Софроний

АРХИЕПИСКОП СОФРОНИЙ

Подписът на архиепископ Софроний в молбата за подкрепа до цариградския патриарх

Архиепископ Софроний е споменат за пръв път в една недатирана жалба на бившия цариградски патриарх Йоасаф ІІ Великолепни (1555-януари 1565) до великия ритор.

В грамотата освен Софроний са изброени александрийският патриарх Йоаким І Атинянин (1486-1567), антиохийския патриарх Йоаким IV (ибн Джума) (1543-1576), йерусалимския патриарх Герман І (1537-1579), цариградския патриарх Митрофан III (януари-февруари 1565-4 май 1572) и ипекския патриарх Макарий Соколович (1557-1571, †1574). Тъй като през юли 1566г. все още Паисий е бил охридски архиепископ, а споменатия Йоаким І Атинянин починал през 1567г., то жалбата вероятно е от периода юли 1566 – 1567г.

В Писмо, което се датира към 1572г. охридския архиепископ Софроний се обърнал с молба за подкрепа към цариградския патриарх Йеремия ІІ (1572-1579; 1580-1584 и 1587-1595) срещу някой си Григорий Мацуки. Софроний пише, че този Григорий някога бил прогонен от архиепископ Никанор и от още 40 архиереи, т.е. е имало някакъв събор срещу него. Григорий заминал за Влашко, където намерил подкрепа. После се завърнал, като с помощта на Максим и Гаврил, както и на някои жители на Костур успял да събере 600 флорина. След смъртта на архиепископ Акакий той се активизирал, като създавал проблеми и по времето на архиепископ Паисий.

Когато Софроний заел архиепископския пост, той с помощта на цариградския патриарх Йеремия ІІ успял да постигне за кратко помирение. По съвет на патриарха на Григорий била дадена гревенската епархия, след като тамошния владика Леонтий починал. Тъй като Леонтий умрял преди да успее да събере хараджа от епархията си, то Софроний изпратил екзарси да го съберат, като считал, че Григорий имал право да събира пари за времето след назначаването си на поста. Григорий обаче изгонил екзарсите и събрал хараджа както за времето, през което е бил начело на епархията, така и старите вземания от времето на Леонтий.

После Григорий Мацуки започнал да твърди, че е получил от цариградския патриарх писмо, в което той го наричал свой брат и съслужител и заявявал, че го подкрепя. Григорий се ползвал от подкрепата на Максим, който се титулувал костурски митрополит и от бившия корчански митрополит Гаврил. Охридският синод ги низвергнал, но Софроний потърсил подкрепата и на цариградския патриарх Йеремия ІІ за да се справи с размирниците. След подписа има добавка, според която след написването на писмото Григорий и Михаил извършили литургия в Костур, ръкоположили свещеници и йеродякони и се подготвяли да ръкополагат и „епископи над всички епископи”. Прогонването му от Никанор, показва, че най-вероятно става дума за Григорий ІІІ, който е заел поста през 1550г.

При събарянето през 1848г. на стария храм на Кичевския манастир „Въведение Богородично”, известен също като „Света Богородица Пречиста” монахът Симеон преписал ктиторския надпис, според който сградата била построена по време на охридския архиепископ Софроний и кичевския епископ Герасим през 1564г. (АФЗД) от Рождество Христово, 7072 г. (ЗОВ=1564) от Адама, ХV (ІЕ) индикт, слънчев кръг 16 (IS), а лунен 17 (ІЗ).

Ако годината е 1564г. то тогава Софроний ще е бил архиепископ 2 пъти – веднъж преди Паисий и втори път след него. Нарев и Снегаров четат третата буква-цифра от годината от Рождество Христово като S, която отговаря на 6 и така съвпада с годината от Адам 7072. В преписа тя обаче повече прилича на З, която е 7 и така се получава 1574г., но това отговаря на ІІ индикт. В преписа при изписването на 6 слънчев и 7 лунен кръг буквите-цифри са изписани по различен начин. ХV индикт в този период се е падал през 1557 и 1572, т.е. най-вероятно отговаря на 1572г. Вероятно ктиторският надпис е имал повреди и при опита да се съгласуват годините на база на запазеното е допусната грешка при преписването.

През септември 1574г. в Цариград цариградския и александрийския патриарси ръкоположили следващия охридски архиепископ, което означава, че не много време след това писмо Софроний е починал или е бил отстранен от поста. Писмото на Софроний е запазено в препис, но след него е подписа със зелено мастило, което означава, че е възможно Герлах да се е сдобил и с неговия автограф, тъй като след това Курций е публикувал и подписа. Освен това когато говори за ръкополагането на следващия архиепископ Герлах споменава, че на Охридската църква са били подчинени 40 епархии, т.е. бройката на владиците посочена от Софроний като участници в събора по времето на Никанор.

В преписа на акта от 1578/9г. за оставката на архиепископ Йоаким първопрестолния костурски митрополит носи името Софроний, но не е посочено, че е „проедър”, което да подсказва, че и той е бивш охридски архиепископ. Това означава, че Софроний Костурски не е бившия архиепископ Софроний.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 1932, стр. 189-190; 513-515; 577, № ХХІІІ;

2. „Извѣстія Русскаго Археологическаго Института въ Константинополѣ”, IV, вып. 3, 1899 г. стр. 143;

3. Crusius, Turcograeciae, lib. III., p. 339-341; Mystakidès B.-A., „Notes sur Martin Crusius, ses livres, ses ouvrages et ses manuscrits”, In: „Revue des Études Grecques”, tome 11, fascicule 43,1898. pp. 303-306; Писмо на охридския архиепископ Софроний до цариградския патриарх Йеремия ІІ

4. Gelzer,  Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden, 1902/1980, стр. 24-25

5. Никола Нарев, „Монастир Пречиста”, София, 1912 г., стр. 9-10

6. Péchayre A.-P. L'archevêché d'Ochrida de 1394 à 1767 : A propos d'un ouvrage récent (suite et fin). In: Échos d'Orient, tome 35, № 183, 1936, pp. 286-288 ;

7. K. Chrysochoidis, Manuscript Sources for Ecclesiastical History in the Gennadius Library. – In: Exploring Greek Manuscripts in the Gennadius Library (edd. M. Politi and E. Pappa). Princeton, 2011, 60, pl. 43

8. Σπύρος Χρ. Καρύδης, Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο [Spyros Chr. Karydis, The Metropolis of Kastoria at 16th and 17th centuries. Additions and corrections to its episcopal catalogue], В: „Μακεδονικά”, бр. 35, 2006, стр. 101.

9. Стефан Герлах, „Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград”, София, 1976, стр. 73.