Николай І

АРХИЕПИСКОП НИКОЛАЙ І

Портрети на архиепископ Николай І (от ляво на дясно): в "Свети Никола Болнички" заедно със Стефан Душан, Елена, Урош, св. Никола и св. Сава, в "Света София" заедно с деспот Йоан Оливер и семейството му и релеф върху сребърна икона на св. Богородица

Архиепископ Николай е споменат във Втората грамота на Стефан Душан издадена около 1337г. в полза на Трескавичкият манастир, в която се потвърждават правата на обителта над подарения от архиерея метох „Свети Никола“, в село Любойно, Преспанско. Архиепископ Николай е споменат и в хрисовула на Стефан Душан от 1347г. заедно със сръбския патриарх Йоаникий, с който се потвърждават правата на Лесновския манастир издигнат от деспот Йоан Оливер. Архиепископ Николай не е споменат в увода към Душановия законник сред лицата присъствали на прогласяването му за цар.

В храма „Света София“ са открити два надписа с името на архиепископ Николай. Единият е издълбан върху колона и текста гласи: „† От Николай, архиепископ на България“. Вторият е по-голям, намира се в цокълния ред при стенописите в Григориевата галерия и съдържа следния текст: „Като йерей на Охрид дойде архиепископ Никола и веднага поправи и всички икони при храма“. Една от тези икони вероятно е била на света Богородица, която се намира в храма „Свети Климент”, но според преданието е била пренесена от катедралата „Света София”. Иконата е със сребърен обков, като от трите страни има релефни изображения на пророци, а от четвъртата страна е представен архиерей с нимб (120х41мм). От двете страни на архиерея е гравиран надпис на гръцки език: NHK/OЛАОС/ АРХ/ІЕПНСК/ОП/ОС  ТНС П/РОТ/ ІОȣ/СТ/І/N/ІА/NНС/ К/ ПА/СНС/ ВȣЛ/ГАРІ/АС, т.е. „Николай, архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България.”

Запазен е един лист от сборник с правилата на Трулския събор, на който е изписано името на архиепископ Николай. Листът е бил откъснат и е бил добавен „за вечен спомен“ към „Кодекса на свети Климент“.

В Охрид са запазени два стенописни портрета на архиепископ Николай. Единият се намира в параклиса в Григориевата галерия на „Света София“, където при образът му е посочено: „Николай, светейши архиепископ на България“. Заедно с него са изобразени деспот Йоан Оливер, жена му Ана-Мария с синовете им Крайко и Дамян.

Вторият портрет се намира в охридския храм „Свети Никола Болнички“, където архиепископ Николай е изобразен заедно със Стефан Душан, жена му Елена и синът им Урош.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия“, т.1, Второ фототипно издание, София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, 1924, стр. 340-341;
2. Д. Цухлев, „История на българската църква“, т.1, 1911;
3. Николай Овчаров, «Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония»;
4. Ст. Новаковић, «Законски споменици српских држава средњега века», Б., 1912, стр. 670 (ХХХІV) и 676.
5. Гласник, ХІ, 136
6. Гласник, Х,
7. 289 Грозданов Ц., «Прилози проучавању Св. Софије охридске у XIV веку», «Зборник за ликовне уметности Матице српске», 5, 1969
8. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 20429, 20410
9. Месеснел, Ф., «Средњевековни споменици у Охриду, 1 Црква Св. Николе Болничког и њене портретне фреске», В: Гласник Скопског научног друштва, Одељење друштвених наука, Књ. 12, 1933, стр. 157-180.