Нектарий І

АРХИЕПИСКОП НЕКТАРИЙ І

Подпис на Нектарий като вологодски и великопермски архиепископ

Нектарий І по народност изглежда е бил грък, заради което в руските изследвания понякога е наричан Нектарий Грек.

В руските източници понякога е наричан „гръцки архиепископ”, което ще рече, че както и в Западна Европа по това време понятието освен етнически смисъл е използвано и като означаване въобще на православните, живеещи по онова време в европейската част на Османската империя. Дори самото название на частта от архива, в която са съхранявани документите за отношенията на Русия с православните от Балканите носи названието „Гръцки дела”. Това означава, че само по този признак е трудно да се определи народността на Нектарий. В съборната грамота от Яшкия събор той и Дионисий Рали са се подписали на гръцки, при все че двама от епископите са се подписали на кирилица. Но този акт е изготвен на „международен” гръцки език, като за повишаване на значението на събора е било осигурено и участие на духовници извън територията на севернодунавските воеводства. Като вологодски архиепископ Нектарий се е подписвал и със славянски букви. Така например на грамотата от 29 юни 1625г. за поставянето на дякон Кирил Юриев за поп се е подписал като: „Смиреният Нектарий, по Божия милост архиепископ вологодски и великопермски”. В грамотата дадена на дякон Феодот обаче макар подписа да е на руски език,  то датата е на гръцки. В описа на вещите му езикът на книгите и документите също е разностранен. Говори са за „гръцки грамоти” и тетрадка с текст на гръцки език, но също за книги издавани в Москва и Литва. В документи от времето, когато той е вологодски архиепископ се споменават в обкръжението му няколко преводачи като Юрий Константинов, Софон, Ипатий, а също и гърци като ковчежникът Йоил, Трифон, Иван Фатянов, което също се сочи като аргумент, че той е знаел гръцки, но не владеел добре руски. Aubert Le Mire също пише, че Нектарий е грък.

Нектарий е служил като архидякон в Цариградската патриаршия. Като такъв той е пътувал до Грузия, където посетил Мцхетската катедрала, където му било казано, че там се е съхранявала Христовата риза. Когато реликвата била изпратена от шах Абас на руския цар Михаил Романов, то Нектарий изпратил писмо, че по време на пребиваването си в Грузия е посетил храмът, в който се пазела светинята. По тази причина през 1625г. Нектарий бил включен заедно с патриарх Филарет Никитич, сарския и подонски митрополит Киприан и други духовници в комисията, която трябвало да изследва и удостовери автентичността на реликвата.

Нектарий І вероятно е бил избран за охридски архиепископ след заминаването на Атанасий І Ризея за Италия през 1596г. През 1597г. обаче му се наложило да напусне Охрид и той заминал за Молдова. Александрийският патриарх свети Мелетий Пигас научавайки за бедствията сполетели Охридската архиепископия на 11 януари 1598г. изпратил от Цариград окуражително писмо, в което написал, че тук долу трябва да имаме търпение, защото ни очаква вечна награда на небето, като помолил властите в Молдова да окажат помощ на Нектарий. На 14 август 1598г. молдавският воевода Йеремия Могила написал препоръчително писмо до полския канцлер Ян Замойски за Нектарий І, в което е посочено, че охридският архиепископ като видял църквите си опустошени от езичниците и счел че не се намира в безопасност е напуснал страната си, пристигнал е в Молдова и е живял там повече от година. В препоръчителното писмо е посочено, че Нектарий заминавал за Москва  и щял да премине през Полша. 

През 1600г. влашкият воевода Михаил Храбри нападнал молдовския воевода Йеремия Могила. Армията на Йеремия се разбунтувала и той избягал в Хотин. Михаил за кратко успял да обедини севернодунавските воеводства, като е бил воевода на Влашко (1593 - 1601), Седмоградско (1599 - 1600) и Молдова (1600). Молдавските владици обаче взели страната на Йеремия и избягали, като отказали да се върнат.  Под председателството на архиепископ Нектарий І и търновския митрополит и екзарх на България Дионисий Рали Палеолог на 2 юни 1600г. се провел Яшкият събор. На него било решено на мястото на владиците, които били напуснали епархиите си и отказали да се върнат да бъдат поставени други. Нектарий се подписал на първо място в съборният акт като: „Нектарий, по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана, Охрид и на цяла България, Сърбия и други.” Прави впечатление, че в титула му са пропуснати Влашко и Молдова. В самата грамота е написано само краткото титулуване на охридските архиепископи: „светейшият архиепископ на Светата [архиепископия Първа] Юстиниана, Охрид и цяла България”. Дионисий Рали пък се е подписал като: „По Божия милост митрополит на Търново и проедър на Молдовлахия Дионисий”. Той пък е пропуснал да посочи в подписа си, че е „екзарх на цяла България”. В самата грамота обаче присъства пълното му титулуване: „митрополит на светата митрополия на Търново кир Дионисий, ипертим и екзарх на цяла България и проедър на светата митрополия на Сучава”. Двамата са се подписали на гръцки, както и митрополитите Теофан Воденски и Герман Кесарийско-Филипийски, за разлика от епископите Петроний Мокачски и Ефрем Хабрулски, които са се подписали на кирилица. Михаил обаче не успял да удържи дълго властта над Молдова и Седмоградско, а на 19 август 1601г. бил убит.

Военните успехи на Михаил Храбри дали надежди на владиците от Охридската архиепископия, че с негова помощ може да бъде отхвърлено турското иго. През 1598г. нахлуването на армията му в Османската империя при Никопол довело до избухването на Първото търновско въстание. Откритата намеса на събора в Яш на Нектарий І заедно с Дионисий Рали в полза на Михаил Храбри показва, че те не са се примирили с неуспеха на Първото търновско въстание и са се опитали да укрепят политическото обединение на севернодунавските воеводства за по-нататъшни действия срещу Османската империя.

Не е изключено след посичането на свети Варлаам бившият предстоятел да е бил поставен макар и намиращ се в изгнание повторно начело на Охридската църква докато репресиите стихнат и там бъде избран друг архиепископ.

През 1601г. Нектарий пристигнал в Русия заедно с двама души Коста и Степан, които били представени като негови племенници.

През 1604г. митрополит Йеремия Пелагонийски пристигнал в Русия с двама души, които обвинили  черниговския воевода Кашин, че когато дошли в Русия заедно с архиепископ Нектарий той им отнел златен кръст с камъни, заради което се наложило да отидат до там втори път. Те пък били обвинени от Серафим, че се опитали да убият митрополит Йеремия. Самият Йеремия обяснил, че заради татарите и турците трябвало да се промъкне през Литва до Русия и бил принуден да представя преводачите си като свои племенници.

Преди 1611г. той е посетил също Антверпен, където съобщил, че под негово ръководство се намирали 6 митрополити и 10 епископи, а той се титулувал „Нектарий, архиепископ на Първа Юстиниана Охридска и цяла България, Сърбия, Албания и други страни”. Относно титлата заявил, че тя е преувеличена.

Aubert Le Mire съобщава, че преди няколко години Нектарий е посетил Антверпен. „Notitia Patriarchatvvm et Archiepiscopatvvm Orbis Christiani” е издадена през 1611г., а същия текст го има и в „Notitia episcopatvvm orbis christiani”, която е издадена през 1613г. Снегаров отнася това посещение към 1632г. позовавайки се на Голубински. Но самият Голубински добросъвестно е отбелязал, че е почерпил информацията от книжката „La Bulgariae chretienne”, Paris, 1861, стр. 56, в която пък като източник се сочела „Illyricum Sacrum”, т. VІІІ, стр. 198, с която той не разполагал. Там действително има такова съобщение, но посоченият източник е Aubert Le Mire. Гелцер е цитирал направо Aubert Le Mire и затова не твърди, че посещението, за което има публикация още през 1611г. е станало през 1632г.. Публикуваният от Aubert Le Mire е следният: „Cum ante annos aliquot nobis Antuerpiae adestet Nectarius, Achridanus in Bulgaria Archiepiscopus, natione Graecus, narrabat inter alia, hunc sese titulum, more maioratum, vsurparesolitum: Nactarius Archiepiscopus Prima Iustiniana Acrida et toius Bulgariae, Serviae, Albaniae et aliorum locorum. Addebat sex esse metropoles, et decem Episcopatus, nulli Acridano nisi Arehiepiscopo seu Primati subiectos.”

През 1613г. Нектарий бил избран за вологодски и великопермски архиепископ. В утвърдителната грамота за избора на Михаил Романов за цар от месец април Силвестър се подписал като корелски и орески епископ, но печата вече е на Нектарий. През месец май 1613г. ръководителите на второто земско опълчение княз Д. Трубецки и княз Д. Пожарски изпратили покана до „Ахридския архиепископ във Вологда” да вземе покана в Земския събор за избор на новия цар.

На 25 юни (5 юли) 1613г. Нектарий бил ръкоположен за вологодски архиепископ, като хиротонията била извършена под ръководството на казанския митрополит Ефрем.

При коронацията на цар Михаил Романов на 11 юли 1613г. по време на церемонията е посочено, че кръста бил приет от ростовския митрополит Кирил, вологодския архиепископ, чието име не е посочено и псковския епископ Силвестър.

От текста не става много ясно непосочения по име вологодски архиепископ Нектарий ли е или Силвестър е наречен вологодски архиепископ и псковски епископ.

До избирането на Нектарий епархията се управлявала от псковския епископ Силвестър, който си бил присвоил званието вологодски архиепископ. Силвестър продължил да се титулува архиепископ и след ръкополагането на Нектарий. Затова около 25 юни 1613г. архиепископ Нектарий изпратил грамота до населението на епархията за това, че е назначен за вологодски владика. Около 26 юни 1613г. изпратил подобна грамота и до духовниците от епархията. Били издадени също две грамоти за опис на имуществото на архиерейския дом. На 30 юли 1613г. архиепископ Нектарий изпратил писмо до воеводите М. Г. Темкин-Ростовски и Г. Г. Пушкин във връзка с указа на царя за приемане и проверка на парите намиращи се у поп Никон - ковчежника на бившия управляващ епархията Силвестър. Също така било изпратено писмо от Нектарий и до протопопа на катедралния храм Василий, с което било одобрено извършеното от него, както и с указания да го споменава наравно с другите архиепископи и да съдейства за предаването на хазната от бившия ковчежник поп Никон.

Овдовелия поп Фомищ Ануфриев служещ в катедралния храм подал челобитна грамота до архиепископ Нектарий да го остави като поп още 2 години, като на 9 август 1613г. била издадена епархийска грамота, с която молбата му била удовлетворена. През 1613г. била подадена челобитна грамота и от свещеника Марк Никонов за връщането му на служба в катедралния храм „Света София”.

Епископ Силвестър бил изпратен в своята Псковска епархия, където пристигнал на 28 октомври 1613г.

Доста по-големи трудности срещнал новият вологодски архиепископ с тежкото състояние, в което се намирала епархията. В периода 22-25 септември 1612г. тя била разорена от поляци, литовци, черкези, казаци и руски разбойници, а около 18 януари 1613г. било извършено ново нападение от литовци, черкези и руски разбойници. Пострадали не само селата, църквите и манастирите, но дори катедралния храм и архиерейския дом. Покривът на катедралата „Света София” бил повреден и от него се сипели дъжд и сняг. Дори управляващия епархията псковски епископ Силвестър бил заловен и държан в плен в продължение на 4 дни. Силвестър взел някои мерки за справяне с последиците от нападението. Била издадена грамота да не се взимат данъци от разорените църкви. Молби за освобождаване от данъци и повинности били изпратени до Силвестър и от някои от пострадалите села. За осигуряване на необходимите богослужебни книги, одежди и утвар за ограбения катедрален храм били събрани такива от Спасо-Каменския, Дионисиево-Глушицкия, Корнилево-Комелския и Николо-Озерския манастири.

За осигуряване на средства за възстановяването на разорената катедрала и архиерейски дом били подадени две челобитни грамоти ( т.е. молби) от архиепископ Нектарий, с които се искало да бъдат предадени към Вологодска епархия Двина, Ваги и Каргопол. По това време те принадлежали на Новгородската епархия, която била окупирана от шведите и тамошните православни срещали затруднения когато имало необходимост от обреди, които трябвало да се извършат от епископ като освещаване на антиминси и храмове. Тези селища първоначално били включени от цар Иван Грозни във Вологодска епархия, но след това цар Фьодор ги присъединил към Новгородската епархия. На 8 август 1613г. цар Михаил Романов издал грамота до воеводата Никита Пушкин за предаването на Двина, Ваги и Каргопол във владение на Вологодската архиепископия с право да провежда правосъдие и да събира и мита. Тези райони били причислени към Вологодската епархия до прогонването на окупаторите от Новгородската. През 1617г. те отново били върнати към Новгородската епархия.  Била подадена молба също така за се забрани на воеводите да събират за държавната хазна църковния данък от Двина, Ваги и Каргопол, а средствата да постъпват в касата на Вологодската архиепископия. Нектарий подал молба за грамота за несъдимост и цар Михаил Романов издал такава на 25 януари 1614г. С тази грамота се давал феодален имунитет на архиерейския дом, като се уреждали правата на земевладение, неподсъдността на архиерейските хора, търговията и режима на преминаване на плавателни съдове.

През февруари 1614г. Нектарий І издал грамота до ковчежника Йоил във връзка със селата Борисовско и Заречие. По същото време била подадена жалба от ковчежника до архиепископа за нападение срещу архиепископските служители. През 1614г. Нектарий издал грамоти за изискване на дължими суми, също да не се притесняват селяните при събирането на задължения, както и за издаване на нова грамота на вдовицата Мария Ефремова, тъй като предишната изгоряла при полско-литовското нашествие.

Епархията била разтърсена и от съпротивата на крепостните срещу помещиците. Цар Михаил Романов за да укрепи положението си раздал на своите поддръжници имения в района на Вологда. Много от новите помещици били чужденци. Запазено е писмо от Миколайко Мустафеев написано около 10 март 1614г. до архиепископ Нектарий, в което помещикът се оплаква от бунта на крепостните. Според него крепостните избили своите помещици и разграбили имуществото им, като успели да се спасят само той и Миколай Любомирски. Мустафеев се споменава в разрядните документи като друговерец и ротмистър, за Любомирски е известно, че е бил литовец, който също бил ротмистър и през 1615г. командвал отряд от 87 души. Именията им се намирали в Ихоловско и Слободско, Сянжемска волност. Предполага се, че метежът е бил насочен предимно срещу помещиците-чужденци. Самият Нектарий в едно недатирано писмо до царския братовчед Б. Салтиков се оплаква, че „като чужденец ме ненавиждат, защото гледат на мен … като на противник”.

На 1 (11) май 1614г. откъм реки Шексни нахлули във Вологодска епархия разбойници казаци и черкези, като опустошили тамошните имоти на архиепископията, а също Павло-Обнорския, Корнилиево-Комелския и Николо-Катромския манастири.

На 16 септември 1614г. дякон Григорий Гаврилов подал челобитна грамота до архиепископ Нектарий да бъде преместен от храма „Възкресение Христово” в черквата „Св. Богородица Владимирска”.

В периода 1615-1616г. бил направен ремонт на катедралния храм „Света София”, като бил поправен покривът, а кръстовете били обвити в желязо и укрепени с вериги.

От приходно-разходните книги на вологодския архиерейски дом става ясно, че през октомври 1615г. архиепископ Нектарий се е намирал в Троицкия Павло-Обнорски манастир, където му били изпратени хранителни продукти. На 21 октомври 1615г. служители на владиката направили покупки за пътуването му до Москва. На 4 декември 1615г. се споменава, че на архиепископа било изпратено вино. На 2 януари 1616г. по Соломон Третяков били изпратени в Москва 20 рубли за „домашни дела”, като се предполага, че са били за Нектарий, който тогава се е намирал в столицата. На 3 февруари 1616г. е изпратено писмо от княз Фьодор Дябрински и Никифор Александров за изпращане на хранителни припаси на архиепископ Нектарий в Москва. На 9 юни 1616г. готвачът Лъв заминал за Москва по „домашни работи”, като по него били изпратени 30 рубли, за което отново се предполага, че е свързано с пребиваването на Нектарий в Москва.

През същата 1616г. вологодския протопоп Василий направил донос срещу своя архиепископ и местоблюстителя на патриаршеския престол Йона без да проведе разследване осъдил Нектарий, лишил го от архиерейски сан и го изпратил на заточение в Кириловия манастир в Новгород. Това се е случило преди 25 август 1616г., тъй като на тази дата от Вологда по соловецкия игумен Иринар били изпратени 100 рубли „за поставянето на архиепископа”. Следващият вологодски архиепископ Макарий бил ръкоположен на 9 февруари 1617г.

Нектарий останал в Кириловия манастир до 1621г. когато патриарх Филарет Никитич свикал събор в Москва във връзка с неговото дело. След щателно проучване съборът решил, че Нектарий е отстранен от поста си невинен, без дело и без разследване. Санът на Нектарий бил възстановен и му било разрешено да извършва архиерейска служба. Също така му било разрешено да напусне Кириловия манастир и да се установи в Троицкото Богоявленско подворие в Московския Кремъл. Йона поднесъл своите извинения за случилото се. Патриарх Филарет изпратил на новгородския владика писмо за решението на съборът На 28 август 1621г. цар Михаил Романов изпратил грамота до архиепископ Корнилий да изпрати в Москва вещите на бившия архиепископ Нектарий.

По-интересните предмети посочени в описа са: книга Нов завет, литовско издание; печатен служебник; миней, московско издание; 6 печатни книги на гръцки език; икона на Павел Обнорски; златна икона на св. Богородица Одигитрия; дълга кутия с грамоти; тетрадка с текст на гръцки език; медни очила; меден архиепископски печат (не става ясно дали е охридския или вологодския); златен епитрахил; позлатена панагия. Панагията може би е тази, която била подарена на Нектарий от рязанския архиепископ Теодорит. Тя е била сребърна, украсена с 2 реда перли и 2 реда скъпоценни камъни, в средата имало изработено разпятие от планински кристал, а от другата страна били изобразени апостолите Петър и Павел, държащи храм, св. Григорий, св. Василий и св. Йоан, а от страни Борис и Глеб. Около изображенията бил дарствения надпис: „Тази панагия беше направена за Нектарий, архиепископ и патриарх охридски по поръчка на Теодорит, рязански архиепископ”.

През 1622г. в Москва пристигнал за милостиня пелагонийския митрополит Йеремия, който съпровождал охридските архиепископи Гаврил І и Атанасий І Ризея по време на пътуванията им. По това време бившият охридски и вологодски архиепископ Нектарий живеел в Москва и му било възложено да разпита Йеремия. При това посещение Йеремия отново получил подаръци.

На 25 февруари 1625г. Нектарий заедно с патриарх Филарет, митрополит Киприан и други духовници изследвали автентичността на Христовата риза изпратена като дар за руския цар от шах Абас. Те решили, че най-лесно автентичността ще се удостовери след като реликвата извърши чудеса.

След като вологодския архиепископ Корнилий починал на 17(27) март 1625г. Нектарий отново получил тази епархия.

На 29 юни 1625г. архиепископ Нектарий издал грамота за ръкополагането на дякон Кирил Юриев за свещеник при храма „Св. Евдокия” в село Заднее.

На 17 септември 1625г. Нектарий издал разрешителна грамота на дякон Федот. Датата на тази грамота е изписана на гръцки език. Грамотата била потвърдена със щампа на патриарх Филарет.

На 18 май 1626г. Нектарий съставил своето духовно завещание. То било изпратено в Москва заедно с известието за смъртта на архиепископа и било засвидетелствано от патриарх Филарет на 20 юни 1626г.

Нектарий останал вологодски и великопермски архиепископ до смъртта си на 3 (13) юни 1626г.

Погребан е във вологодския катедрален храм „Света София” в западния край на северната стена на наоса. На гробът му е имало следния надпис: „Представи се преосвещения Нектарий Вологодски и Великопермски и бе погребан в този гроб”. При затварянето на храма през 1924г. надгробните паметници били демонтирани, през 1980г. гробовете били проучени археологически и частично възстановени, а раклите са направени в сегашния си вид по време на реставрацията в периода 2000-2007г. и сега на раклата стои табелка, на която пише: „Нектарий, архиепископ вологодски и великопермски, управлявал през 1613–1617, 1625–1626г., починал на 3 юни 1626 година. Погребението било извършено на 24 юни от сарския и подонски митрополит Киприан. Във връзка с погребението и опелото били раздадени на духовниците от епархията 119 рубли, 13 алтъна и 2 денги. По нареждане на патриарха на 12 юли имуществото на Нектарий било изпратено в Москва.

Раклата над гробът на архиепископ Нектарий в катедралния храм "Света София" във Вологда

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 1932, стр. 194-195;

2. N. Jorga, Istoria Bisericii Rotnanesti, I, стр. 214, 238;

3. Муравьевъ, „Сношенія Россіи съ Востокомъ по дѣламъ церковнымъ”, I, С.П.Б., 1859г., стр. 324-325;

4. Каптерев, Н. Ф., „Ахридские архиепископы и подчинененные им иерархи разных кафедр, являвшиеся в Москву за милостыней в ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ столетия”, В:  „Прибавления к Творениям св. Отцом”, 1888, ч. 41, кн.1, стр. 108-109, 136;

5. Ст. Димитријевић, „Одношаји пећских патpијараха с Русијом у XVII веку”, В:  „Глас Српске краљ. Акад.”, LVIII, др. р., стр. 227.

6. Gelzer, H., „Der Patriarchat von Achrida, Geschichte und Urkunden”, Leipzig, 1902, стр. 26, 32-33.

7. Péchayre A.-P. „L'archevêché d'Ochrida de 1394 à 1767”, В: „Échos d'Orient”, т. 35, № 183, 1936, стр. 290-291.

8. Hurmuzaki, E. de, „Documente privitoare la Istoria Românilor”, 2° suppl. I, p. 478-479; vol. XIII, стр. 348.

9. Nicolae Iorga, „Studii şi documente cu privire la istoria românilor”, Б., т. 9, 1905, стр. 27, 29-32.

10. Nicolae Iorga, Istoria bisericii românești și a vieții religioase a românilor, т. I, 1908, стр. 214, 238, 258.

11. Суворов Н., „Описание вологодского кафедрального Софийского собора”, М., 1863, Прил. 40, стр. 175-180;

12. Белокуров С. А., „Дело о присылке шахом Аббасом ризы Господней царю Михаилу Федоровичу в 1625г.”, „Сборник Московского главного архива Министерства иностранных дел”, 5. Издание Комиссии печатания государственных грамот и договоров. М., 1893, стр. 22, 27.

13. Черкасова, М. С., «Архивы вологодских монастырей и церквей XV-XVIIвв.» В: «Исслед. и опыт реконструкции». Вологда, 2012., стр. 89, 92, 93, 98, 115, 116, 306, 338, 339, 343, 344, 345, 346, 347, 348, 349, 414, 420, 431, 433, 435, 450.

14. Башнин, Н. В., «Архиепископ Вологодский и Великопермский Нектарий Грек: служение и «смирение», В: «Древняя Русь. Вопросы медиевистики», 2019, № 2, стр. 60–70;

15. Гневашев, Д. Е., Черкасова, М. С., «Жалованная грамота царя Михаила Федоровича вологодскому архиепископу Нектарию 1614г.», В: «Исторический архив», 2013, № 1, стр. 151–167.

16. Гневашев, Д. Е., Черкасова, М. С., «Великокняжеские и царские жалованные грамоты Вологодскому архиерейскому дому ХVI - нач. ХVII в.», В: «Ист. краеведение и архивы», Вологда, 2011, 18, стр. 3-24;

17. Aubert Le Mire, «Notitia Patriarchatvvm Et Archiepiscopatvvm Orbis Christiani: Item Codex provincialis episcopatvvmm, vetvs et novvs», A., 1611, стр. 20-21; Aubert le Mire, «Notitia episcopatvvm orbis christiani: in quâ christianae religionis amplitudo elucet», A., 1613, стр. 18;

18. Coleto, J., „Illyricum Sacrum”, т. VІІІ, стр. 198;

19. Голубинский, Е, «Краткий очерк православных церквей – Болгарской, Сербской и Румънынской или Молдо-Валашкой», М, 1871, стр. 137;

19. Документи на Охридската архиепископия