Вторник, 19.03.2024, 17:05
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

ОБРОЧНИТЕ ПЛОЧКИ - 3 ЧАСТ

ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD


 

ОБРОЧНИТЕ ПЛОЧКИ


[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]


СХОДНИ ПО-КЪСНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ

 

МАДАРСКИЯТ КОННИК

 

 

     Когато става дума за оброчните плочки с тракийския конник, обикновено се поставя и въпросът за Мадарския конник. Мадарският конник е паметник от времето на Първото българско царство, за което свидетелстват и надписите около него. Той се отличава от Тракийския конник по стремето и високото седло (в антична Европа стремето не било познато, затова конниците не били много стабилни при езда, което пък било причина конницата в древността да няма онова голямо значение, което придобила през Средновековието). От друга страна обаче следва да се отчете и факта, че най-добре осветения в изворите период за прабългарите до времето на Аспарух (V-VІІв.) е времето, в което те пребивават в региони, където са разпространени оброчните плочки – от Фанагория до Сирмиум (дн. Сремска Митровица). Също така са открити оброчни плочи както в Плиска, така и в Мадара. Тъй че ако прабългарите са се подавали на някакво външно религиозно влияние, то няма нищо изненадващо да са направили адаптиран към своето време образ на тракийския конник.

ПРАБЪЛГАРСКИ АПЛИКАЦИИ НА КОННИЦИ

        Прабългарските апликации също изобразяват конник, но липсват другите атрибути. Освен това тъй като конникът е със стреме, то краката са по-слабо извити назад в сравнение с тези на тракийските конници.

ИКОНИТЕ НА НЕСТИНАРИТЕ

 

      При своите танци нестинарите използват иконата на св. Константин и Елена. Прави впечатление, че нестинарските икони наричани „конизми” се „обличат” и украсяват. През античността статуите на боговете били обличани и украсявани с накити. На православните икони също се поставят накити, а понякога и завеси. По-особеното при нестинарските икони е, че покривалото покрива гърбът на иконата. Поради естеството на материала е трудно да се прецени имало ли е разпространение на дървени оброчни изображения, но като по-лесни за изработка е вероятно да са се използвали също. Напълно възможно е нестинарските танци да са се изпълнявали през античността именно с оброчни плочки, но контраргумент на това е обстоятелството, че един толкова атрактивен обичай би трябвало да е описван често и подробно в изворите.

 

РЕЛЕФНАТА ИКОНА НА СВ. ГЕОРГИ ОТ ПОМОРИЙСКИЯ МАНАСТИР

 

Релефна плочка на св. Георги от аязмото на Поморийския манастир „Св. Георги”

 

            В по-старата литература иконата на св. Георги намираща се в Поморийския манастир „Св. Георги” е сочена като оброчна плочка, но явно авторите, които я определят така не са имали възможност да я видят, а са работили по словесно описание. На релефната икона св. Георги е изобразен с ореол, а копието му завършва с кръст. Тя има всички типични реквизити на икона на св. Георги и отсъстват характерни елементи от оброчните плочки с тракийския конник като дървото със змията, кучето и т.н.

 

ДРУГИ ИЗОБРАЖЕНИЯ НА КОННИЦИ

 

Апликации от Летнишкото съкровище

           

      Запазени са различни изображения на конници представящи ловни сцени, участници в погребални церемонии и др. под. При тях обаче липсват ред атрибути, като олтарът, змиите, особеното оформление на самата плочка и др. В някои случаи на надгробните паметници е изобразен самият покойник, а не тракийският конник.

 

Калиакра – релеф с изображение на конник

 

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

В. Добруски, Материали по археологията на България (В: СНУ, т. 11/1894, стр. 68 и сл.), В. Добруски, Материали по археологията на България (В: СНУ, т. 12/1895, стр. 318 и сл.), В. Добруски, Материали по археологията на България (В: СНУ, т. 13/1896, стр. 398 и сл.)

В. Добруски, Материали по археологията на България, 1. Култът към нимфите в Тракия и Мизия. Откритието на Нимфеум до с. Саладиново, Татарпазардшико. СНУ13/1896, стр. 398

К. и Х. Шкорпил, Надписи и изображения на конници из разни краища на България, (В: СНУ – 8/1892), стр. 67.

Басанович, Към епиграфиката и археологията на Горна и Долна Мизия,  (В: СНУ, т. 11/1894 стр. 55 и сл.

Горо Горов, „С. Заберново, Малко-Търновско”, Известия на Народния музей в Бургас, 1/1950, стр. 109.

А. Н. Шеглов, „Фракийские посвятительные рельефы из Херсонеса Таврического” (В: Древние фракийцы в Северном Причерноморье”, МИА № 150:1969г.)

В. Н. Топоров, Еще раз о фракийском всаднике в балканской и индоевропейской перспективе, (В: Образ мира в слове и ритуале, Балканские чтения – І, М., 1992, стр. 3 и сл.)

Dimiter Detschew Die thrakischen Sprachreste. — Vienna, 1957

Димитър Дечев, « Тракийският херос като бог-ловец ». Докладвано в Историко-филоложкия клон на 22. XII. 1944 г. В: Списание на Българската академия на науките и изкуствата, София, 1945, LXX, ст. 185-199

Albert Dumont, Inscriptions Et Monuments Figures de La Thrace 

Gawrill I. Kazarow. Die Denkmäler des thrakischen Reitergottes in Bulgarien. — Budapest, 1938

Ioan Petru Culianu, Cicerone Poghirc. Thracian Rider. — 1987

Dimitrova, Nora. Inscriptions and Iconography in the Monuments of the Thracian Rider, Hesperia, 2002, № 71, стр. 209-­229

Goceva, Zlatozara. Les traits caractéristiques de l'iconographie du cavalier thrace, Iconographie classique et identités régionales, Paris, 1986, стр. 237-­243

Hoddinott, Ralf F. The Thracian Hero at Rogozen, Studia Aegaea et Balcanica in Honorem Lodovicae Press, Warsaw, 1992, стр. 157-­165

Manfred Oppermann, « Thrakische und Danubische Reitergötter und ihre Beziehung zur Orientalischen Kultur ». In : Maarten Jozef Vermaseren (édit.): Die Orientalischen Religionen im Römerreich (série Études préliminaires aux religions orientales dans l'empire romain, 93), Leyde, Brill, 1981, p. 510-536

Manfred Oppermann: Der thrakische Reiter des Ostbalkanraumes im Spannungsfeld von Graecitas, Romanitas und lokalen Traditionen. Beier & Beran, 2006

Margarita Tacheva-Hitova: Eastern Cults in Moesia Inferior and Thracia: 5th Century Bc-4Th Ad. In: Education and Society in the Middle Ages and Renaissance. Brill Academic Pub, 1984

 

КЪМ ПЪРВА ЧАСТ - ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ, ТРАКИЙСКИЯТ КОННИК

КЪМ ВТОРА ЧАСТ - СХОДНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ: МАДАРСКИ КОННИК, ИКОНИТЕ НА НЕСТИНАРИТЕ, ИКОНАТА НА СВЕТИ ГЕОРГИ ОТ ПОМОРИЕ, ДРУГИ ИЗОБРАЖЕНИЯ НА КОННИЦИ

Търсене
Календар
«  Март 2024  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Архив