.

През август 1643г. Макарий се е подписал трети по ред в съборния томос на цариградския патриарх Партений за правото на синайските монаси да извършват богослужение в своя метох в Египет. През същата година Макарий е споменат от йеромонах Данил заедно с подведомствените му епископи Калиник Преславски, Гаврил Червенски и Кирил Ловчански в бележка към служебен миней за месец юли. В бележката е посочено, че тогава по нареждане на султан Ибрахим е било извършено преброяване на населението.

На 10 декември 1644г. Макарий се е подписал пети по ред в посланието на цариградския синод до руския цар да помогне на патриаршията да изплати големия дълг, който имала.

Снегаров счита, че в бележката от 1644г. за подаряването от Райко Стойов на апостол на храма „Свети Илия” край Тетевен погрешно е записано името на Григорий като търновски митрополит, вместо на Макарий. В бележката освен митрополит Григорий е посочено, че това е станало по времето и на султан Ибрахим, ловешкия епископ Кирил, протопоп Йоан, синът му поп Ненчо и духовника Стефан. В бележка от месец август 1644г. за подаряването на миней за месец август на манастира „Света Троица” край Етрополе отново е посочено, че това е станало по времето на ловешкия епископ Кирил и султан Ибрахим, т.е. Макарий не е споменат като действащ митрополит. Пропускането на името на Макарий разбира се не е категоричен аргумент, че по някакви причина той не е заемал поста, доколкото споменаването му наред с епископа не е задължително.

На 17 януари 1645г. Макарий се е подписал седми по ред в грамотата на цариградския синод, с която се забранявало да се извършва богослужение в синайския метох.

След като Макарий І починал на 23 август 1646г. на негово място бил избран за търновски митрополит Дионисий ІІ.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Ив., „Търновски митрополити в турско време”, В: „Списание на Българската академия на науките”, 52, 1935, стр. 220-222;

            2.  Снегаров, Ив., „Исторически вести за Търновската митрополия, В: ГСУ, БФ, т. ХХ, 5, 1942/1943, стр. 18-19;

3. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през XV-XIXв.”, Велико Търново, 2007;

            4. Тютюнджиев, Ив., „Търновският епископат XII-XXI век”, Велико Търново, 2007;

5. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през 17. и първата половина на 18. век по документи от архива на метоха "Божи гроб" на Ерусалимската патриаршия в Цариград”, ВТ, 1996, стр. 50, 90;

6. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων, „Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής”, В: „Θρακικά”, 8, 1937, стр. 179;

            7. Ферманджиев, Н., Начев, В., „Писахме да се знае: приписки и летописи”, С., 1984, стр. 72, 73, 75, 76.

            8. Спространов, Е., „Опис на ръкописите в библиотеката при „Светия Синод”, С., 1910, стр. 143;

9.  Станимиров, Ст., „Ловеч и Ловчанско”, кн. 2, 1930, стр. 15;

10. Ц. Георгиева, Цанев, Д., „Христоматия по история на България”, т.3, 1982, стр. 225, 226;

11. Γεδεών, Μ., „Πατριαρχικοί Πίνακες: Ειδήσεις ιστορικαί βιογραφικαί περί των Πατριαρχών Κωνσταντινουπόλεως: από Ανδρέου του Πρωτοκλήτου μέχρις Ιωακείμ Γ' του από Θεσσαλονίκης”, 36-1884. Κωνσταντινούπολη, Lorenz & Keil, стр. 553- 574.

12. Παπαδόπουλος-Kεραμεύς, „Iεροσολυμιτική Bιβλιοθήκη”, С-П, т. 4, 1899, стр. 13-14, № 32-34; стр. 18-19, № 46;

13. Σάθα, Κ., „Μεσαιωνική Βιβλιοθήκη, Επιστασία”, В., т. 3, 1872, стр. 571-572;

14. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, 1905, т. III, стр. 292, № 149; стр. 325, № 155.