Дионисий І

АРХИЕПИСКОП ДИОНИСИЙ І

Първото датирано споменаване на Дионисий І като архиепископ е от 11 август 1652г. когато в Путивил пристигнал гревенския митрополит Висарион, заедно с архимандрит Даниил от манастира „Успение Богородично”, клисаря Йосиф, племенникът му Фотий Димитров и преводача Федка Константинов. Те носели грамота от охридския архиепископ Дионисий І. Царят разпоредил да им се даде милостиня в Путивил. След това била изпратена грамота, с която им се разрешавало да отидат в Москва, но те вече си били заминали.

На 6 ноември 1652г. цар Алексей Михайлович получил грамота от архиепископ Дионисий І, в която се молело за милостиня.

В Костурската кондика през февруари 1653г. като архиепископ е споменат вече Атанасий ІІ.

На 14 април 1653г. в Путивил пристигнал Дионисий І, заедно с архимандрит Матей, протосингела Герасим, поп Партений, клисаря Никодим, ковчежника Теофилакт, еклесиарх Ахил, архидякон Мелетий, дякон Евтимий, брат му Иван Киряков, племенника му Софроний Дементиев, преводач и слуга.

Когато пристигнали в Москва спътниците на архиепископа подали до царя заявление, че не са част от свитата архиепископа, а са пристигнали да молят за милостиня за своите манастири. Герасим, който бил посочен за протосингел на архиепископа, заявил, че е архимандрит на Иверския Предтечински манастир, а Ахил, който бил представен за еклесиарх на архиепископа всъщност бил негов клисар. Партений заявил, че е архимандрит на манастира „Света Пречиста Богородица Владимирска" в град Янина, а Никодим е негов клисар. Те заявили, че са пристигнали като свита на архиепископа в Москва, тъй като в Путивил местният управител княз Фьодор Андреевич Хилков, не искал да ги пусне да продължат без архиепископа и ги е записал, че са с архиепископа. Царят наредил да им се даде милостиня като на самостоятелни молители.

На 22 април царят тържествено приел Дионисий, който поднесъл като  подарък на царя дървен кръст и мощи на св. Теодор Тирон. На архиепископа била дадена обичайната милостиня. Дионисий отправил до царя  две допълнителни молби. В първата заявил, че цялата му свита била надарена с платове, освен неговия слуга и помолил да се даде и на него. Във втората си молба Дионисий заявил, че дневната сума, която е било определено да му се изплаща като издръжка е била много малка, тъй като той е архиепископ и на него са подчинени 17 митрополити и епископи. Дионисий посочил също, че имал слуга и два коня, за които не било предвидено да се дават средства за храна. Царят изпълнил молбите му. Дионисий прекарал в Москва 10 месеца и 5 дни.

Била му дадена царска дарствена грамота скрепена със сребърен печат, която му давала право да ходи в Москва за милостиня веднъж на 6 години.

Дионисий изглежда не се е върнал в Охрид, където имало вече друг архиепископ, а се установил във Влашко.

На 20 декември 1655г. Дионисий І изпратил в Русия грамота, с която той ходатайствал да бъде приет на руска служба Веденидкт Василиев.

В бележката Дионисий І е наречен охридски архиепископ, но по това време вече на този пост се е намирал Атанасий ІІ.

На 20 август 1664г. руския цар Алексей получил грамота от бившия охридски архиепископ Диионисий, който молел отпусната му помощ да се изпраща в манастира „Света Троица” във Влашко.

През 1665 година в Москва пристигнал от манастира „Света Троица” във Влашко йеромонах Соломон и казал, че охридския архиепископ Дионисий е починал и е погребан там. Преди смъртта си той дал на Соломон царската дарствена грамота за да отиде с нея в Москва и да измоли царя за милостиня за помен на душата му. На Соломон била дадена милостиня от 70 рубли, но му била взета грамотата, тъй като тя била дадена не на него, а на архиепископа.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 1932, стр. 198;

2. Муравьевъ, „Сношенія Россіи съ Востокомъ по дѣламъ церковнымъ”, III, л. 711; IV, л. 1076;

3. Каптерев, Н. Ф., „Ахридские архиепископы и подчинененные им иерархи разных кафедр, являвшиеся в Москву за милостыней в ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ столетия”, В:  „Прибавления к Творениям св. Отцом”, 1888, ч. 41, кн.1, стр. 118-119, 140-141;

4. Gelzer, „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, стр. 27 № 53;

5. Голубинский, Е, „Краткий очерк православных церквей – Болгарской, Сербской и Румънынской или Молдо-Валашкой”, М, 1871, стр. 138

6. РГДА, Фонд 52, Опис 1, л. 78, № 33; л. 82, № 33; Опис 2, л. 58, № 469, л. 67^об., № 545, л. 79, № 618.