Антим ІІІ

МИТРОПОЛИТ АНТИМ ІІІ

         Митрополит Антим ІІІ по времето на цариградския патриарх Неофит се е подписал на шесто място в синодален акт от месец януари 1738г. отнасящ се до Хиоския манастир „Света Богородица”, наричан „Неомони”.

През месец май 1739г. се е подписал трети в акта за избор на ипекския архиепископ Йоаникий, който заел мястото на избягалия в Австрия след въстанието през 1737г. Арсений ІV Шакабента.

В синодален акт от 1 март 1742г. се е подписал след цариградския патриарх Паисий, Герасим Хераклейски, Теоклит Никомидийски и Калиник Халкидонски.

През 1742г. се е подписал осми по ред в посланието на цариградския патриарх Паисий ІІ до угровлашкия митрополит, игумените и първенците на Влашко във връзка със завещанието на Пентази.

На 1 март 1744г. е се е подписал на седмо място в един синодален акт от времето на цариградския патриарх Паисий ІІ.

През март 1744г. се е подписал осми по ред в посланието на цариградския патриарх Паисий ІІ във връзка с горепосоченото завещание на Пентази.

През месец май 1744г. се е подписал осми в един синодален акт от времето на цариградския патриарх Паисий ІІ.

През 1746г. е споменат в една бележка написана в един отпечатан във Венеция през 1683г. миней за месец октомври.

На 23 октомври 1747г. се е подписал четвърти в протокола за избора на архиепископ на Мило и Кимило, като се е явил също така и като пълномощник на Калиник Никейски и Козма Писидийски.

На 9 ноември 1747г. с позволението на цариградския патриарх Паисий ІІ и със знанието на митрополита на „светейшата митрополия на Търново, ипертим и екзарх на цяла България” Антим ІІ на синодално заседание, което се състояло в патриаршеския храм „Свети Георги” бил избран йеромонах Гедеон за преславски митрополит на мястото на починалия Партений.

През месец януари 1748г. се е подписал седми в едно синодално писмо от времето на цариградския патриарх Паисий ІІ.

През месец февруари 1748г. Антим ІІІ се  е подписал пети по ред в посланието на цариградския патриарх Паисий ІІ до сисанийския „епископ”, клира и първенците на Сятища и Сисанийска епархия относно иконома Трендафил, който бил низвергнат от същия патриарх през 1742г., но бил оправдан.

През месец септември 1748г. се е подписал на 5 място в един синодален акт от времето на цариградския патриарх Паисий ІІ.

През месец май 1750г. се е подписал на 8 място в един синодален акт за Атонското училище в Света гора.

На 11 януари 1751г. Антим ІІІ доброволно подал оставка, тъй като бил болен и не можел да обхожда епархията си. Същия месец на негово място за търновски митрополит бил избран Теофил ІІ.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Ив., „Търновски митрополити в турско време”, В: „Списание на Българската академия на науките”, 52, 1935, стр. 229-230;

2. Снегаров, Ив., „Исторически вести за Търновската митрополия, В: ГСУ, БФ, т. ХХ, 5, 1942/1943, стр. 19-21

3. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през XV-XIXв.”, Велико Търново, 2007;

4. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων, „Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής”, В: „Θρακικά”, 8, 1937, стр. 180;

5. Γεδεών, Μανουήλ, Κανονικαί διατάξεις: επιστολαί, λύσεις, θεσπίσματα των Αγιωτάτων Πατριαρχών Κωνσταντινουπόλεως από Γρηγορίου του Θεολόγου μέχρι Διονυσίου του από Αδριανουπόλεως : т.1 Εκ του Πατριαρχικού Τυπογραφείου, 1888, стр. 229; 235-240

6. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, т. ІII, стр. 440; 455, № 203; 880, 918;

7. Ζακυθηνου, Δ., „Ανέκδοτα πατριαρχικά έγγραφα των χρόνων της τουρκοκρατίας (1593-1798): Εκδιδόμενα εκ παρισιακών κωδίκων”, В: „Ελληνικα: ιστορικον περιοδικον δημοσιευμα εκδιδομενον καθ'εξαμηνον”, т. 3, 1930, стр. 56, 424, 435;

8. Εκκλησιαστική Αλήθεια, т. 2, 1882, стр. 230; т. 10, 1890, стр. 156; т. 19, 1899, стр. 294-298; т. 20, 1900, стр. 343-344, 395-398;

9. Mansi JD, „Sacrorum Conciliorum Nova Amplissima Collectio”, т. 38, 1905, стр. 456, 490, 504, 508, 534, 548;